Мариса Мейър
Уинтър (42)

Глава четиридесет и втора

Синдер и Вълка бяха отведени на един подземен аеродрум, натъпкан с очукани товарни кораби и три кралски капсули, което обясняваше защо пристигането на враговете им не беше задействало алармите. Синдер беше поставила часовои само на пероните на влаковете маглев.

Тя остро се смъмри с надеждата, че някой ден ще има възможност да се поучи от грешката си.

Ръцете й бяха вързани здраво с белезниците и Синдер имаше чувството, че ще изскочат от ставите. Вълка вървеше зад нея и тя усещаше енергията му. Беше отчаян и изпълнен със смъртоносна омраза. Трепереше от страх за Скарлет. Беше смазан и съкрушен от убийството на Маха.

На аеродрума чакаше един от стражите. Косата му беше разрошена, но лицето му не изразяваше никакво чувство.

— Докладвай — рече Еймъри. Той вървеше, накуцвайки, и Синдер си мечтаеше да го ритне точно там, където се бе забил куршумът.

— Господарката Перейра и сър Джерико Солис са мъртви.

Еймъри вдигна вежди. Неочакваната вест го изпълни единствено с любопитство.

— Как?

— Един земен андроид ни нападна в къщата на Кесли — обясни стражът.

Сърцето на Синдер подскочи.

— Разрази се битка. Андроидът не се повлия от манипулацията на съзнанието, а и куршумите не го засегнаха много. Тя… той удуши господарката Перейра, след което аз влязох с него в ръкопашен бой. Андроидът измъкна пистолета ми и застреля сър Джерико и господарката Перейра. Докато беше с гръб, аз успях да забия ножа си в гърба му и му пречупих гръбнака. Така успешно го обезвредих.

Синдер усети пулсираща болка зад очите — признак за сълзите, които никога нямаше да потекат. Първо Маха, а сега и Ико…

— Когато опасността премина, претърсих щателно останалата част от къщата и съседните имоти — продължи стражът. — Други съучастници не открих.

Поне не бяха открили Уинтър и доколкото Синдер можеше да прецени, Трън и Скарлет също.

Еймъри дълго се взира в стража, сякаш търсеше недостатък в историята му.

— Какво стана с андроида?

— Намерих и унищожих онова, което според мен беше генераторът му. Изхвърлих всичко останало в обществения компактор за отпадъци.

— Не! — Синдер залитна, но стражът зад нея я задържа.

Мъжът й хвърли бърз поглед, сетне добави:

— Оставих телата в къщата. Да се върна ли да ги прибера?

Еймъри махна безгрижно с ръка.

— Ще изпратим отряд.

От стълбището отново се чуха стъпки. Все още разтърсена от загубата на Ико, Синдер едва вдигна глава. Зърна бегло Вълка, който я наблюдаваше. Макар че в очите му се четеше съчувствие, той бе стиснал зъби от гняв.

Днес и двамата бяха изгубили по едно скъпо за тях същество.

Синдер се задушаваше от болка, сякаш ребрата й стягаха в хватката си дробовете й, но присъствието на Вълка й вдъхна сили. Яростта й набра мощ. Скръбта й се превърна в сухи подпалки, които бързо пламваха.

Тя си възвърна твърдостта и макар да не можеше да се отскубне от ръцете на стража, изпъна рамене и вирна брадичка.

Стъпките бяха на чародей с черни одежди и на още стражи.

— Други съучастници не намерихме, а и не успяхме да разберем кой стреля по нас от прозореца на фабриката — рече новодошлият чародей. — Възможно е да са избягали в съседен сектор и да опитат пак да вдигнат бунт.

Еймъри посрещна с пренебрежителна усмивка загрижеността му:

— Нека да опитат. Ние не се боим от собствения си народ. — Спря черните си очи на Синдер. — Малкият метеж свърши.

Синдер вдигна глава, но ниско ръмжене привлече вниманието му и той се обърна към Вълка, който беше оголил острите си зъби свирепо, кръвожадно, готов да разкъса на парчета похитителите им.

Еймъри се разсмя. Прекрачи напред и го хвана за брадичката, а лицето на Вълка се сгърчи.

— А и как можем да загубим, когато имаме зверове като този тук? — Еймъри пусна брадичката на Вълка и нежно го потупа по бузата. — Алфа Кесли, нали? Аз присъствах на кралския турнир в деня, в който ти извоюва мястото си в твоята група. Но, изглежда, земляните са те отклонили от правия път. Как да поправим това зло?

