Мариса Мейър
Уинтър (80)

Глава седемдесет и осма

Каи тичаше по коридора и се радваше, че няма кой да го види как се носи като вихър с изящния си костюм за коронацията, макар че имаше прекалено много неща, за които да мисли, за да се притеснява как изглежда. Синдер беше жива. Бяха заловили Трън. Синдер щеше да нападне Артемизия.

Днес. Сега.

Още се чувстваше гузен, че остави Крес сама. Не биваше да се тревожи толкова, че ще закъснее за коронацията, която и бездруго искаше да пропусне. Трябваше да се наслади по-пълноценно на това, че накара Левана да го чака. Трябваше да инсценира отново отвличане.

Изруга наум. Да беше помислил по-рано.

Не — ако беше изчезнал, щеше да вдигне тревога, последното, от което Крес и другите се нуждаеха. По-добре да разсее подозренията на Левана и да продължи напред, все едно нищо не се е случило. По-добре да я коронясат за императрица на Републиката.

От тази мисъл му се повдигаше, но реши да се придържа към плана. И да изиграе ролята си.

Каи свърна по коридора и едва не събори статуята на мускулест лунен бог. Хвана я и я намести с разтуптяно сърце. После мина през двойните врати, които водеха към частни покои.

Двама стражи пазеха входа към голямата зала. Торин седеше на пейка с възглавнички до жена със златна коса, вдигната на кок, която възкликна тъй пламенно, когато видя Каи, че той едва не се спъна.

— О, благодаря ти, Артемида! — рече тя и попи с кърпичка потта от челото си. — Къде бяхте?

— Нали ви казах, че идва насам — обади се Торин.

Но жената не го чу. Тя вече говореше по микрофона, закачен на китката й:

— Императорът пристигна. Церемонията ще започне след тридесет секунди. — Тя закачи порта на колана си и огледа Каи с тревога, но и с погнуса. — Земляни! — измърмори, после оправи пояса му и отметна косата от лицето му. — Изобщо не се грижите за външния си вид.

Каи преглътна ироничната си забележка относно златната коса на лунитянката и пое чаша с вода от прислужника.

Торин стана и пъхна ръце в джобовете си. Без сако изглеждаше обезпокоително небрежен и Каи се запита дали и той не е отнесъл критика от непознатата.

— Всичко наред ли е, Ваше Величество? — думите бяха произнесени с привидно безразличие, но Каи долови напрежението и любопитството му. И макар да не беше сигурен, кимна.

— Всичко е наред.

Отвъд двойните врати се чуваше брътвежът на гостите и той се почуди какво ли се говори за забавянето на церемонията.

— Готов съм.

— Нейно Величество също — рече жената. Тя побутна Торин към входа. — Вие вървете да заемете мястото си! Ваше Величество, последвайте ме!

Каи мина между стражите и пое към малък коридор с декоративни колони.

Левана чакаше, облечена с рокля в тон с цветовете на пояса на Каи. Приличаше на гигантско ходещо знаме с ред звезди по подгъва и бял лотос отстрани. Имаше и пояс в огнено оранжево — цветът на изгряващото слънце на Земята.

От престорената любов към Републиката на Каи му се искаше да разкъса пояса и да я удуши с него.

Левана протегна ръце. Раздразнен или не, Каи нямаше друг избор, освен да ги поеме. Пръстите й бяха леденостудени.

— Мили съпруже — изгука тя, — домъчня ми за теб.

Той се намръщи.

— Колко време още смяташ да разиграваш този цирк?

— Цирк ли? — изсмя се сподавено Левана. — Нима не е позволено на една жена да копнее за своя съпруг, без в това да се търси задна мисъл?

— Ако не искаш да изпразня стомаха си по време на коронацията, най-добре да сменим темата.

Лицето й стана твърдо като камък.

— Нашият брак е окончателен и необратим. Ти сам избираш как да реагираш на положението.

— Нима ми даваш избор? — Каи я дари с най-дипломатичната си усмивка. — Колко щедро от твоя страна.

Левана отвърна на усмивката му.

