Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Лорд с планеты Земля, –1996 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Фея Моргана (2018)

Издание:

Автор: Сергей Лукяненко

Заглавие: Лордът от планетата Земя

Преводач: Васил Велчев

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: руски

Издание: първо

Издател: Сиела Норма АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: руска

Печатница: Дедракс

Излязла от печат: април 2018

Отговорен редактор: Мирослав Александров

Художник: Фиделия Косева

Коректор: Ива Колева

ISBN: 978-954-28-2601-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5621

История

  1. — Добавяне

2. История на контакта с фангите

Охраната излезе и ние тримата останахме в неголямата зала с десетина меки кресла и огромен, мътно проблясващ екран на стената. Абажурите бавно гаснеха, екранът потъмня. За миг се появиха думите „пълен достъп“ на няколко езика. После остана само матовото сияние — като през прозорец, покрит с бяла завеса.

— Моля, направете запитване. Нужна информация? — прозвуча в дълбините на съзнанието ми ласкателен глас.

— Фангите — отвърнах кратко аз.

— Уточнете. Анатомия, физиология, психология, култура…

— Интересува ме историята на контакта ни с фангите — отвърнах мрачно аз. Колко истина щяхме да чуем и колко лъжа? Съществата, които бяха заели мястото на дявола в човешкото съзнание, не могат да бъдат оценени обективно… Поне не и от човек.

На екрана се появи изображение. Отлично обемно изображение на звездолет с очевидно земен произход: цилиндър с изнесени на две ажурни конзоли конуси на хипердвигателите. Съвременен кораб… Какво пък, ако се брои според субективното време на Земята, хората са се срещнали с фангите преди три години.

Изображението бавно се завъртя и аз видях, че в един от хипердвигателите зее пробойна. Добро начало — мирният земен кораб, атакуван от войнствена цивилизация.

— Виждате товарния лихтер „Тулуза“. През две хиляди сто и дванайсета година започва експлоатацията на трасетата Земя-Сириус, Земя-Фомалхаут. По време на втория рейс заради дефект в хипердвигателя се получава прегряване на дефрактора, което води до неговото разрушаване. Лихтерът губи управление и е изхвърлен извън границите на нашата галактика. След излизането в реалното пространство координатите на „Тулуза“ са определени в района на галактическия куп в съзвездието Пегас. Разстояние до Земята — шейсет и пет мегапарсека. Ремонтът на лихтера се оказва не по силите на екипажа…

Още няколко кадри — мънички фигурки в скафандри, наобиколили изкорубения хипердвигател. Снимаха от разстояние няколко километра и над лихтера проблясваше спираловидна галактика. Нашата галактика. Бях виждал тази снимка и по-рано, само че тогава липсваше изображението на кораба.

Към края на шестото денонощие след момента на катастрофата локаторите на кораба засичат движещ се в хиперпространството обект. Това е кораб на цивилизацията Фанг, извършващ изследователски полет — точно такава информация транслира на борда на лихтера той, след като излиза в реалния Космос. Разшифровката на езика на фангите е извършена след две денонощия, като през това време чуждият кораб се намира на разстояние няколко хиляди километра от „Тулуза“. Нежеланието си да се приближат фангите обясняват с вероятността това да бъде изтълкувано като акт на агресия.

Изхъмках. Оказва се, че фангите можели да бъдат — или да изглеждат — и благородни.

През цялото време след откриването на кораба на фангите лихтерът се намира в бойна готовност. Реакторите са подготвени за взрив. Капитанът на „Тулуза“ не излъчва никакви молби за помощ. Само че след установяването на двустранна връзка фангите предлагат на земния кораб помощ с материали и енергия за възстановяване на двигателя. Екипажът на лихтера отказва директен контакт, защото се опасява, че на борда ще бъдат доставени проследяващи устройства. Тогава корабът на фангите предава на навигатора математически аргументиран метод за полет с един двигател, който позволява да се извърши хиперскок до която и да е точка във Вселената. Проверката на изчисленията от екипажа доказва актуалността на метода. След което корабът на фангите съобщава координатите на звездата Фанг и най-близките колонии, ускорява ход и скача в хиперпространството. След дванайсет часа екипажът на „Тулуза“ взема решение на общо събрание да се върне на Земята, като използва предоставената им от фангите информация. Хиперскокът преминава благополучно. Лихтерът излиза от хиперпространството в покрайнините на Слънчевата система и съобщава на Земята за случилото се. Екипажът е поставен под карантина, а лихтерът е унищожен…

Тишина. Историята за първия контакт с фангите приключи.

