Мариса Мейър
Уинтър (91)

Глава осемдесет и девета

Думата „майка“ беше чужда на Синдер. Просто жената, която я беше родила. Не я помнеше, само бе чувала, че кралица Чанъри е била дори по-жестока от Левана, но е управлявала в мир.

— Моята мила сестра — измърка Левана. — Искаш ли да чуеш как стана всичко?

Не!

Ала Синдер не намери сили да го каже на глас.

— Тя беше на тринадесет, а аз — на шест. Учеше се да използва дарбата си. Доставяше й огромно удоволствие да манипулира хората край себе си, но аз бях любимата й мишена. Беше много добра. Като мен. Като теб. Това ни е в кръвта.

Синдер потрепери. „Това ни е в кръвта“. Не искаше да има същата кръв.

— На тази възраст любимият й номер бе да ме убеди, че много, много ме обича. Не беше трудно да й повярвам, след като така и не получих любов от родителите си. И тъй като беше сигурна, че съм готова на всичко за нея, ме измъчваше. В онзи ден ми каза да пъхна ръката си в камината. Отказах, но тя ме принуди. — Левана се усмихна налудничаво. — Както виждаш, когато ме пусна, не беше пострадала само ръката ми.

Устата на Синдер горчеше. Толкова малко дете, тъй чувствително.

Било е детска игра.

Но и жестокост, каквато човек трудно можеше да си представи.

Майка й?

— След това започнаха да ме наричат грозната принцеса на Артемизия, малкото тъжно, обезобразено същество. А Чанъри беше красавицата. Неизменната красавица. Но аз се упражнявах, повтарях си, че някой ден хората ще забравят белезите ми. Някой ден аз щях да стана кралица и да ги накарам да ме обичат. Аз щях да бъда най-красивата кралица, която Луната помни. — Изръмжа. — Тогава се роди ти — едно здраво момиченце. Разбрах, че никога няма да стана кралица. Само аз виждах възможностите на народа ни и ме беше грижа за хората. Предопределена ни е далеч по-хубава планета от тази пустош тук, но Чанъри се интересуваше единствено от роклите и завоеванията си и ти ще станеш като нея!

Синдер стисна ножа и пистолета.

— Не знам каква щях да бъда, ако бях отрасла тук, но аз не съм като нея.

— О, да — изрече Левана. — Тук имаш право. Когато видях обаянието ти на бала, се изненадах колко много приличаш на нея, щом мръсотията и тези ужасни метални крайници изчезнаха. Но приликите свършват дотук. — Кървавочервените й устни се разтегнаха и откриха съвършено белите й зъби. — Не, племенницо. Ти приличаш много повече на мен. Готова си на всичко, за да бъдеш обичана. Да бъдеш желана. Да бъдеш кралица.

Синдер изпъна гръб.

— И на теб не приличам. Ти не ми даде друг избор, затова съм тук. Ти си имала своя шанс. Но не си била справедлива. Не си била добър владетел, който се отнася с уважение към народа си. Ами Земята! Ти искаше съюз, те искаха мир… защо просто… не се съгласи? Защо ти беше всичко това? Защо ги нападна? Така ли мислеше да ги накараш да те обикнат?

Левана я погледна с ярост и омраза. Но сетне устните й се извиха в усмивка. Яростна усмивка, пълна с омраза.

— Любов — прошепна тя. — Любовта е завоевание. Любовта е война. Нищо повече.

— Не съм съгласна.

— Добре. — Левана прекара пръсти по облегалката на трона. — Да видим колко струва любовта ти. Откажи се от всички права върху трона ми и аз ще пощадя приятеля ти.

Синдер сви устни.

— Защо да не проведем избори? Нека хората сами да решат кой да ги управлява.

Трън отстъпи още крачка назад. С единия крак бе стъпил на ръба. Погледна към езерото и на лицето му се изписа тревога.

Синдер трепна.

— Почакай. Ще се откажа от трона, но отвън има десетки хиляди хора, които настояват да абдикираш. Тайната беше разкрита. Всички знаят, че аз съм Селена. Не мога да върна нещата назад.

— Кажи им, че си ги излъгала.

Тя въздъхна рязко.

— Освен това, в мига, в който го убиеш, аз ще убия теб.

Левана наклони глава, но въпреки обаянието й Синдер виждаше жената от записа. Това беше здравото й око, осъзна тя.

— Тогава ще променя условията на предложението си. Пожертвай себе си и аз ще го пощадя.

Синдер хвърли поглед на Трън, който гледаше с безразличие, сякаш не преговаряха за неговия живот. Той цъкна с език.

— Дори аз виждам, че сделката куца.

— Трън…

— Ще ми направиш ли услуга?

Синдер се намръщи.

— Кажи на Крес, че съм говорил сериозно.

Стомахът й се сви.

— Трън…

Той погледна Левана в очите.

— Добре, Ваше Краличество. Щом Синдер не иска, аз ще ви кажа, че блъфирате.

— Не преговарям с теб — сряза го Левана.

