Мариса Мейър
Уинтър (40)

Глава четиридесета

Синдер захапа юмрука си с всичка сила, за да не закрещи. Усещаше погледите на приятелите си върху себе си, но не смееше да ги погледне в очите.

— Не бива да излизаш навън — прошепна остро Скарлет. Беше видяла как нерешителността плъзва по лицето на Синдер.

— Не мога да ги оставя да умрат заради мен — прошепна тя в отговор.

Една ръка я сграбчи и я отмести от прозореца. Вълка я изгледа ядно. Добрият, гневен Вълк, чиято майка беше долу с останалите.

Тя донякъде очакваше Зеев да я издаде, но вместо това той я стисна силно за раменете.

— Никой не умира заради теб. Ако днес умре някой, то ще бъде, защото най-сетне тези хора имат в какво да вярват. Дори не си помисляй да им го отнемеш.

— Но аз не мога…

— Синдер, я се съвземи — обади се Трън. — Ти си сърцето на тази революция. Ако сега се предадеш, всичко ще свърши. И знаеш ли какво? Тя и бездруго ще избие тези хора, просто за да е сигурна, че това няма да се повтори.

Проехтя изстрел и тя извика. Вълка затисна устата й, но Синдер се измъкна и се хвърли на прозореца.

Пред погледа си виждаше бели петна. След това я заслепи огненочервена ярост.

На площада в краката на Еймъри лежеше мъж, а кръвта бе изпръскала земята. Синдер не виждаше кой е мъжът, но това беше без значение. Един човек беше умрял. Заради нея.

Еймъри огледа уплашените лица на хората в предните редици и се усмихна любезно:

— Пак ще ви попитам. Къде е Лин Синдер?

Хората стояха, вперили очи в земята. Никой не поглеждаше към чародея. Никой не поглеждаше към растящата локва кръв. Никой не продумваше.

Отвътре Синдер пищеше. Изстрелът още отекваше в съзнанието й, аудиоинтерфейсът й го повтаряше до безкрай, отново и отново. Тя запуши ушите си, разтреперана, бясна.

Щеше да убие Еймъри. Щеше да го унищожи.

Нечие тяло се притисна в гърба й. Скарлет я прегърна и сгуши лицето си във врата й. Хем да я държи, хем да я утешава, помисли си Синдер и не се отдръпна. Но не почувства утеха.

Долу Еймъри посочи една жена в седмата редица — изборът му нарочно беше хаотичен, за да всее страх във всяко сърце. Един от стражите произведе нов изстрел. Жената потрепери и се свлече до съседа си.

Тръпка премина през тълпата.

Синдер изхлипа. Скарлет я стисна още по-здраво.

Колко време щяха да продължат разстрелите? Колко време щеше да издържи, без да предприеме нещо?

— Достатъчно е само някой да ми каже къде се е скрила — обади се Еймъри — и това ще бъде краят. Ще ви оставим да живеете спокойно живота си.

Нещо мокро се стече по врата на Синдер. Скарлет плачеше и цялата се тресеше. Но все така здраво стискаше приятелката си.

Синдер искаше да отвърне поглед, но се застави да не го прави. Смелостта на хората я ужасяваше. Усети, че се моли някой да я издаде, за да се сложи край на ужаса. И изборът вече да бъде нечий друг.

Трън стисна ръката й. Вълка препречи пътя й от другата страна и тримата се превърнаха в нейни тъмничари и спасители. Те споделяха ужаса й, но никой от тях не разбираше отговорността, която я гризеше отвътре. Тези хора вярваха, че тя ще се бори рамо до рамо с тях, за да им даде обещаното бъдеще.

Нима имаше значение, че те са готови да умрат за каузата й? Нима имаше значение, че са готови да пожертват живота си за нейния успех?

Тя нямаше отговор.

Нямаше отговор.

Пред очите си виждаше единствено ослепителни проблясъци. В ушите й звучаха изстрелите.

Еймъри посочи нова жертва и колената на Синдер омекнаха. Беше момчето, захласнало се по Ико.

Синдер пое дъх, за да извика, да спре екзекуцията, да изпищи…

– Не!

Еймъри вдигна ръка.

— Кой се обади?

Няколко редици зад момчето едно момиче неудържимо заплака.

— Не, моля ви! Моля ви, пощадете го! — Беше горе-долу на възрастта на Синдер. Вероятно сестра му.

Ново вълнение премина през тълпата. Няколко човека наоколо хвърлиха презрителни погледи на момичето, но това не беше честно. Тя не познаваше Синдер. Защо да защитава някой чужд, а не брат си, когото обичаше?

Еймъри вдигна вежди:

— Готова ли си да издадеш къде се крие киборгът?

— Маха Кесли — заекна момичето. — Маха Кесли приюти киборга.

Еймъри помръдна леко пръсти и стражът, който държеше момчето на мушка, свали автомата.

— Къде е тази Маха Кесли?

Маха се изправи, преди някой друг да бе принуден да я предаде — колона сред коленичилата тълпа.

— Тук съм.

