Мариса Мейър
Уинтър (15)

Глава петнадесета

Цяла вечност мина, докато се установи връзката, а през това време Каи стоеше пред нетскрийна, сключил ръце зад гърба си, и сърцето му биеше по-оглушително от мотора на „Рампион“. Не си направи труда да се преоблече и още беше с белия копринен костюм, който носеше по време на отвличането, само дето той се бе измачкал и имаше малка дупчица там, където упоителната стреличка на Синдер го беше пробила. Но въпреки вида си, той смяташе, че Левана ще остане доволна, задето най-напред е предпочел да се свърже с нея, вместо да се премени с чисти дрехи и да извести медиите на Земята за завръщането си.

Каи беше решен да използва всяка тактика, за която успееше да се сети, за да я предразположи. Беше готов на всичко, за да я накара да му повярва.

Най-сетне, най-сетне малкото кълбо в ъгъла спря да се върти, нетскрийнът светна и показа Левана с чисто белия й воал.

— Нима това е моят скъп млад император? — изгука тя. — А аз вече ви бях отписала. Мина цял месец, струва ми се. И аз си казах, че похитителите ви отдавна са ви убили и насекли на парчета.

Каи се усмихна престорено, сякаш кралицата беше казала забавна шега.

— Няколко подутини и драскотини тук и там, но нищо чак толкова ужасно.

— Разбирам — рече Левана, замислена, и наклони глава. — Синината на бузата ви май е от съвсем скоро.

— По-отскоро, отколкото другите, да — призна Каи. Първата стъпка в стратегията му беше да се престори, че времето на борда на „Рампион“ е било изпитание, което едва е понесъл. — Лин Синдер от самото начало ми даде да разбера, че аз съм затворник на кораба й, а не гост. Между нас казано, мисля, че още таеше горчивина, задето я арестувах на бала.

— Колко жестоко!

— Засега обаче се смятам за късметлия. Най-сетне успях да договоря освобождаването си. Тъкмо се завърнах в Ню Бейджин и бързам първо вас да известя.

— И на какво дължим това щастливо събитие? Предполагам, че преговорите са били доста мудни.

— Похитителите ми имаха множество искания. Пари, естествено, а също пожелаха да прекратя настоящето издирване на бегълците Лин Синдер и Карсуел Трън.

Левана намести ръцете в скута си и воалът й потрепна.

— Сигурно са се страхували, че ги грози залавяне — рече тя с безразличие. — Макар че не виждам как е възможно, след като вие не можахте да ги задържите, докато се намираха в собствения ви дворец.

Усмивката на Каи не трепна.

— Аз приех условието им. Но не можах да им дам гаранции от името нито на останалата част на Съюза, нито на Луната. Вярвам, че тези престъпници ще бъдат заловени и изправени на съд за престъпленията им, в това число нападението срещу мен и отвличането ми.

— Дано — рече Левана. Каи знаеше, че тя му се присмива, но за първи път това не го ядоса.

— Те имаха и допълнително искане. — Каи стисна силно ръце зад гърба си, съсредоточавайки напрежението си в тях. — Настояха да се откажа от споразуменията с вас. Поискаха да се сложи край на сватбата.

— А! — възкликна кралицата със злостен смях. — Ето че стигнахме до причината да се свържете тъй спешно с мен. Сигурна съм, че приемането на това нечувано условие едва не ви е погубило.

— Не бих казал — отвърна безизразно Каи.

Левана се облегна назад и той видя как раменете й потрепериха.

— И защо им е на тези престъпници да се занимават с междугалактическа политика? Нима не им е известно, че носят отговорността за войната между нашите народи? Нима не смятат, че ще намеря начин да седна на трона на Републиката, независимо от вашата егоистична сделка?

Каи преглътна мъчително.

— Може би интересът им се корени в твърдението на Лин Синдер, че тя е изчезналата принцеса Селена.

Тишината се спусна между него и нетскрийна, неподвижна като лед върху езеро.

