Мариса Мейър
Уинтър (51)

Глава петдесет и първа

Синдер пристъпи тежко до мястото, където до преди миг Адри се кланяше раболепно пред кралицата. Стъпи здраво на земята и въздъхна, за да се успокои, макар че нямаше как да подмине съобщенията на ретина-дисплея: пулсът й беше ускорен, а системата й беше залята от тридесет хормона. Мозъкът й ясно отчиташе страха й.

От двете й страни застана по един страж.

— Нашият втори затворник, Лин Синдер — произнесе Еймъри и закрачи напред-назад пред нея, — е обвинена в следните престъпления: незаконна емиграция на Земята, бунтовничество, съучастничество на предател на короната, заговор срещу короната, отвличане, вмешателство в интергалактически дела, възпрепятстване на правосъдието, кражба, бягство и предателство срещу кралицата. Наказанието за тези престъпления е незабавна смърт от нейната собствена…

— Не. — Кралица Левана се усмихна. Явно дълго беше мислила за този миг. — Оказа се, че е прекалено трудно да я манипулираме, затова ще направим изключение. Наказанието й ще бъде незабавна смърт чрез… ох, какво да бъде? Отравяне? Удавяне? Изгаряне?

При последните думи тя присви очи и Синдер си спомни отчетливо кошмара, който стотици пъти й се явяваше. Легло от нажежени въглени, което изгаря кожата й, а ръката и кракът й се превръщат в пепел.

— Разчленяване! — изкрещя някакъв мъж. — И нека започнем от тези ужасни придатъци!

Предложението му беше посрещнато от одобрителния рев на тълпата. Левана остави хората да се посмеят, сетне вдигна ръка за тишина.

— Доста противно предложение за едно доста противно момиче. Така да бъде.

В залата избухнаха радостни възгласи и аплодисменти.

Каи скочи на крака.

— Вие да не сте диваци?

Левана не му обърна внимание.

— Хрумна ми нова идея. Може би честта да изпълни наказанието трябва да се падне на най-новата ми, най-вярна поданица. Струва ми се, че тя гори от нетърпение да задоволи желанията ми. — Левана сви пръсти. — Лин Адри. Ела насам.

Адри всеки миг щеше да припадне. Тя направи неуверено две крачки напред.

— Ето ти възможност да докажеш верността си към мен, твоята бъдеща императрица, а също и че ненавиждаш осиновената си дъщеря толкова, колкото тя заслужава.

Адри преглътна. Обля се в пот.

— Вие… вие искате да…

— Да я разчлениш, госпожо Лин. Ще ти трябва оръжие, нали? Какви предпочитания имаш? Веднага ще наредя да го донесат. Брадвичка или секира? С нож всичко ще потъне в кръв, но с една хубава остра секира…

— Престани! — рече Каи. — Това е възмутително!

Левана се облегна на трона си.

— Започвам да си мисля, скъпи, че сватбеният ми подарък не ти се нрави. Можеш да си тръгнеш, ако процесът те разстройва.

— Няма да ти позволя да я убиеш — изсъска той през зъби със зачервено лице.

Левана сви рамене.

— Не можеш да ме спреш. И коронацията няма да спреш. Залогът е твърде голям, за да рискуваш всичко за някакво си момиче… за някакъв си киборг. Знам, че ще се съгласиш с мен.

Каи пребледня и Синдер си представи как удря кралицата или прави нещо също толкова глупаво.

— Клещи. — Гласът й и необяснимата дума бяха достатъчни да привлекат отново вниманието към нея. Каи свъси вежди за миг между объркването и момента, в който Синдер задейства манипулацията. Тя почувства енергията му — пламнала, разгорещена — и по всякакъв начин се постара да я успокои. — Всичко е наред — рече тя с облекчение, когато мускулите му се отпуснаха.

Сигурно после щеше да й се сърди.

Левана изръмжа, блъсна подноса с предястията, скочи на крака и събори прислужника на земята, а той побърза да избяга, лазейки.

— Спри да манипулираш съпруга ми!

Синдер се засмя и отново погледна кралицата.

— Не бъди лицемерка. Ти го манипулираш през цялото време.

— Той е мой! Мой съпруг! Мой крал!

— Твой затворник? Твое кученце? Твой трофей? — Синдер направи крачка напред, но в следващия миг един страж я застигна, сложи ръка на рамото й и я задържа. Още стражи скочиха, готови да действат. Синдер изсумтя. Хубаво беше да знае, че даже с вързани ръце може да изправи Левана на нокти. — Сигурно е много удовлетворително взаимоотношенията ти с хората да се градят върху лъжи.

Левана сви устни и за миг някаква неясна, противоречива картина заподскача на ретина-дисплея на Синдер. Нещо не беше в ред с лявата страна на Леваниното лице. Единият й клепач беше полупритворен. По бузата й имаше странни резки. Синдер примигна бързо. Дали Левана губеше контрол върху обаянието си заради гнева си, или нейната оптобионика се опитваше да разгадае аномалията, пред която бе изправена.