— И след всичко това Земята е започнала война с фангите? — Погледнах към Ланс. — Фангите не са могли да направят нищо по-благородно… честно… непредпазливо! Да предадат координатите на своята звезда на чужд кораб! Да му позволят да се върне!

— Разкажете за втория и третия контакт — усмихна се странно Ланс. — Капитане, сега ще разберете всичко. Не бива да съдите фангите по земните, човешки мерки. Те не са хора… Послушайте ме.

На екрана се появи мътносива конусовидна грамада. Линеен кораб от галактически клас, един от най-мощните кораби на Земята.

— Боен кораб „Мисури“. Изпратен към звездата Фанг според посочените координати два месеца след завръщането на „Тулуза“. Прекарва шестнайсет дни в околностите на звездата. Според инструкциите от Земята отказва поканата да кацне на една от двете обитаеми планети. Осъществява се непрекъсната комуникация с представителите на цивилизацията на Фанг. Основните запитвания на фангите са свързани с ландшафта на Земята и човешките раси, културата на Земята. Технологичното ниво на земната цивилизация практически не ги интересува, но за своята техника дават всякаква информация. Предоставят много образци на прибори и машини, включително и такива с „двойно предназначение“. Според твърденията им не притежават оръжия в специализиран вид. Описват подробно културата си: музика, архитектура, хроникално-белетристични истории — аналог на земната литература. Отказват да обяснят моралните норми и обществените взаимоотношения, като определят въпросите, свързани с тях, като „некрасиви“. Заявяват, че да се схванат законите на живота на някой народ е възможно само ако се живее с него, а не като „се задават въпроси, които нямат отговори“. Не питат за координатите на Земята, но казват, че е красива планета и мечтаят да я посетят. Приемат предложението да се установят търговски, дипломатически и други отношения, както и да се сключи военен съюз. Съобщават, че в настоящия момент не виждат никакви причини за конфронтация със Земята, съгласни са на съвместни научни проекти. Според тях войните и убийствата са отдавна отминал етап в живота на фангите, който е признат за „неправилен“…

Коментаторът говореше, а по екрана преминаваха ярки, красиви картини: корабите на фангите — кълба и цилиндри във всякакви цветове — алени, сини, оранжеви, зелени; къщите на фангите — тънки високи кули, по които нямаше нито шарки, нито писмени знаци; изгледи от планетата Фанг — равнини, обрасли с розова трева, планини, подобни на земните, реки с вода в тюркоазен цвят, тъмносиньо небе с жълта, приличаща на Слънцето звезда. Звучеше музика — странна, непривична, построена по други закони, но неочаквано приятна. После се появиха фангите.

Бях ги виждал и преди. Колкото и да се опитвах да пресявам всички съобщения за Земята и Фанг от информационните емисии, все нещо се налагаше да гледам. Най-интересното бе това, че фангите бяха приятни за гледане.

Те бяха хуманоиди. Тялото им бе покрито с тънък пласт козина с кафеникаво-риж цвят. Лицето… Карикатурно-човешко, приличаше също и на кучешка муцуна, с големи изпъкнали очи. Козината — или косата — на главата бе по-гъста. Странно, че въпреки това фангите бяха красиви. Дори от човешка гледна точка. В тях имаше нещо от старите рисувани анимационни филми, когато опитните художници рисуват върху лицата на животните чисто човешки изражения… Вероятно повече им подхождаше думата „мили“. Фангите бяха мили.

Може би точно това бе притъпило предпазливостта на Земята към чуждата цивилизация.

— Разкажете за третата експедиция — нареди Ланс.

Тери стисна здраво ръката ми и прошепна:

— Чувала съм за нея… виждала съм това-онова.

На екрана се появиха два кораба. Единият бе познатият ми вече „Мисури“. Другият беше по-малък, с непривични очертания.

— Трета среща между хората и фангите. Експедиция до звездата Фанг в състав корабите „Мисури“ и „Колхида“. Научният кораб „Колхида“ е създаден специално за контакта с фангите и кацането на тяхната планета. Не е въоръжен. Всички членове на екипажа са снабдени с лични хиперкатапулти от типа „пръстен“, настроени към придружаващия ги охранителен линеен кораб „Мисури“. Директен хиперпреход до Земята с помощта на пръстените е невъзможен заради твърде голямото разстояние.