Вълка гледаше чародея с омраза, която можеше да изпепели плътта му.

Ала ненадейно краката му се огънаха и той падна на колене пред Еймъри. Синдер трепна, сякаш болката рикошира в собствените й стави. В следния миг Вълка беше свел глава.

От гледката взе да й се гади. Цялата тази сила. Цялата тази ярост. Превърнати в проста марионетка. Още повече й се догади, защото знаеше колко психична сила и съсредоточаване са нужни, за да накара Вълка да направи нещо. Тя едва бе почнала да овладява умението, а ето че Еймъри не показа с нищо, че е бил затруднен.

— Добро куче — рече мъжът и потупа Вълка по главата. — Ще те отведем при кралицата и нека тя избере наказание за предателството ти. Доволен ли си, алфа Кесли?

С гърлен, механичен глас Вълка отговори:

— Да, господарю.

— Така си и мислех. — Еймъри хвърли поглед на антуража си. — Ако са останали тук-там бунтовници, гледайте бързо да ги смажете. Утре е кралската сватба и повече вълнения няма да търпим.

Останалите чародеи се поклониха и се пръснаха, а Еймъри пъхна ръце в ръкавите си и се обърна пак към Синдер:

— Остава само въпросът какво да правя с теб?

Тя го погледна открито в очите.

— Можеш да се поклониш пред мен като твоя истинска кралица.

Устните на Еймъри се извиха нагоре.

— Убий я.

Всичко стана ужасно бързо. Единият от стражите измъкна пистолет от кобура си, опря го в челото на Синдер, махна предпазителя, натисна спусъка…

Синдер пое шумно последния си дъх.

— Спри! Промених решението си.

Също толкова бързо пистолетът беше прибран.

Синдер отпусна рамене. Свят й се виеше от страх.

— Моята кралица поиска да не я лишаваме от удоволствието сама да реши съдбата ти. Ще й предложа да поднесе главата ти на император Каито като сватбен подарък.

— Чародей Парк?

Той се обърна към облечената с червена роба жена, която го бе повикала. Тя беше опряла длан на един малък кораб.

— Това е кралски кораб и май скоро е пристигнал. — Тя вдигна ръката си. — Няма почти никакъв прах. Странно е, че се намира тук.

Еймъри изсумтя с безразличие.

— Не ме учудва, че наоколо има крадци, но корабът може да ни помогне да намерим останалите бунтовници. Направете справка на номера му и вижте какво ще намерите.

Той даде знак на стражите и те отведоха Синдер и Вълка в кораба му и ги принудиха да седнат на отделни седалки. Моторите забръмчаха в пълно мълчание.

Миг след това те вече летяха към Артемизия.

Еймъри продължи да дава заповеди — за лекар и рани от куршум, назначи нов капитан на стражата и докладва на кралицата за жертвите и затворниците. Мислите на Синдер се объркаха и тя осъзна, че се взира в профила на мъжа, убил Ико. „Унищожих я, беше рекъл той. Изхвърлих я в компактора за отпадъци.“

Тя отново и отново видя пред очите си ножа, разкъсващ гръбнака на Ико. Прекършените пръсти на Маха. Коленичилите в краката на Еймъри хора от сектора.

Омразата й се разгоря, отначало слабо, ниско долу в стомаха. Но когато Артемизия изникна пред погледа, вече кипеше.

Корабът кацна на подземния аеродрум в Артемизия. Рампата се спусна и стражът я повдигна, като я стисна тъй болезнено, че тя трябваше да преглътне вика си. Вълка я следваше с тежки стъпки.

Посрещнаха я няколко стражи, чието биоелектричество беше податливо като току-що излезли от фабриката идентификационни чипове, и трима чародеи, чиято психична сила винаги се отличаваше с желязна твърдост.

Пръстът й потръпна и тя се почуди за колко време би могла да го зареди и да убие всички. Отново беше в Артемизия. Ако избягаше, можеше да се превърне в самотен, див отшелник — убиец, който преследва кралицата, за да я ликвидира.

Но само си фантазираше. Ръцете й бяха още вързани.

Тя стисна безпомощно в юмрук киборгската си ръка.

— Чародей Парк?

Синдер се втренчи в мъжа, убил Ико.

— Сър Кини.

— Позволете ми незабавно да потърся лекарска помощ.

Еймъри огледа кръвта по униформата му. Беше текла обилно, но раната не се виждаше.

— Добре. Явете се при мен, когато сте готов за служба.

