Мариса Мейър
Уинтър (44)

Глава четиридесет и четвърта

— Кралицата е нащрек. — Хиацинт закопча ножницата и кобура върху униформата си. — Мълчи си, преструва се, че нищо не е станало, за да не се уплашат семействата. Но се усеща някаква промяна.

Скръстила крака на леглото, Крес стискаше портскрийна до гърдите си. С всеки изминал час изкушението да изпрати съобщение на Трън и другите растеше. Глождеше я любопитство, а раздялата я караше да се чувства напрегната, самотна. Но не можеше да рискува да проследят сигнала. Как да изложи на опасност тях или пък себе си?

И все пак. Тази откъснатост я измъчваше.

— Знаеш ли дали са излъчили записа?

Хиацинт сви рамене и с ловки, умели движения провери заряда на пистолета и предпазителя. Сложи го в кобура. Ножницата му остана празна — нали беше дал ножа си на Скарлет. Крес го бе попитала дали липсата му няма да събуди подозрения, но ако поискаше нов, щеше да привлече още повече внимание.

— Знам, че кралицата е направила свое импровизирано излъчване. Предполагам, че е използвала и императора, но не го излъчиха в Артемизия и не знам какво се казва в него. Може да са били някакви глупави обявления покрай сватбата.

Крес облиза устни.

— Ако можех отново да вляза в контролния център, щях да разбера…

— Не!

Тя го изгледа кръвнишки, но той размаха пръст пред носа й.

— Вече достатъчно рискувахме. Оставаш тук. — Обърна се, сложи си нараменниците и отново заприлича на верния слуга на кралицата. — Тази вечер смяната ще е дълга — на пост съм по време на сватбата и празничното пиршество. Но тъй като повечето гвардейци също са на пост, тук поне ще бъде спокойно.

Крес въздъхна. Някога тишината и спокойствието й носеха утеха. В крайна сметка на такъв живот беше свикнала на сателита. Но сега се чувстваше още повече като затворник.

— До скоро — измърмори тя, а сетне добави почти на шега: — Донеси ми малко от тортата.

Хиацинт се спря с ръка на вратата. Лицето му се смекчи.

— Ще гледам да измъкна едно парче.

Отвори и замръзна.

Сърцето на Крес щеше да изхвръкне.

В коридора стоеше друг страж, вдигнал ръка, за да почука. Погледна Хиацинт, после Крес.

Хиацинт бързо се съвзе, скръсти ръце и се подпря на касата, препречвайки погледа на другия мъж.

— Какво искаш?

— Коя е тази?

— Не е твоя работа!

— О, я стига! — Стражът блъсна ръката на Хиацинт и се вмъкна непоканен в стаята. Крес се долепи до стената и тъй силно стисна портскрийна си, че чу как пластмасата простена в знак на протест. — Много гвардейци си вземат метреси, но ти не си от тях.

Вратата зад него се затвори.

Крес бе зяпнала непознатия, когато чу свалянето на предпазителя.

Мъжът застина. Беше с гръб към Хиацинт. На лицето му се изписа почуда и той вдигна и двете си ръце.

— Кой е казал, че ми е метреса? — изръмжа Хиацинт.

Крес преглътна. Стражът имаше загар, а вълнистата му коса беше подстригана над ушите. Тя не помнеше да го е виждала на доковете, когато им устроиха капана.

— Очаквах по-друго посрещане — рече стражът.

Хиацинт го държеше на мушка.

— Не обичам хора, които си врат носа в моите работи. — Лицето му беше спокойно. Толкова спокойно, че Крес имаше чувството, че вижда непознат. — Кини, нали така беше?

— Точно така.

— Още не съм ти благодарил, задето свидетелства в моя полза на процеса.

— Дреболия.

— Вземи оръжието му.

Дълго време мина, преди Крес да разбере, че Хиацинт говори на нея. Тя ахна, скочи от леглото и взе пистолета и ножа на Кини, а той не мръдна.

— Не ми се ще да те убивам, но ще трябва да ми дадеш убедителна причина да не го правя.

Веждите на Кини помръднаха. Погледна Крес с любопитство, но изобщо не беше уплашен.

— Спасих ти живота.

— Вече стана дума за това.

— Ако стреляш, всички гвардейци ще дотърчат.

— Повечето вече са на пост. Ще рискувам.

Крес сякаш долови усмивка, но Кини се обърна с лице към Хиацинт.

— Тогава какво ще кажеш за това, че спасих живота на принцеса Уинтър?