— Ето на, не е толкова трудно, нали? — Тя се обърна с лице към залата и хвана Каи под ръка. Той зърна драскотината там, където я бе порязал с ножицата на сватбата.

Това му вдъхна сили. В този миг прозвучаха роговете.

Вратите бяха отворени и зад тях се появи пъстрото множество. Каи усети, че очите му се уморяват от ярките цветове, пулсиращите лампички и пищните воали.

— Станете да посрещнете Нейно Кралско Величество, лунната кралица Левана Блекбърн, пряк потомък на първия крал Сайпръс Блекбърн, и Негово Величество, император Каито от Източната република на Земята.

Засвири лунният химн. Каи и Левана тръгнаха бавно по пътеката. Ако не бяха крещящите дрехи, атмосферата щеше да бъде мрачна.

— Научих нещо интересно, преди да дойдеш — подхвана Левана, без да сваля усмивката от лицето си. — Преди малко са задържали в подземните ни килии предател.

Стомахът на Каи се сви.

— Продължавай.

— Изглежда, един от съучастниците на Лин Синдер се е промъкнал в двореца ни. Става дума за онзи престъпник землянин — доколкото знам, се казва Карсуел Трън.

— Интересно.

— Дали знаеш каква е била целта му?

— Може би се е обидил, че не е бил поканен.

Левана кимна на тълпата.

— Все едно. Задържахме го, преди да е напакостил.

— Радвам се да го чуя.

— И тъй като скоро ти ще бъдеш провъзгласен за крал на Луната, а той е бил твой затворник, реших ти да избереш как да го екзекутираме.

Той стисна зъби.

— Съпругата ми ми оказва огромна чест.

Но докато Левана се опитваше да го вбеси, тя в действителност го успокои и Каи с облекчение научи, че Трън все още не е мъртъв.

Когато наближиха края на пътеката, той забеляза и останалите земни владетели. Торин вече беше тук — сигурно го бяха вмъкнали през някоя странична врата — заедно с представителите на Републиката и на другите нации. С известна изненада той съзря дори Лин Адри и Лин Пърл, които стояха до американския представител. Лицата и на двете бяха застинали в усмивка и макар че Каи ненавиждаше майката и дъщерята, изпита известна доза съчувствие. Левана си играеше с тях като котка с мишка, преди да я погълне. Първо се отнасяше благосклонно с тях, сетне ги наказваше, после пак се показваше благосклонна. Нищо чудно, че двете не смееха да шукнат.

На подиума стояха чародеи, стражи и един биоинжениран войник, облечен с красива униформа в контраст с деформираното му лице и тяло.

Каи се намръщи и се почуди защо изобщо Левана е довела на коронацията едно от тези създания. Присъствието им на сватбата не беше приятно за никого.

Светлината огряваше яркозелените очи на съществото и Каи свъси вежди. Стори му се, че…

Спъна се на първото стъпало, но успя да запази равновесие и да се изкачи догоре. Сърцето му все тъй силно туптеше в гърдите му и той си спомни, че Вълка е заловен, но Крес не знаеше какво е станало с него.

Каи вече знаеше.

Беше Вълка, но и не беше. Очите му бяха неспокойни, мрачни, пронизваха го и загатваха за жестокостта, която вреше отвътре.

Вълка изръмжа и пръв отмести поглед.

— Позна ли любимия ми войник? — попита Левана, когато стигнаха олтара с короните. — Променил се е доста, откакто го видя за последен път.

Каи беше бесен. Тя искаше единствено да види яда му. Искаше да му покаже, че тя контролира съдбата му, съдбата на страната му, съдбата на приятелите му.

Каи се опита да се съвземе. Двамата се обърнаха с лице към присъстващите. Това беше мигът, в който той щеше да прехвърли в ръцете на Левана половината от своята власт. Когато щеше да съобщи на страната си, че ако той умре, тази жена ще стане тяхна владетелка.

Цялото му същество отказваше да приеме това, но той знаеше, че няма друг избор.

О, звезди, дано Синдер се появи, повтаряше гласът в съзнанието му. Дано Синдер се появи.