Тя трепна пред пороя визуални данни и се опита да прикрие разсеяния си поглед.

Кралицата се отпусна, а с нея и стражите.

— Ти си лъжата — рече Левана с овладян глас. — Ти си измамата.

Синдер бе впила поглед в устата на кралицата, която обикновено беше тъй съвършена и тъмночервена. Сега обаче се извиваше в единия край надолу под странен ъгъл, а това се разминаваше с обичайната й апатична усмивка.

Под обаянието имаше някакъв недъг. Нещо като белег. Може би дори парализа.

Синдер се взираше, а пулсът отекваше гръмовно в главата й. Някъде далеч в съзнанието й започна да се оформя мисъл, надежда.

— Наричали са ме и с по-лоши имена — рече тя и придаде равнодушие на лицето си, макар че явно закъсня. Левана беше видяла промяната в нея, а може би я бе почувствала. Кралицата мигновено стана предпазлива, подозрителна.

Тя, разбира се, можеше да бъде предпазлива, колкото си щеше. Можеше да хвърли обаянието си върху всеки в залата, върху всеки човек в кралството й.

Ала не можеше да заблуди Синдер. Или по-скоро, не можеше да заблуди компютъра на Синдер.

Синдер спря да се съпротивлява срещу яростния порой данни, който мозъчният й интерфейс сглобяваше. Обаянието беше биологическа концепция. Лунитяните използваха естественото биоелектричество на хората, за да създадат малки електрически импулси в мозъка и да променят образа, който виждаха, мислите, чувствата и действията им. Но биоелектричеството не можеше да повлияе на киборгската част от мозъка на Синдер. Той беше машина, в него всичко беше информация, програмиране, математика и логика. Когато се изправеше срещу лунното обаяние или пък някой лунитянин се опиташе да я манипулира, двете части на мозъка й влизаха във война и се опитваха да определят коя от двете трябва да доминира.

Този път Синдер остави киборгът в нея да спечели.

Хаотичната информация се завърна с пълна сила. Отделните части търсеха мястото си и всичко приличаше на пъзел от пиксели и бинарен код, който сам се нареждаше в главата й. Подобно на фокусирането на камера, всяко обаяние в залата се смени от истината. Мъркащият снежен леопард не беше нищо повече от наметка от изкуствена кожа. Обувките с аквариумите в тях не бяха нищо повече от прозрачен акрил. Левана наистина носеше изящна червена рокля, но на места тя се бе впила в плътта й, на други висеше свободно, а кожата на лявата й ръка беше…

С белези. Подобно на Синдеровата кожа около протезите.

Щом светът отново дойде на мястото си и частите от действителността спряха да се движат хаотично, да подскачат и да се подреждат, Синдер нареди на мозъка си да започне да отбелязва събитията.

— Признавам се за виновна за престъпленията, които изброихте — рече тя. — Отвличане, заговор и всичко останало. Но това е нищо в сравнение с престъплението, което ти си извършила преди тринадесет години. Ако в тази зала има някой, който е виновен за предателство срещу кралицата, то това е жената, седнала на трона! — Тя впи очи в Левана. — Моя трон!

Множеството се раздвижи неспокойно. Левана се изсмя с привидно безразличие, но ръцете й трепереха, а подробностите се меняха между гъвкави, бели пръсти и съсухрено кутре и Синдер едва успяваше да се съсредоточи.

— Ти си престъпница — изви глас Левана — и ще бъдеш екзекутирана за престъпленията си.

Синдер размърда език, преглътна и викна силно:

— Аз съм принцеса Селена!

Левана я посочи с пръст.

— Ти си една самозванка!

— И съм готова да си взема своето. Хора от Артемизия, това е вашият шанс. Отречете се от Левана, закълнете се във вярност пред мен, защото иначе, кълна се, когато сложа короната, всеки присъстващ в тази зала ще бъде наказан за предателството си!

— Достатъчно! Убийте я!

Но стражите не се поместиха и това кратко колебание беше цялата информация, от която Синдер се нуждаеше. В истерията си Левана бе изгубила способността си да владее умовете на охраната си.

Преди чародеите да се опомнят какво става, Синдер се плъзна в съзнанието им. Дванадесет кралски стражи. Дванадесет мъже, които, както Хиацинт веднъж й каза, приличат на безмозъчни манекени. Кукли на конци, с които кралицата си играе, както си поиска. Дванадесет въоръжени охранители, готови да се подчинят на всеки неин каприз.

