Мариса Мейър
Уинтър (62)

Глава шестдесет и първа

Синдер беше ядосана от собствената си безпомощност. Петимата се бяха преместили в стаята за развлечения. До този момент не знаеше, че в големите къщи има стаи за развлечения. Тя даваше всичко от себе си да напътства останалите, за да могат да извадят записа, който бе направила в тронната зала, и да поправят крака и мозъчно-машинния й интерфейс. Но докато другите обикаляха из къщата, за да намерят необходимите инструменти, тя седеше на разкошния диван с безполезния си метален крак. Ако беше в работилницата в Ню Бейджин, всичко щеше да се оправи бързо. Ако разполагаше с необходимите инструменти. Ако някоя друга машина имаше нужда от поправка, а не тя.

Не искаше да бъде неблагодарна. Беше оцеляла, след като кралицата опита да я екзекутира, и не се удави в езерото Артемизия. Отново беше намерила приятелите си, а Ико не беше унищожена и дори страж от личната охрана на Еймъри й помогна, което потвърждаваше онова, което Хиацинт каза преди време — не всички в двореца са предани на Левана, колкото на нея й се иска.

На всичкото отгоре имаше и запис на Левана, който щеше да покаже какво се крие под обаянието й. Това щеше да бъде най-силното им оръжие срещу нея и манипулациите й.

Стига записът да не е изчезнал във водата.

— Трън, отвори задния капак на този приемник, но внимателно. Хиацинт, какво успя да намериш в алармата?

— Малко жици — Хиацинт остави шепа жици и един екран на земята.

Синдер побутна жиците със здравия си крак.

— Ще ни свършат работа. Помогни ми да обърнем тази масичка. Тя е подобна на холографските настолни игри, които имаме на Земята, тъй че… — Взе единия крак на масичката, но когато опита да я обърне, болката в раненото й рамо я спря. Хиацинт обърна масичката сам, а Синдер усети, че лявото й око играе нервно. Нямаше защо да се засяга. Хиацинт не беше виновен, че раната от мутанта още я боли, но поне обезболяващият мехлем, който бяха намерили, вършеше чудеса.

— Нали няма да има кръв, когато те отворим? — Трън пренесе приемника до Синдер, за да може да го разгледа отвътре. — Става дума за чиста кибернетика, нали?

— Дано. — Тя огледа вътрешните механизми на приемника, а в това време Трън и Хиацинт разглобиха масичката за виртуални игри. Устройството беше различно от земните — жиците бяха с други цветове, буксите и конекторите бяха по-големи, но технологията беше почти същата и работеше на същите принципи. — Става дума за машинна поддръжка, не толкова за хирургическа намеса. Най-големият ни проблем е дали хардуерът ще бъде съвместим. Технологията е подобна, но всичко се е променило доста, откакто Луната и Земята не търгуват помежду си… Но да видим. — Тя хвърли око на масичката. Трън махна капака и частите се показаха. — О, чудесно! — Синдер измъкна конвертора за оптичните кабели. — Това ще ни влезе в работа.

В стаята влязоха Ико и Крес, която носеше дървена кутия.

— Отзад има работилница — рече Ико. Носеше искрящо розова тениска, която намери в къщата, най-вече за да прикрие зеещата дупка от куршума и прореза на дясното си рамо. Синдер се надяваше, че щом се възстанови, ще може поне да поправи ръката на андроида.

— Намерих всичко от списъка ти без демагнетизираните щипци с три зъбци. Но пък в банята открих пинцети. — И тя ги завъртя между пръстите на здравата си ръка.

Синдер засука устни, взе пинцетите и махна от върха им едно косъмче от вежди.

— Ще ги пригодим да ни свършат работа. — Тя огледа купчината с инструменти и резервни части, която събраха от техниката из цялата къща. Без да може да погледне в собствената си глава, на Синдер й беше трудно да каже какво ще им трябва, за да отстранят повредата, но ако то не беше сред резервните части, нямаше надежда изобщо да го намерят. — Ще ни е нужна лампа, за да виждате какво правите. И едно малко огледалце, за да гледам.

Хиацинт поклати глава.

— Не и в този град.

Синдер се намръщи.

— Добре. Първо ще измъкнем информацията от видеочипа, след това ще погледнем ретина-дисплея. Очите ми още са свързани с оптичния ми нерв, затова предполагам, че е станал срив в преноса на данни от контрол панела към дисплея. Може да е нещо съвсем просто, някоя изгоряла жичка например. Веднъж да заработи, би трябвало да успея да пусна вътрешната си диагностика и да разбера какво не е наред с крака и ръката ми. — Тя посочи един стол. — Дайте го насам.

Хиацинт го донесе, а Синдер се прехвърли на стола с лице към облегалката и опря чело върху ръцете си.

— Крес?

Тя вдигна поглед от портскрийна.

— Готова съм, когато кажеш.

