Мариса Мейър
Уинтър (87)

Глава осемдесет и пета

— Почти стигнахме — рече Ико. Двете със Синдер вървяха крадешком по главния коридор на двореца. Битката все още бушуваше в далечината, но в двореца бе тихо. Нямаше и следа от Левана, но Ико всеки момент очакваше да изскочи иззад някой ъгъл.

За първи път тя зърна лунната кралица на стълбището пред двореца. Съжаляваше, че заради обезобразеното си лице Левана не можеше да й въздейства с обаяние. След като години наред бе слушала легенди за красотата на кралицата, истината малко я разочарова.

Ала истината все пак излезе наяве. Благодарение на записа на Синдер всички научиха какво се крие под илюзията. За щастие, кралицата бе все още потресена от случилото се.

Синдер стисна по-здраво окървавения нож.

— Двама стражи напред.

Те завиха зад ъгъла и видяха двамата мъже с огромни пушки, застанали пред изваяните врати.

Ико застина и вдигна невинно здравата си ръка. Усмихна се мило, но не се справяше блестящо, като се имаше предвид липсващото й ухо и тикът на бузата.

Тогава процесорът й разпозна единия.

— Ти! — извика тя. — Това е… това е онзи, който спаси Уинтър!

Стражът стоеше като истукан, вероятно заради Синдер, но лицето му се сгърчи от отвращение, когато съзря изтерзаното тяло на Ико, изгорелите жици, провисналите части.

— А ти си онзи странен робот.

Ико се наежи.

— Правилно е да се казва ескорт дроид, глупак такъв…

— Ико.

Тя затвори уста, но нервните импулси се стрелкаха в главата й.

Синдер наклони глава.

— Значи ти си убил капитана на гвардейците на Левана?

— Аз.

Другият страж изръмжа и хвърли яростен поглед на другаря си и на Синдер.

— Предател.

Кини, спомни си името му Ико и се изсмя тихо.

— Хабиш си енергията да ме контролираш. Няма да те застрелям.

— Хубаво — рече Синдер провлечено, макар че не му повярва съвсем. — Докато се държиш добре с нас, нямам причини да те манипулирам. — Това не беше истина. Ико знаеше, че ако мъжът опита да ги нападне, Синдер ще го спре.

Кини отпусна ръце.

— Значи ти си киборгът, който причинява толкова неприятности.

— Уха — рече Ико, замислена. — Хем красив, хем умен.

Като гледаше набръчкания му нос, тя се питаше дали не прекалява със сарказма, но беше бясна заради нараненото си его. Беше свикнала хората да гледат на нея като на човешко същество. И не само като на човек, но и като на красива жена. А ето че сега ръката й висеше, изкуствената й кожа бе разкъсана, едното й ухо го нямаше и този страж виждаше единствено една счупена машина.

Не че мнението му имаше значение. Той беше глупак.

Е, все пак спаси Уинтър, вероятно по щастлива случайност.

— Левана вътре ли е? — Синдер посочи залостените врати.

— Не, само гостите за коронацията. Получихме заповед да ги държим там, докато кралицата или някой от чародеите ги освободи. Мисля, че Левана се кани да екзекутира всички земляни, ако не се предадеш.

— Така и ще направи — рече Синдер, — но сега едва ли има сили да използва обаянието си върху толкова много хора. Иначе би дошла направо тук.

Кини се замисли. Едва ли бе видял записа. Той не знаеше, че истината под обаянието на Левана е разкрита.

— Къде другаде би отишла? — попита Синдер. — В случай че се опита да ме примами някъде, където се чувства могъща и в безопасност.

— Може би в тронната зала — сви рамене мъжът.

— Там беше пиршеството онзи ден, нали? Залата с терасата над езерото? — попита Синдер.

Кини понечи да кимне, когато другият страж леко се засили и се изплю. Направо върху красивите плочки на пода.

— О! — възкликна Ико. — Варварин такъв!

— Когато моята кралица те хване — изръмжа стражът, — ще изяде сърцето ти, поръсено със сол и пипер.

— Е — рече Синдер равнодушно, — сърцето ми е наполовина синтетично, тъй че ще получи стомашно разстройство.

Кини се засмя.

— С нас тук се отнасят добре. Ще видиш, че много от стражите ще останат верни на Нейно Ве… на Левана. — Рожденото име на кралицата беше странно и Ико се запита дали мъжът го е изричал на глас.

— А ти защо не си й предан?

— Нещо ми подсказва, че твоето предложение ще ми хареса повече. — Той плъзна поглед към Ико. — Нищо че дружиш със странни създания.

Ико изохка.

Синдер се приближи и взе пистолета на другия страж.

— Може би когато всичко свърши, ще успея да ги убедя, че ще се държа добре с тях.

Тя се обърна към Ико и по лицето й се изписа колебание.

— Остани с Каи. В случай че прати чародей след тях, искам там да бъде някой, когото няма да манипулират. И се опитай да го измъкнеш заедно с другите земляни оттук. — Тя въздъхна. — Тръгвам след Левана.