Ретина-дисплеят на Синдер лумна от информация — учестеното й сърцебиене, началото на биоелектрическа манипулация, потока адреналин във вените й. Времето забави ход. Синаптичните връзки в мозъка й предаваха нервните импулси по-бързо, отколкото тя можеше да реагира, и информацията се отчиташе, предаваше и съхраняваше, преди тя да смогне да я интерпретира. Седем чародеи: двамата в черно, изправени зад кралицата, четиримата, които я доведоха от килията й, стояха близо до вратите, и Еймъри. Най-близкият страж беше на 8 метра от лявата й страна. Шестима войници вълци: най-близкият на 3,1 метра, най-далечният — на 6,4 метра. Четиридесет и петима лунитяни в публиката. Каи, съветникът му, петима земни лидери и още седемнадесет представители на Съюза. Тридесет и четирима слуги, коленичили като статуи, се опитваха да зърнат крадешком момичето, което твърдеше, че е тяхната кралица.

Дванадесет стражи с дванадесет пистолета и дванадесет ножа — всичките нейни.

Рисковете бяха претеглени, съпоставени, премерени. Опасността се превърна в информация, отчитана от умствен калкулатор. Малкото ножче се подаде от пръста на Синдер.

Всички земляни залегнаха, в това число и Каи. Едва след това тя разбра, че сама ги бе принудила да се прикрият.

Тогава, заедно с единадесетте стражи, тя откри огън.

Дванадесет пистолета произведоха изстрели, като всичките целеха някой от шестимата вълци мутанти, а стражът най-близо до нея измъкна ножа си и преряза въжетата на китките й. В бързината, Синдер усети как острието се удря в металната й длан.

Ръцете й бяха свободни. Тялото и умът й бяха в хармония — точно както Вълка я учеше. Мозъкът й отчиташе броя на заплахите.

Проехтя нов залп от куршуми и войниците вълци се нахвърлиха върху стражите.

Най-близкият прислужник скочи на крака и нападна Синдер, като се опита да я събори на земята.

Синдер го улови и го запрати в един от чародеите. Двамата се сблъскаха. Те изстенаха и се строполиха на пода.

— Убийте я! — изплющя гласът на Левана.

Отново изстрели отекнаха болезнено в ушите на Синдер. Телата се блъскаха, столовете скърцаха, тя изгуби от поглед стражите, без да знае дали някой от войниците вълци е загинал; двама благородници тичаха към нея от двете й страни и в това време тя принуди стражите да се съсредоточат върху чародеите, чародеите, сега! Отново мощен залп, благородниците нададоха вик, някои се строполиха, други хукнаха да се спасяват.

Един от мутантите сграбчи Синдер откъм гърба. Болка прониза рамото й, зъбите му разкъсаха плътта й. Тя изпищя. По ръката й потече топла кръв. Вдигна киборгската си ръка и започна диво да мушка. Острието прониза плътта му. Вълкът изрева и я пусна. Тя се обърна и го прогони с ритници.

Като трепереше цялата, тя опита да върне контрола си върху умовете на стражите, но в този миг на разсеяност биоелектрическите вълни на мъжете бяха изчезнали от залата. Десет стражи бяха мъртви, разкъсани на парчета от вълците, които се бяха нахвърлили върху тях с учудваща жестокост въпреки раните от куршуми в гърдите и коремите им.

В суматохата Синдер откри Каи, който я гледаше с отворена уста.

Но побърза да откъсне поглед от него, откри кралицата, която още пищеше и раздаваше заповеди, но двамата стражи, останали живи, не бяха в нейно владение, а вълците не се интересуваха кого нападат и чародеите бяха… мъртви. До един. Синдер ги беше убила. Освен може би Еймъри, когото така и не откриваше в бъркотията. Искаше го, но имаше един човек, когото искаше повече.

С избистрена глава Синдер се наведе за пистолета на един от убитите стражи. Вдигна ръка, стисна зъби от изгарящата болка в рамото и се прицели между очите на кралицата.

За миг Левана се уплаши.

А сетне между тях изникна Каи с безизразно лице от манипулацията.

В очите на Синдер се стече пот и замъгли погледа й.

Тежките врати се отвориха оглушително и от коридора отекна тропотът на войнишки ботуши.

Беше пристигнало подкрепление.

С приповдигнат дух, Левана насъска всички хора в залата срещу Синдер. Земляните и благородниците нямаха оръжие, но имаха ръце, нокти и зъби. След тях идваха други стражи.

Каква присъда й бяха издали? Смърт чрез разчленяване.

Синдер свали пистолета, обърна се и си плю на петите. Прелетя покрай лунитяните марионетки с ослепителни костюми. Покрай безмозъчните слуги, мъртвите чародеи, пръските кръв, падналите столове и свитите в ъгъла Пърл и Адри. Бягаше към единственото спасение — широката открита тераса, надвесена над водата.

Болката в рамото й пулсираше, но тя тичаше още по-бързо, а крачките й отекваха по твърдия мрамор.

Чу изстрели, но вече беше скочила. Черното небе се отвори пред нея и тя падна.