— Тя смята — продължи Каи, — че ако сватбата и коронацията се състоят, това ще отслаби претенциите й за лунния трон.

— Разбирам. — Левана беше възвърнала спокойствието си и отново говореше с насмешлив и снизходителен тон. — Аз през цялото време се питах дали не ви е напълнила главата с измишльотини. Не се съмнявам, че сте били зрител по неволя.

Той сви рамене.

— Корабът беше доста малък.

— Вие вярвате ли, че това е истина?

— Честно ли? — Каи събра целия си кураж. — Дали това е истина, или не, мен не ме интересува. Под моята закрила живеят други пет милиарда души, а през изминалия месец всеки от тях си е лягал вечер с мисълта дали тази нощ неговият дом ще бъде нападнат. Дали тази нощ прозорците му ще бъдат счупени, децата му — измъкнати от леглата си, съседите му — осакатени на улицата от вашите… от тези чудовища, които сте създали. Аз не мога… — Лицето на Каи се изкриви. Поне не беше нужно да изиграе тази болка. — Не мога да допусна това да продължи, а Лин Синдер — все едно дали тя е изчезналата принцеса, или не — точно в момента не командва армията на лунитяните. Вътрешната политика на Луната, семейните разногласия и конспиративните теории не ме интересуват. Искам да сложим край на войната. А вие сте тази, която има властта да го направи.

— Трогателна реч, млади ми императоре. Но с нашия съюз е свършено.

— Нима? Изглежда, сте убедена, че бих склонил глава пред приумиците на разни престъпници и похитители.

Тя замълча.

— Аз ви дадох дума дълго преди да дам думата си на Лин Синдер. Следователно за мен договорът ми с вас има преимущество. Може би ще се съгласите с мен.

Воалът се размърда, сякаш Левана си играеше с нещо в ръцете.

— Виждам, че дългото ви отсъствие не е повлияло на забележителните ви дипломатически умения.

— Надявам се, че не е.

— Значи вие желаете първоначалното ни споразумение да продължи.

— Да, при същите условия. Двамата се съгласихме военните действия да се прекратят незабавно навсякъде по Земята и в Космоса. След вашата коронация за императрица на Източната република всички лунни войници ще бъдат оттеглени от наша земя, а вие ще ни позволите да произвеждаме и разпространяваме лекарството за летумозис.

— А какви гаранции ще ми дадете, че сватбата ни няма да се превърне в същия позорен спектакъл като последния път? Вашият киборг и приятелите му със сигурност няма да се зарадват да научат, че не сте спазили исканията им.

— Боя се, че нямах време да измисля някакъв план. Разбира се, ще увеличим охраната. Ще доведем военни подкрепления — знам, че сте им заклет почитател.

Левана се изсмя.

— Но Лин Синдер се оказа находчиво момиче. Едната възможност е да проведем церемонията тайно и да не огласяваме сватбата преди коро…

— Не! Няма да оставя никакво съмнение в съзнанието на земляните, че аз съм ваша съпруга и тяхна императрица!

При тези думи Каи стисна зъби, за да не повърне. Ваша съпруга. Тяхна императрица.

— Разбирам. Тогава може да сменим мястото на церемонията, да изберем някое по-отдалечено, безопасно място. На космически кораб, да речем? Или дори…

Той се поколеба, като се опитваше да не изглежда уплашен от собствените си недоизречени мисли.

— Или дори какво?

— Аз просто… съмнявам се, че идеята ще ви допадне. Ще е нужна доста работа, а аз дори не знам дали е възможно да… но защо не направим сватбата на Луната? Тогава Лин Синдер няма да може да я спре.

Тук императорът замълча и се опита да не затаява дъха си.

Тишината помежду им стана напрегната. Сърцето на Каи затуптя тежко.

Беше прекалил. Беше събудил подозренията й.

Той се засмя и поклати глава.

— Както и да е, идеята беше глупава. — Умът му вече търсеше нов изход. — Сигурен съм, че и на Земята ще се намери подходящо място. Просто ми трябва малко време да…

— Ама сте умен, а?