В продължение на три денонощия, след кацането на „Колхида“ на главната планета на цивилизацията на фангите, с кораба е поддържана непрекъсната връзка. После, след двеминутно прекъсване предаването, капитанът на „Колхида“ се свързва с „Мисури“ и моли за удължаване на срока за пребиваване на планетата. Това предизвиква известно напрежение сред екипажа на „Мисури“, но е дадено разрешение. След това връзката не е прекъсвана дори за минута. Показвани са екскурзиите на хората по планетата, посетените от тях градове, тържествените церемонии по посрещането…

Пауза. И невидимият коментатор продължи безстрастно:

— Само че на Земята анализът на изображенията показва, че на крайцера се транслира компютърна инсценировка. Повечето от намиращите се на планетата хора към този момент вече са били мъртви.

Сто двайсет и три часа след кацането на „Колхида“ в хангара „Мир“ се явява вторият помощник-навигатор на „Колхида“ Шандор Рац. Той е сътрудник на Службата по безопасност към Десантния корпус на Земята и по собствена инициатива е имплантирал в бедрата си хиперкатапулти. Благодарение на това се оказва единственият, който е успял да използва пръстен. Шандор е разкъсал кожата и мускулните тъкани, измъкнал пръстена и го активирал.

На екрана се появи Шандор Рац, помощник-навигатор и разузнавач. Тери бързо се извърна настрани.

Най-малко страшно във вида му беше разкъсаното с голи ръце тяло. Поставяха го внимателно на носилка, включваха го към някакви апарати, носеха го по коридори. С усилие се заставих да продължа да гледам. Бях виждал немалко осакатени хора, но претърпели подобни мъчения… Че и останали живи при това…

На фона на пултовете се мярна нечие лице — сгърчено в гримаса, крещящо — звук нямаше, и слава богу. Това не беше Шандор — нарязаното, изпотрошено лице на разузнавача щеше да остане завинаги в кошмарите ми.

— Капитанът на линеен кораб „Мисури“ — съобщи любезно коментаторът. — В съответствие с пълномощията си в случай на извънредна ситуация, той нарежда да бъде извършено кацане до „Колхида“. Двата кораба на фангите, които се опитват да засекат „Мисури“, биват унищожени с кваркови торпеда. При кацането на космодрума на фангите „Мисури“ нанася анихилационен удар по терена около „Колхида“, като разрушава седем намиращи се на пистата кораба, системата за управление на космодрума и близкия град.

Ново изображение. Димяща черна равнина. Какво още може да гори там, в тази изпепелена на няколко десетки метра в дълбочина прах? „Колхида“, към която тичат-летят-скачат десантчици в бойни скафандри. Тънки лъчи на лазери, стрелящи през отворените люкове на „Колхида“. Проблясване на защитни полета. После всичко угасва — линейният кораб е включил неутрализиращо поле. Черупката на защитните скафандри се разпада, от нея изскачат хора с тънки атомарни остриета в ръцете… Коридори и фанги, които се бият с някакви примитивни секири. Плоскостните остриета ги дробят на части — кафяво-жълта козина, пръски кехлибарена кръв…

— Групата за завладяването на кораба успява да вдигне „Колхида“ от повърхността на планетата. Под охраната на крайцера корабите започват аварийно ускоряване и след четирийсет и две минути от момента на спускане на планетата извършват хиперскок. Това е грешка — фангите успяват да засекат вектора на курса. Научават местонахождението на Земята.

— В компютрите на „Колхида“ нямало никакви маршрутни карти — обясни ми шепнешком Ланс. — Предохранителна мярка… която, уви, не помогнала.

— Никой от екипажа на „Колхида“, включително Шандор Рац, не оцелява. Седемнайсет души изчезват безследно — може би и досега се намират на Фанг. Останалите…

Ново изображение. В близък план. Извърнах глава настрани.

— Стига. Всичко ми е ясно за този контакт… Ланс, и какво, фангите се оказват раса от лицемерни садисти? Всичко, което показаха, истина ли е?

Ланс сви рамене:

— Показаха истината, Сергей. А какви са фангите… Гледай нататък.

 

 

А нататък започна дяволщината. Онова, за което разказваше коментаторът, не се побираше в никакви рамки.