— Добре. Да видим какво ще намерим.

Ико отметна косата й встрани и мушна пръст в резето в черепа на Синдер. Синдер усети как капакът се отваря.

— Да, нали! — рече Трън. — Когато аз отварям капачето в главата й, ми крещи. Когато Ико го отваря, тя е герой!

Синдер му хвърли кръвнишки поглед.

— Искаш ли ти да свършиш работата?

Той изкриви лице.

— А, не, благодаря!

— Тогава се дръпни назад и им остави пространство да работят. — Тя отново облегна чело на ръцете си. — Добре, Ико. Вляво има букса за кабел.

Някой включи лампа и ярката светлина стигна до периферното й зрение.

— Виждам я. Крес, дай порта.

— Ето и кабела.

Синдер чуваше как се движат зад нея; отметнаха още малко коса. Последва щракване, което стигна приглушено в главата й. Тя потрепери. Скоро не бяха включвали външно устройство към процесора й. Последния път това се случи, когато изчерпа всичката си енергия, за да изкара „Рампион“ в космоса след бягството им от затвора в Ню Бейджин. Тогава се наложи Трън да я презареди с кабел от малките кораби.

Веднъж я вързаха за масата в научна лаборатория, докато един меддроид сваляше статистиката за кибернетичната й система.

Тя ужасно, ужасно ненавиждаше да свързват това-онова с главата й.

Застави се да диша дълбоко. Това бяха Ико и Крес. Знаеше какво включват в нея и каква информация извличат. Нямаше насилие. Нямаше принуда.

Ала беше невъзможно да се отърси от неприятното усещане.

— Стана! — обади се Крес. — На пръв поглед не виждам дупки в паметта, тъй че тази част от софтуера не е била повредена, за да отреже крака и ръката ти. Само трябва да намеря къде се съхранява визуалната информация и… готово. Записи… по хронология… дали ще е последният… все едно, това трябва да е. Видео, кодирано, една минута, петдесет и шест секунди. И… прехвърляме.

Стомахът на Синдер се сви. Обикновено тя не се разстройваше лесно, но когато някой отваряше панела й, не можеше да не мисли за безименните хирурзи без лица, надвесени над безжизненото й тяло. Как свързват жичките и синапсите към мозъка й, регулират електрическите импулси, заменят част от черепа й с подвижна метална пластина.

Тя стисна здраво ръце до болка. Опитваше се да не мисли за бученето на вътрешните си части и тихото потропване на пръстите на Крес по портскрийна.

— Осемдесет процента — рече момичето.

Под тъмнината на Синдеровите клепачи проблеснаха бели петънца. Тя си пое дълбоко дъх и сама се смъмри. Това би била рутинна процедура, ако работеше върху някой андроид или киборг. С нея всичко беше наред.

Бученето спря и Крес обяви:

— Готово.

— Провери всичко, преди да махнеш кабела. — Синдер преглътна горчивата слюнка, насъбрала се в устата й. — Увери се, че това е записът.

— Виждат се… много хора.

— Ето го Каи! — изписка Ико.

Синдер вдигна рязко глава. Усети как кабелът я дърпа.

— Покажи ми — рече тя, макар че не виждаше нищо от ярката светлина, която заслепи очите й. Отдръпна се и отново затвори очи.

— Чакай, мирувай. Нека да дръпна…

Това бяха последните думи, които Синдер чу.

Намерени нови връзки.

Завод „Риалити Киберръка Т200-L“ — обикновена: неразпознати пет програми: стандартни приложения — одобрени.

Завод „Риалити Киберкрак Т60.9-L“: стандартни приложения — одобрени.

Рестартиране след 3… 2… 1…

Синдер се събуди на дивана, завита до раменете с най-мекото одеяло, което някога бе докосвала. Примигна при вида на непознатите сенки по тавана и се опита да се отърси от объркването си. Беше се събудила на чуждо място и не беше сигурна как е попаднала тук. Седна и разтри замъглените си очи. Стаята беше нагоре с краката. Инструменти и резервни части се въргаляха по килима и масите.

Диагностика — завършена. Препоръчителен основен тест за съвместимост на новите връзки:

Киберръка Т200

Киберкрак Т60.0

Пускане — сега?

Тя вдигна лявата си ръка. Блясъкът, който имаше, когато доктор Ърланд й я подари, беше изчезнал след двумесечните поправки на „Рампион“, живота в пустинята и скока в езерото Артемизия.

Но най-странното беше, че и петте й пръста си бяха на мястото, макар че показалецът — пръста, с пистолета, който Левана беше премахнала — не пасваше много на останалите. Покритието беше по-друго, беше твърде тънък, а първата става беше деформирана.

Синдер пусна теста за съвместимост. Пръстите й се разгънаха един по един. Свиха се отново. Събраха се в юмрук. Китката се завъртя насам-натам.