Сърцето му подскочи.

— Моля?

Кралицата се изсмя сподавено.

— Някое отдалечено, безопасно място. Скъпи ми императоре, разбира се, че трябва да вдигнем сватбата на Луната.

Каи замълча, почака, сетне бавно въздъхна, запазвайки равнодушното си изражение. Мина още миг и той се сети дори да прояви скептицизъм.

— Сигурна ли сте? На Земята вече всичко е подготвено. Транспортът, настаняването на гостите, менюто, изявленията…

— Не ставайте глупав! — Тя размаха пръсти пред воала си. — Как можах да не се сетя по-рано за това. Ще проведем церемонията тук, в Артемизия. Има достатъчно място, където да настаним гостите, и аз не се съмнявам, че ще останете доволен от гостоприемството ни.

Каи сви устни, уплашен, да не би да я разубеди и същевременно да не изглежда прекалено радостен.

— Това проблем ли е, Ваше Императорско Величество?

— Сигурен съм, че Артемизия е… прекрасна. Но сега, като се позамисля, се боя, че това решение може да отблъсне онези гости, които биха се радвали на привилегията да присъстват на сватбата на Земята. Говоря за водачите на Земния съюз.

— Но разбира се, че поканата ще бъде отправена към всички земни дипломати. Ще остана разочарована, ако не дойдат. В края на краищата нашият съюз ще бъде символ на мира не само между Луната и Източната република, но и между Луната и всички земни народи. Ще отправя лична покана към всеки гост от Земята, ако сметнете, че това е уместно.

Каи се почеса зад ухото.

— При цялото ми уважение, но може би някои водачи… ще се поколебаят дали да дойдат. С риск да прозвуча грубо, но как ще ни гарантирате, че ние, че те няма да влязат в капан? Вие не направихте опит да прикриете заплахите си срещу Земята и мнозина подозират, че ще използвате статута си на императрица като трамплин за, така де…

— За световно господство?

— Именно.

Левана се засмя.

— И от какво по-точно се боите? Страх ви е, че докато са тук, ще избия ръководителите на Земния съюз и така ще си проправя по-лесен път към завземането на малките им глупави държави?

– Именно.

Нов вятърничав смях.

— Скъпи мой императоре, това е предложение за мир. Аз искам да спечеля доверието на Съюза, а не да го отблъсна. Имате думата ми, че ще се отнесем към всички земни гости с безкрайно уважение и любезност.

Постепенно Каи отпусна рамене. И за миг не й беше повярвал, но това нямаше никакво значение. Левана действаше така, както той се надяваше.

— Всъщност — продължи кралицата — като знак на добра воля ще уважа молбата ви за незабавно прекратяване на огъня на територията на всяка земна държава, чийто водач приеме да присъства на сватбата ни в Артемизия.

Каи трепна.

Това беше начин да накара повече хора да дойдат.

Той приглади с длани смачканата си риза.

— Не мога да споря с очевидния факт, че нито едно място на Земята не е по-сигурно от Артемизия. Ще обсъдя незабавно поканата ви със Земния съюз.

— Моля ви, направете го, Ваше Величество. И тъй като съм сигурна, че промяната на мястото няма да представлява проблем, аз ще започна с приготовленията за гостуването ви, сватбената церемония и коронацията.

— Добре… ами да привършваме тогава. На коя дата…

— Предлагам празненството по случай сватбата да бъде на осми ноември, а коронацията ще направим на следващия ден след новолунието. Ще насрочим часа така, че да съвпадне с изгрева на слънцето — това е един от най-хубавите дни в годината на Луната.

Каи примигна.

— Но това е… може да съм изостанал с времето покрай пленничеството, но… осми не се ли пада само след седмица?

— След десет дни, Ваше Величество. Бракът ни се отлага твърде дълго. И едва ли някой от двама ни иска да изпита още веднъж моята толерантност. С огромно нетърпение чакам да посрещна вас и гостите ви. — Тя склони глава в любезен поздрав. — Аеродрумите ще ви очакват.