— Ако ме убиеш, губиш последната си разменна монета и Синдер печели. Затова дай да поговорим за твоите възможности. Приеми, че времето ти като кралица е изтекло и ни пусни да си вървим. Тогава Синдер може и да се смили и да не те екзекутира като предател. Или пък ме хвърли от терасата и…

— Добре.

Трън отвори широко очи. Единият му крак увисна във въздуха. Той извика и размаха ръце. Едната му ръка още беше вързана, а в другата стискаше ножа, който бе взел от къщата. Размаха ръце и се задържа на косъм.

Синдер хвърли ножа и пистолета и хукна към него.

Трън политна, но в последния миг се задържа и се хвана за ръба на терасата. Простена. Синдер се надвеси над него.

Левана се наведе напред.

Трън се пусна, но Синдер го хвана. Болка прониза раненото й рамо, но тя стисна зъби.

Трън я погледна и за първи път Синдер видя страх на лицето му.

— Благодаря — задъхан рече той. Замахна със свободната си ръка и удари Синдер в челюстта. Тя се сви назад, но не го пусна.

— Извинявай! Не бях аз.

— Знам — каза тя. Опря се с ръка на пода и задърпа Трън нагоре. Той почти успя да се прехвърли на терасата и потърси опора с краката си. Дори когато изцяло беше на пода, тя не го пусна, защото Левана отново щеше да го прати в бездната.

Твърде късно Синдер видя, че Трън се е освободил от въжетата. Сигурно през цялото време на спора им се е опитвал да ги пререже. Дори да паднеше в езерото, щеше да оцелее и да успее да изплува. А сега…

Трън заби ножа в бедрото й.

Синдер изпищя.

— Пак не бях аз — останал без дъх рече той. Издърпа ножа, вдигна ръка и се приготви пак да я прониже.

Синдер го блъсна и изби ножа от ръката му.

Трън я удари с лакът в гърлото. Тя остана без въздух и свят й се зави. Трън избяга, но към вътрешността на залата.

Синдер разкърши врат и си пое въздух. Все още замаяна, се приготви да атакува Трън.

Чу свалянето на предпазител.

Замръзна. Трън бе стигнал почти до парадния вход, стискайки ножа и пистолета, които тя захвърли, за да го спаси. Дулото беше насочено към главата й.

Синдер залитна, но остана на крака.

В залата отекна изстрел. Синдер се сви в очакване на болка, но вместо това чу яростна ругатня. Пистолетът на Трън се плъзна по пода. Тя разтърси глава и зяпна Трън, който с ужас гледаше окървавената си ръка.

— Съжалявам! — извика Крес. Тя се бе строполила до вратата и се опитваше да стане. Откатът я бе повалил. — Съжалявам, капитане!

Трън изруга отново. По челото му изби пот. Но когато погледна Крес, преглътна болката си.

— Хубав изстрел! — викна й.

— Крес — изрева Синдер. — Кралицата, Крес. Застреляй кралицата!

Крес изплака, но насочи пистолета към Левана.

Синдер се спусна към пистолета на Трън.

Трън хукна и Крес извърна очи към него. С едно движение той изби пистолета от ръката й заби ножа до дръжка в корема й. Пеперудената й рокличка се обагри с кръв. Тя зяпна Трън; не беше ясно кой от двамата е по-ужасен. Трън все така стискаше ножа.

Синдер грабна пистолета от пода и стреля срещу Левана, но тя се хвърли на пода и куршумът се заби в облегалката на трона. Синдер зареди, а в това време кралицата изпълзя и се скри зад него. Синдер отново стреля и на косъм пропусна крака й.

— Не! — извика Крес.

Остра болка прониза Синдер. Тя падна по гръб, притиснала с ръка раната. Трън застана над нея, стискайки ножа. Крес се опита да го издърпа, но той беше твърде силен, а и тя притискаше с едната си ръка раната на корема си. Вече цялата беше в кръв.

— Съжалявам — проплака Трън. Но не беше така самоуверен. — Съжалявам, съжалявам…

Крес го ухапа по ръката. Той сдържа вика си, но не пусна ножа.

Синдер грабна пистолета, скочи и се опита да избие ножа от ръката му. Изрита го в гърдите и най-сетне ножът отхвръкна. Трън залитна и падна върху един стол. Дори не реагира на болката. Движенията му вече не бяха тъй плавни, а насечени, сковани. Може би заради раните, но вероятно Левана се бе уморила да го владее.

Крес се срина на колене, притискайки корема си. Лицето й бе обляно в сълзи.

— Синдер…

Синдер се надвеси над нея. В лявата си ръка държеше пистолета, в дясната — мокрия от кръвта нож. Цялото й тяло трепереше.

— Звезди…

Тя обърна рязко глава към вратата. Скарлет и Вълка бяха тук.

— Не! Бягайте! Махнете се оттук!

Скарлет я погледна в очите и поклати глава.

— Какво…?

Още оръжия. Още врагове. Още хора, които обичаше и които Левана щеше да й отнеме. Стиснала зъби, Синдер изпрати мислите си, за да овладее биоелектричеството им.

Твърде късно. Вълка вече не можеше да бъде контролиран, а Скарлет беше във властта на Левана.