Вълка се задъха.

— Ела отпред! — нареди Еймъри.

Маха тръгна покрай съседите и приятелите си с крехките си, но изправени рамене. За краткото време, в което Синдер я познаваше, в осанката й бе настъпила промяна. При срещата от първия им ден тя беше една победена, уплашена жена с превити рамене. Но сега срещу главния чародей на кралицата стоеше друга жена.

Тази промяна още повече уплаши Синдер.

— На кой номер живееш? — попита Еймъри.

С твърд глас Маха му даде номера на къщата си.

Еймъри посочи капитана на стражите и една чародейка. Те излязоха напред и повикаха още един страж. После тръгнаха към къщата на Маха.

Еймъри обърна поглед към майката на Вълка.

— Ти ли подслони киборга Лин Синдер?

— Не съм чувала това име. Единственият киборг, когото познавам, се казва принцеса Селена Блекбърн и тя е истинската кралица на Луната.

Тълпата се раздвижи. Хората вдигнаха глави. Изпънаха рамене. Ако бяха забравили защо рискуват живота си за една непозната, Маха им го бе припомнила.

Еймъри се изсмя. Кръвта в жилите на Синдер се вледени.

Маха вдигна две ръце над главата си, за да могат всички да видят. Сетне хвана десния си палец и го дръпна силно назад.

Дори отвътре Синдер чу изпукването, а след него и вика на Маха. Все едно беше дали Еймъри я бе принудил да си счупи палеца, или само да го изкълчи. Тя беше взела решение.

В следния миг Синдер се вмъкна в умовете на приятелите си и ги застави да се отдръпнат от нея.

Обърна се. Скарлет, Трън и Вълка я гледаха тревожно.

Вълка първи се опомни:

— Синдер, недей…

— Тази революция е на хората, не моя. Вълк, идваш с мен. Ще държа съзнанието ти под контрол, но не и тялото ти, точно както направихме в Артемизия. Трън, Скарлет, вие оставате тук. Дръжте на мушка Еймъри и другите чародеи, но не стреляйте, ако нямате добра видимост. Иначе напразно ще се издадете.

— Синдер, недей — изсъска Скарлет, но Синдер вече бе тръгнала, принуждавайки Вълка да я последва.

Той изръмжа.

— Налага се, Вълк — рече тя, докато се спускаха към втората площадка. Отвън, зад дебелите стени на фабриката, Маха отново извика сподавено от болка. — Не мога да стоя със скръстени ръце.

— Той ще те убие.

— Няма, ако ние го убием първи. — Тя взе на бегом последните стъпала и спря да си поеме дъх. Провери дали държи под контрол биоелектричеството на Вълка, за да не могат чародеите да го манипулират, сетне бутна вратите на фабриката. Третият вик на Маха я прониза като нож в гърдите. Един поглед й стигна да разбере, че три от пръстите на Маха бяха осакатени завинаги. По свитото й от болка лице се стичаха сълзи.

— Ето ме — извика с пълен глас Синдер. — Намерихте ме. Сега я пуснете.

Всички войници като един завъртяха автоматите си към Синдер. Тя си пое дъх, готова да я направят на решето, но изстрел не последва.

Над морето от коленичили работници Еймъри се усмихна широко:

— И тъй, самозванката най-сетне ни удостои с присъствието си.

Тя стисна юмруци и тръгна решително към него. Автоматите я последваха. А също и Вълка, чиято енергия пращеше.

— Много добре знаеш, че казвам истината. Ето защо Левана е тъй твърдо решена да ме убие. — Тя насочи мислите си към хората наоколо, но умовете им бяха овладени. Очакваше го.

До нея стоеше един обучен убиец, а двама умели стрелци пазеха гърба й. Трябваше да стигнат.

Синдер доближи първите редици.

— Дойдохте да ме заловите. Ето, тук съм. Сега освободете всички.

Еймъри наклони глава. Огледа момичето от главата до петите и я накара да се почувства като лесна плячка. Синдер изобщо не приличаше на кралица със сивите си дрехи, с металната ръка и тежките ботуши, с рошавата конска опашка и, много вероятно, с обилното количество мръсотия по лицето.

— Представи си колко по-различно биха се развили нещата — рече той и слезе от фонтана, — ако беше избрала да овладееш умовете на тези хора преди нашето пристигане. Вместо това ти си ги оставила да се носят в океана на собствената си слабост. Направила си от тях мишени, а след това не си даде труда да ги защитиш. От теб не става владетел на Луната.

— Защото бих предпочела хората ми да бъдат свободни, вместо да живеят във вечна манипулация?

— Защото не си в състояние да вземеш решенията, които една кралица трябва да взема за доброто на целия си народ.

Тя скръцна със зъби.

— Единствените хора, които са се облагодетелствали от режима на Левана, са алчните благородници в Артемизия. Левана не е кралица. Тя е тиранин.

Еймъри кимна, сякаш се съгласяваше с нея:

— А ти — прошепна — си никоя.