Мъжът стисна юмрук до гърдите си, сетне се отправи в обратната посока.

Стражите подкараха Синдер и Вълка през плетеница от коридори. Тъй като нямаше какво да прави, Синдер се опита да предугади накъде я водят. Започна да брои крачките си и направи груба карта в главата си, която съпостави с всичко, което знаеше за двореца на кралицата.

Отведоха ги при асансьорите, които се пазеха от още стражи. Поспряха за малко и Еймъри се заговори с друг чародей. И макар да нагласи звуковия си интерфейс, Синдер долови едва две-три откъслечни думи: алфа и войник. После бунт, РМ-9 и киборг.

Еймъри махна с ръка и стражите поведоха Вълка по друг коридор.

— Чакайте! — викна Синдер и усети как страхът плъпна по жилите й. — Къде го водите?

Вълка изръмжа, опълчи се на стражите, но непокорството му бе уталожено посредством контрола на мислите.

— Вълк! Не! — Синдер се засили напред, но няколко чифта ръце я задържаха. Белезниците се забиха болезнено в китките й. — Вълк!

Напразно. Те завиха зад ъгъла и Вълка изчезна. Синдер дишаше тежко и трепереше. Усети нещо мокро на дясната китка, където белезниците бяха прорязали кожата. Не беше толкова наивна да си мисли, че двамата с Вълка ще успеят да надвият враговете си, но не си беше представяла, че толкова скоро ще го отделят от нея. Кой знае дали щеше пак да го види. Кой знае дали щеше пак да види някой от приятелите си.

Тикнаха я насила в асансьора и тя си помисли, че за първи път остава сама.

— Съжалявам, че няма да можем да те разведем из двореца, но сме заети с подготовката на сватбата. Сигурен съм, че ще ни влезеш в положението.

Вратите на асансьора се затвориха и те започнаха да слизат. И да слизат. Сякаш я водеха в гробницата й.

Когато вратите се отвориха отново, някой я блъсна по врата да върви напред. Поведоха я през полумрачен коридор с груби стени и спарен въздух, който миришеше на урина и хорска плът. Тя сбърчи нос от отвращение.

— Дано квартирата да ти хареса — такъв знатен гост като теб! — продължи Еймъри, сякаш изобщо не усещаше миризмата. — Доколкото знам, вече си свикнала със затворническите килии.

— Не, не бих казала. Избягах от последната, преди да мине и ден.

— Тази е по-подходяща за теб.

Затворът от скални пещери по нищо не приличаше на модерното здание в Ню Бейджин. Тук беше мрачно, задушно, но най-лошото бе, че Синдер нямаше негова схема. Нямаше точна карта, план, нищо, с което да определи къде се намира спрямо… е, спрямо каквото и да е.

Спряха, чу се звънтенето на ключове и скърцането на допотопни метални панти. Старомоден катинар. Ама че отживелица.

Ако успееше да го стигне отвътре, щеше да го отключи за по-малко от тридесет секунди.

Тази мисъл я обнадежди.

Вратата се отвори и зловонието се усили. Дробовете й бързаха да се освободят от въздуха в мига, щом го поемеха.

— Ще останеш тук, докато Нейно Величество кралицата намери време да разгледа делото и да проведе екзекуцията ти.

— Тръпна в очакване — измърмори Синдер.

— Естествено, ще имаш време да се опознаете отново.

— Да се опознаем отново?

Бутнаха я напред. Удари се в желязната врата и се подпря на неравната стена на килията.

Чу се хленч и Синдер застина. В килията имаше още някого.

— Приятно прекарване… принцесо.

Вратата се тръшна и металният звук отекна в тялото й. Килията беше тясна. На желязната врата имаше висок прозорец с решетки, откъдето се процеждаше светлина от коридора, колкото да различи кофата на пода. Смрадта идваше точно от нея.

В отсрещния ъгъл двама души се бяха сгушили един в друг.

Синдер се вгледа в тях, но очите й все още не се бяха свикнали с тъмнината. Тя включи фенерчето си. Фигурите потрепериха и се скриха зад ръцете си.

Сякаш някой я цапардоса в лицето и тя политна назад.

— Не може да бъде!

Адри.

Пърл.

Мащехата и доведената й сестра се тресяха от страх и я гледаха с ококорени очи. Синдер не можеше да си представи какво търсят те тук и какво искаше от тях Левана.

И тогава проумя всичко.

Щеше да прекара времето до екзекуцията си с тях.

Прекара ръка по лицето си. Ах, колко много, много мразеше Левана.