— Не, почакай. Нека да дойда с теб.

Синдер не й обърна внимание, а посочи с пръст Кини.

— Ако си предан на мен, ще си предан и на императора. Пази го с цената на живота си.

Стражът се поколеба, сетне допря юмрук в гърдите си.

С новия пистолет в едната ръка и с ножа в другата, Синдер хукна в посоката, от която бяха дошли.

— Синдер, почакай! — провикна се Ико.

— Стой близо до Каи!

— Пази се!

Когато Синдер зави зад ъгъла, Ико се обърна към двамата стражи. В същия миг другият разбра, че отново има власт над тялото си. Вдигна пистолета и го насочи към главата на Ико.

Кини го цапардоса с приклада на пушката си. Ико отскочи назад и стражът се просна по очи на земята.

— Имам чувството, че трябва да тръгна след нея — рече Кини.

Ико изръмжа, прекрачи падналия страж и заби пръст в гърдите му.

— Аз я познавам по-отдавна, господинчо, и ако има някой, който трябва да иде с нея, това съм аз. А сега отвори вратите.

Стражът вдигна вежди. Сякаш се чудеше дали да отговори, или да замълчи. Накрая се отказа и свали дъската, която минаваше през дръжките. Отвори вратите.

Ико пристъпи в голямата зала и спря.

Тук нямаше нито лунни благородници, нито земни водачи. Нямаше го и красивият й император. Само няколко пищно облечени лунитяни. По пода бяха изпопадали столове и човек с мъка можеше да се придвижва между тях.

— Той ни накара! — изкрещя една жена. Ико се втренчи в нея. — Ние не искахме да помагаме на земляните, но той ни заплаши, че ще бомбардира града. О, моля ви, не казвайте на кралицата.

Ико хвърли поглед назад, но ако се съдеше по зяпналия Кини, той също не знаеше нищо. Тя започна да си проправя път между столовете и тогава й хрумна, че който ги бе съборил, го е сторил нарочно, за да забави преследвачите.

Ико видя отворена врата зад огромния олтар. Една завеса при други обстоятелства би я скрила.

— Тази врата води към коридорите на прислугата — рече Кини. — Но пред нея също трябваше да има стражи.

— О, изглеждаш ужасно! — изпищя същата жена и запуши устата си. — Кой би си сложил подобно обаяние?

Преди възмутената Ико да измисли отговор, Кини каза:

— Вероятно император Каито е отвел земляните на аеродрума.

Лунитяните кимнаха, а неколцина посочиха отворената врата.

— Натам — рече противната жена. — Ще ги настигнете, ако побързате. И не забравяйте да кажете на Нейно Величество, че ние сме останали!

Те й обърнаха гръб и хукнаха.

Ико тръгна да търси най-прекия път към аеродрума, но стана ясно, че Кини знае накъде трябва да вървят, и тя го остави да води. Не след дълго аудиосензорите й доловиха гласове.

Свиха в един коридор и Ико видя стотици лунни благородници, които чакаха на опашка, за да отидат до подземните нива на двореца.

Сред общия брътвеж аудиосистемата й долови познат глас.

Каи!

Тя хукна. Лунитяните я забелязаха едва когато беше точно зад гърба им. Извикаха от изненада и се отдръпнаха, за да й направят място.

— Каи!

Тълпата се раздвижи. Каи и съветникът му стояха до вратата и приканваха хората да се движат по-бързо.

Той я погледна. Отдъхна си. Засмя се.

— Ико?

Тя се хвърли в ръцете му и за първи път не я беше грижа за изгорения панел на лицето й или за дупките по тялото й. Той я притисна силно.

— Ико! Благодаря ви, звезди!

Ала бързо отдръпна ръце, погледна над рамото й и когато съзря само Кини, радостта му помръкна.

— Къде е Синдер?

Ико също погледна назад. Кини се подсмихваше презрително — Каи бе прегърнал Ико. Тя стисна устни и също се подсмихна.

— Отиде да търси Левана. Според нас тя е в тронната зала.

— Сама?

Ико кимна.

— Прати ме да проверя дали всички сте живи и здрави.

Каи въздъхна ядосано и бутна Ико и Кини до стената, за да направи път на лунитяните, които чакаха да слязат по стълбите.

— Водим всички на аеродрума. Там ще бъдат в безопасност, докато битката свърши. Така Левана ще има по-малко кукли на конци. — Той стисна ръката на Ико и жичките й забучаха щастливо. — Ще успееш ли да отвориш аеродрумите, за да могат корабите да излетят?

Кини я изпревари:

— Аз знам кода.

Ико се обърна към него.

— Учил съм за пилот — рече той и равнодушно сви рамене.

Каи кимна с благодарност и макар да се чудеше как така страж на Левана им помага, с нищо не се издаде.

— Да свършваме тук тогава и да намерим Синдер.