— Аз съм истинската владетелка на Луната. — Синдер изрече думите с всичката убеденост, на която беше способна, но те пак прозвучаха глухо, празно. Малко след пристигането си главният чародей на кралицата беше съсипал всичко, което бе постигнала в този сектор. С едно движение на пръстите си, Еймъри беше отнел силата й и беше проснал хората в краката си.

— Ти си едно дете, което си играе на война, и си твърде наивна, за да разбереш, че вече си изгубила.

— Аз дойдох, за да се предам. Ако това означава, че трябва да изгубя, за да живеят хората тук свободно, така да бъде. Но ти явно не разбираш, че не става дума за мен. Става дума за народа, който твърде дълго време живее в робство. Управлението на Левана е към края си.

Усмивката на Еймъри се разтегна. Зад него водата от фонтана се лееше и хвърляше пръски наоколо.

Зад Синдер Вълка се наежи, готов да се бие.

Еймъри разтвори ръце към тълпата:

— Нека се знае, че на този ден самозваната принцеса се предаде на Нейно Величество кралицата. Тя ще получи бърза и справедлива присъда за престъпленията си. — Очите му светнаха. — Аз ви обещах, че животът ви ще бъде пощаден, ако някой издаде скривалището на киборга. — Той цъкна с език. — Срамота е, че никой не пожела да го стори.

Проехтя изстрел. Тялото на Синдер се разтресе от ударната вълна.

Не разбра откъде дойде изстрелът. Видя кръв, но не знаеше чия е.

В следния миг колената на Маха се огънаха и тя падна по очи върху твърдата земя. Трите деформирани пръста останаха да стърчат над главата й.

Все още замаяна от ужас, Синдер гледаше с широко отворени очи тялото на Маха, без да може да си поеме дъх. Без да може да помръдне.

Чу как Вълка си пое въздух. Енергията му кристализира в нещо безмълвно и чупливо.

Светът се закрепи несигурно на върха на игла. Притихнал. Непонятен.

Отново се чу изстрел, този път по-надалеч, и звукът измести оста на света. Еймъри изграчи и политна назад. Едно кърваво петно се появи на бедрото му. Очите му пламнаха и се извърнаха към фабриката. Последва друг изстрел и куршумът уцели фонтана зад него.

Вълка изрева и се хвърли напред. Най-близкият страж се изпречи на пътя му, но се забави и не можа да стреля. Вълка го цапна като досадна муха и с оголени зъби се спусна към Еймъри.

Настана хаос от шумове и тела. Всички граждани, които трябваше да бъдат на страната на Синдер, скочиха на крака и се опитаха да се докопат до нея и Вълка. Тръшнаха я на земята. Тя изгуби Вълка от поглед. Още изстрели.

Синдер заби юмрук в нечия челюст, превъртя се веднъж и се изправи. Зърна една червена роба, вдигна ръка и стреля. Почака колкото да види, че чародеят се просна назад, и потърси нова мишена, но така и не можа да стреля отново. Няколко ръце я уловиха, задърпаха я и я свалиха по гръб на земята.

Синдер се замята под ръцете, духна един кичур коса от лицето си. Зърна Вълка, който също бе прикован към земята от дузина мъже. Бяха затиснали ръцете и краката му, а лицето му беше навряно в пепелта. Телата на двама стражи и един миньор лежаха недалеч от него.

Еймъри надвисна над Вълка, запъхтян, а от вечната му усмивка нямаше и помен. С една ръка притискаше раната на крака си.

— Изстрелите идват от фабриката. Изпратете един отряд да я претърси и вържете тия двамата, преди да са направили още някоя поразия.

Синдер се опита да се измъкне. Ако успееше да вдигне ръка и да се прицели…

Някой изви ръцете на гърба й и й сложи белезници. Тя изпищя от болка, когато едва не прекършиха рамото й. Вдигнаха я на крака, тя се закашля от прахоляка. Цялото тяло я болеше.

Огледа се, търсейки помощ, но беше посрещната от безизразни лица.

Тя се изсмя презрително, предизвикателно, когато с Вълка бяха принудени да коленичат пред разярения чародей. Виеше й се свят от омраза, но когато мислите й се поуспокоиха, агонията на Вълка я връхлетя с пълната си сила.

Той беше обзет от дълбоко страдание, сърцето му беше разбито и Синдер си спомни, че тялото до него е на майка му.

Тя потръпна и извърна очи. Забеляза, че чародеят в червената роба не мърда. По-нататък лежеше още един с черна униформа, който, изглежда, също беше мъртъв.

Това беше равносметката. Двама чародеи и двама убити стражи и раненият Еймъри. Ето това беше получила срещу живота на Маха и смелата смърт на други двама невинни граждани.

Повече ядосана, отколкото уплашена, Синдер подхранваше омразата си от мъката на Вълка и ужаса от безизразните лица край нея — всички тези хора бяха използвани като марионетки.

Синдер вярваше в онова, което каза във фабриката. Левана можеше да я убие, но тя знаеше, че смъртта й няма да бъде краят. Тази революция вече не беше нейна.