Хиацинт присви очи.

— Носят се слухове за бунт във външните сектори. Току-що се завърнах от акция в РМ-9 и докато претърсвах къщата на известен поддръжник на бунтовниците, доста неочаквано за мен се натъкнах не на друг, а на самата принцеса. Мислех, че е мъртва, както всички други. — Той наклони глава. — Сигурно е ужасно да смятат, че си я убил от дребнава ревност. То и аз да си призная, също вярвах. Донякъде се изкушавах да ти видя сметката за наказание и не съм единственият.

Един мускул трепна на лицето на Хиацинт.

— Съжалявам, че грешно съм те преценил. — Кини свали ръце и пъхна палци в колана си. Хиацинт не се помръдна. — Знам, че я обичаш повече от който и да е от нас.

Когато мълчанието се проточи толкова, че стана нетърпимо, Крес попита:

— Значи… тя е жива?

Кини я погледна и кимна.

— Казах й да се скрие добре. Доколкото знам, всички мислят, че е мъртва.

Хиацинт проговори с такъв глас, сякаш имаше пясък на гърлото:

— Добре ли изглеждаше?

Кини изви устни, развеселен.

— Бих казал, че изглеждаше по-добре от добре, но ти сигурно все пак ще ме застреляш.

Намръщен, Хиацинт свали оръжието, но не го прибра.

— Значи си я видял. Това обаче не обяснява как така си спасил живота й.

— Джерико също беше там. Предполагам, че той е знаел за заповедта на кралицата. Искаше да я убие и да домъкне тялото й тук, затова го застрелях.

При все че се стараеше да си придаде равнодушие, Крес чу как гласът му трепна.

— Уби ли го? — попита Хиацинт.

— Да.

Дълго се гледаха с ненавист, докато накрая Хиацинт рече:

— Мразех го.

— Аз също.

Постепенно Хиацинт се отпусна, но подозрението все още бе изписано на лицето му.

— Благодаря ти, че ми каза. Аз… тревожех се за нея.

— Дойдох за друго. Да те предупредя. В онзи сектор видяхме една кралска капсула, мястото на която не е там. Главата си залагам, че е твоя. Щом аз се досетих, кралицата също ще разбере. Тя може и да си мисли, че Уинтър е мъртва, но съвсем скоро ще узнае истината. — Замълча. — Кого заплаши да убие, ако не изпълниш заповедта й?

Хиацинт преглътна.

— Никого.

— Не вярвам. — Кини хвърли поглед на оръжията си, които лежаха до Крес, но не посегна да си ги вземе. — Веднъж нареди да убият малката ми сестра, а аз просто бях изгубил дирите на една прислужница, която бе откраднала нейни обеци.

Крес ококори очи. Но Хиацинт не се учуди.

— Е, който и да е бил — продължи Кини, — и двамата ще изгубите живота си, ако незабавно не се ометете оттук, преди Левана да е узнала, че си я излъгал. — Обърна се към Крес. — Сега вече мога ли да получа оръжията си? Остават ми пет минути, преди да се явя на служба.

Хиацинт се поколеба, сетне кимна и пъхна пистолета в кобура. Той се мръщеше, докато Кини прибираше ножа и пистолета си.

— Защо рискува живота си заради мен… за втори път?

— Такова би било желанието на принцесата. — Кини се запъти към вратата, като внимаваше да не се бутне в Хиацинт, минавайки край него. — Нейно Височество убеди кралицата да вземе сестра ми за прислужница, вместо да я убие, тъй че аз съм й голям длъжник. — Той кимна към Крес. — Която и да си, никога не съм те виждал.

Мъжът се измъкна навън и Хиацинт не се опита да го спре.

Сърцето на Крес още биеше тежко.

— Радвам се, че не го уби — прошепна тя.

— Аз самият не съм много сигурен. — Той огледа стаята, но Крес не знаеше какво си мисли. — Ще изчакаме крилото да се изпразни и заминаваме.

Тя стисна портскрийна си. Вълнуваше се, но и се страхуваше да напусне убежището си.

— Хиацинт, Левана заплаши ли да убие някого, ако ти не убиеш Уинтър?

— Как иначе. Тя така действа.

Сърцето я заболя за него, за Уинтър, за жертвите, които не познаваше.

— Кого?

Той се обърна и взе да рови в едно чекмедже, но Крес виждаше, че не търси нищо определено.

— Никой — рече той. — Никой важен.