Кракът й мина през подобен род действия. Тя дръпна одеялото, за да гледа.

Основен тест за съвместимост — завършен. Стандартните приложения — одобрени за използване. Пет програми остават неразпознати.

Пет програми.

Синдер огледа ръката си и изпрати команда на пръстите си да се отворят откъм върховете. Това стана безпроблемно. Но щом се опита да включи фенерчето, да извади ножа и универсалния кабел и да измъкне вградената отвертка, нищо не стана. Изобщо не си даде труд да зареди стреличка в новия си пръст.

Но въпреки това вече можеше да използва ръката си и не биваше да се оплаква.

— Ти си се събудила! — Ико се вмъкна в стаята с поднос в ръка, на който имаше чаша вода, чиния с пържени яйца, хляб и конфитюр.

Стомахът на Синдер закъркори.

— Сготвила си?

— Малко умения, останали ми от дните на Serv9.2. — Ико намести чинията в скута на Синдер. — Но не искам да чувам и дума колко е вкусно всичко.

— О, знам, че е ужасно — рече Синдер и налапа една лъжица. — Благодаря, Ико — рече с пълна уста. Плъзна поглед към осакатената ръка на Ико. Липсваше един пръст. Тя преглътна. — А също и за пръста.

Ико вдигна здравото си рамо.

— Инсталирахме ти и няколко жички на андроид компаньонка. Онези от масичката за игра не станаха.

— Благодаря ти. Много щедро.

Ико бутна настрани краката на Синдер и се настани.

— Нали знаеш как сме програмирани ние, андроидите — все гледаме да сме полезни и прочие.

— Ти още ли си андроид? — попита Синдер и набута в устата си препечената филийка. — Понякога забравям.

— Аз също. — Ико сви глава в раменете си. — Когато видяхме на холографа как скачаш от терасата, толкова се уплаших, че си помислих, че жиците ми ще пламнат. И тогава си казах: „Ще сторя всичко, за да може Синдер да е добре“. — Тя подритна няколко разпилени отвертки по килима. — Може би част от програмирането остава завинаги, все едно колко еволюира един чип за индивидуалността.

Синдер облиза конфитюра от пръстите си и се усмихна широко.

— Това не е от програмирането бе, шайба. Това е приятелство.

Очите на Ико грейнаха.

— Права си.

— Време беше да се събудиш, мързеланке. — Синдер хвърли поглед през рамо. На вратата стоеше Трън. Зад него бяха Крес и Хиацинт. — Как е ръката?

— Функционира почти напълно.

— Че иска ли питане! С Крес сме гении! — Ико вдигна палците си към Крес.

— Аз помагах — рече Трън.

— Държа лампата — поясни Ико.

— Хиацинт и толкова не направи. — Посочи Трън.

— Хиацинт провери пулса и дишането ти, за да се увери, че не си умряла — каза Ико.

— И аз можех да го направя — изсумтя Трън.

— Защо припаднах? — прекъсна ги Синдер.

Хиацинт приклекна до дивана и намери пулса на китката й. След кратко мълчание я пусна.

— Вероятно от стрес, плюс физическата ти реакция от това, че свързахме портскрийна с твоя… — Той посочи неопределено към главата й. — … компютър.

— А на мен ми казваш, че съм женчо — обади се Трън.

Синдер присви очи.

— Аз припаднах от стрес, не разбра ли?

— Думата за принцеси е „прималява ми“.

Синдер го цапна.

— След всичко, което преживя, цяло чудо е, че не се срина напълно — каза Хиацинт. — Следващия път, когато ти се завие свят или имаш затруднения с дишането, кажи ми, преди да припаднеш.

— Хубавото е, че докато беше в безсъзнание, ние с Крес пуснахме пълната ти диагностика. Две поправени връзки, нов цифров кабел, няколко преинсталирани драйвъра, и си като нова! Е, без…

— Инструментите в ръката ми — усмихна се Синдер. — Няма нищо. Пет години се оправях без вградено фенерче, ще се оправя и сега.

— Да, и това, но има проблем с интерфейса ти. Диагностиката показа две-три грешки при връзката с нета и преноса на информация.

Усмивката на Синдер посърна. Откакто се помнеше, тя разчиташе на киборгския си мозък, за да сваля информация, да изпраща съобщения, да следи новините. Чувството, че е останала без него, й беше неприятно, сякаш част от мозъка й бе изтрита.

— Ще трябва да карам без него. Нали съм жива, имам две работещи ръце и два работещи крака. Била съм и по-зле. — Тя отправи поглед към Ико и Крес. — Благодаря ви.

Крес вдигна рамене, а Ико прехвърли плитките си през рамо.

— О, че аз някога бях чирак при един превъзходен механик в Ню Бейджин. Научила съм едно-две неща от нея.

Синдер се разсмя.

— И като стана дума за превъзходни механици — дали ще можеш да погледнеш ръката ми?