Връщането на „Колхида“ и „Мисури“. Спешно заседание на Асамблеята. Появата в района на Земята на кораб на фангите, който съобщава тяхната версия за случилото се: завладяването на „Колхида“, изтезаването на хора и боят с крайцера са последица от „изстъпление на екстремисти изолационисти“. Всички са наказани строго, правителството на Фанг поднася своите извинения и предлага компенсация на семействата на „пострадалите“. Второ заседание на Асамблеята, блокада на кораба на фангите. Спешно изграждане на военен флот. Самоунищожаване на блокирания кораб на фангите с предварително съобщение — „лишаваме се от живота ни в знак на изкупление на вината на нашите съплеменници“. Още едно заседание на Асамблеята… Засичането на ескадра бойни кораби на цивилизацията Фанг отвъд орбитата на Плутон. Космическо сражение — „избухванията се виждаха дори от Земята, с невъоръжено око, на дневна светлина“. Ресурсите на Земята и колониите са пренасочени за военни нужди. Автоматичните кораби разузнавачи, онези, които са успели да се върнат, съобщават за аналогични мерки на планетата на фангите.

Лихтерът „Мир“, пътуващ по маршрута Земя-Сириус, е засечен от три кораба на фангите. На него е натоварена „репарацията“ — рядко срещани на Земята метали, прибори, произведения на изкуството — картини и музикални записи. Фангите се извиняват за безпокойството и напускат лихтера. „Мир“ е поставен под карантина, проверен е щателно. Никакви капани — мини, вируси, диверсанти… Част от предаденото от фангите оборудване може да бъде използвано като изключително силно оръжие.

Асамблеята заседава целодневно. Съставен е комитет по контакта с фангите — нещо като военен щаб с извънредни пълномощия. Още един кораб от Фанг се появява в покрайнините на Слънчевата система, натоварен с „пълномощни посланици“. В отговор посолство е отказано. Посланиците на Фанг заявяват, че ще останат като заложници. За тях в орбита около Плутон се строи „затвор-посолство“.

Земята продължава да помпа военни мускули.

Атакуван и повреден е пътнически кораб. Фангите го залавят в хиперпространството — такава техника Земята все още не владее. Но скоро създава „хиперпрехващачи“ — въз основа на предоставената от фангите технология.

Земната колония на Антарес е застрашена от гибел — мутирал вирус на дребна шарка поразява деветдесет процента от населението. Смъртността в продължение на седмица след заразяването е стопроцентова. Кораб на фангите се промъква покрай патрулните крайцери и разтоварва ваксина — създадена специално от учените на Фанг за борба с мутиралия вирус. Въпреки забраната на Земята ръководството на колонията използва ваксината. Болните оздравяват. Корабът на фангите е унищожен при опита да се върне от Антарес. Посолството на Фанг изразява „съжаление“ по този случай. Антарес е под карантина. Ваксината се проверява по всички възможни начини. Но това не е отрова с отложено действие и не е средство, което превръща хората във фанги. Това е просто ваксина против мутиралия вирус.

Втора атака на корабите на Фанг срещу Земята. Всичките са заловени още в хиперпространството. Нашите побеждават.

Антонио Сивера, пазач в „затвора-посолство“, го унищожава заедно със себе си и всички фанги. На хората дава време, за да напуснат обречената станция. Мотивът за постъпката му — дъщеря му е загинала на един от земните кораби, унищожени от фангите.

Фанг изпраща нови посланици.

Земята предлага да се разграничат сферите на влияние — не се навирайте при нас и няма да ви пипаме. Фангите се съгласяват.

Фангите нарушават почти ежедневно сферите на влияние. Понякога, за да нападат земни кораби и колонии, друг път — за да оказват помощ на същите тези кораби и колонии. Фанг връща на Земята няколко пленени хора. Ответен жест на добра воля — връщането на четирима фанги, заловени при поредния сблъсък. При завръщането си земният кораб е унищожен.

Заключението на експертите: военните сили на Земята и колониите не са достатъчни за унищожаване на цивилизацията Фанг. Заключението е отхвърлено от Асамблеята — флотът на Десантния корпус извършва рейд. С кваркова бомба унищожава колония на фангите на една от техните планети. Голяма част от земната флотилия загива.

Създаване на проекта „Сеячи“.

Изграждане на хиперпространствена бариера.

Сблъсъците продължават.

Залавяне на лайнер с гражданско население…

— Достатъчно — казах аз. — Командир Раймонд Маккорд готов ли е да ни приеме?