— Земляни и лунитяни — рече Левана и протегна ръце към множеството. — Събрали сте се тук, за да станете свидетели на паметно събитие в нашата история. Днес ще коронясаме един землянин, моя съпруг, император Каито от Източната република, за наш крал. И също днес, аз ще бъда коронясана за императрица — първа от кралското ни родословие, която ще се свърже с нашите земни братя.

Хората нададоха радостни възгласи.

Е, лунитяните. Земляните заръкопляскаха учтиво.

— Моля ви да седнете — рече Левана.

Хората заеха местата си, а Каи и Левана пристъпиха към двете ковчежета със скъпоценности на олтара. Каи въздъхна и отвори първото.

Вътре, върху коприна, лежеше короната на императрицата. Беше с формата на феникс и обсипана с искрящи скъпоценни камъни.

Заляха го чувства, за които не беше подготвен. За последен път беше видял короната на главата на майка си. Тя я слагаше всяка година на бала в чест на мира и беше много красива с нея.

Той потрепери пред осквернението, което щеше да извърши.

Левана застана от другата страна на олтара с нейната корона. В сравнение със земната, короната на лунния крал беше съвсем обикновена. Седем издължени зъбци, изваяни от лунен камък, чиято белота проблясваше на светлината на свещите. Беше стара. Лунната монархия била създадена преди Четвъртата световна война, сложила началото на Източната република и нейното кралско семейство.

Каи събра сили и взе короната на майка си от ковчежето. Двамата с Левана се обърнаха към множеството, като държаха короните над главите си. Каи погледна Торин — на лицето му бе изписана тъга. Може би той също си бе спомнил майка си.

Преди Левана да започне речта си за символичното значение на короната и властта на суверена, която тя въплътява и прочие, и прочие, вратите на залата се отвориха с трясък.

Златокосата жена нахлу вътре с ужасено лице и с отсечени движения, подобно на робот, тръгна към кралицата.

Каи свали короната и усети как дланите му пламнаха. В гърдите му лумна надежда. Хората се извърнаха към жената и тук-там се чу сподавен смях. Нещо ставаше. Каи не долови страх у присъстващите, а по-скоро възторг, сякаш събитията, разиграващи се пред очите им, бяха художествена измислица.

Жената стигна до стълбите и коленичи.

— Простете ми, кралице моя — запъна се тя. — Получихме съобщение, че в няколко съседни сектора има размирици, даже и в крайните куполи на Артемизия.

Каи погледна Вълка, но той все така стоеше неспокоен и от време на време ръмжеше, сякаш беше готов да захапе с огромните си челюсти гърлото на първия човек, който минеше край него.

— Какви размирици? — изрева Левана.

— Не знаем как, но барикадите около разбунтувалите се сектори са били вдигнати и хората… идват насам. Влаковите тунели са пълни с народ. Носи се мълва, че… че принцеса Уинтър е с тях.

Лицето на Левана почервеня.

— Това не е възможно!

— Аз… не знам, кралице моя. Това чух. А… също и киборгът.

Каи се ухили. Не можа да се сдържи и дори не се смути, когато Левана го изгледа мрачно, а сви рамене и рече:

— Тя те предупреди!

Кралицата стисна зъби и се обърна към жената.

— Киборгът е мъртъв и аз няма да търпя никакви слухове, които твърдят обратното.

Жената зяпна.

— Барикадите около Артемизия държат ли се още?

— Д-да, кралице моя. Доколкото знам, не са могли да ги…

— Тогава не сме под пряка заплаха, нали?

— Така… така мисля, кралице моя.

— Тогава защо прекъсваш церемонията? — Левана махна с ръка. — Стражи, отведете тази жена в затвора. Няма да търпя повече прекъсвания!

Жената се надигна и залитна. Двама стражи я хванаха, за да не падне. Очите на Левана горяха безпощадно.

Хората се опитваха да прикрият въодушевлението си, но не успяваха. Каи видя доста подигравателни погледи, докато стражите отвеждаха жената, макар че едва ли идеята да донесе вестите за метежа беше нейна.

Мислите на Каи бушуваха. И докато той хапеше устни, лицето на Левана се отпусна и възвърна приятното си изражение.

— А сега — рече тя и вдигна лунната корона над главата си — да продължаваме.