Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Лунни хроники (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Winter, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 6 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Epsilon (2022)

Издание:

Автор: Мариса Мейър

Заглавие: Уинтър

Преводач: Кристина Георгиева

Година на превод: 2016 (не е указана)

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо (не е указано)

Издател: „Егмонт България“ ЕАД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2016

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска (не е указана)

Печатница: „Инвестпрес“ АД

Излязла от печат: 10.05.2016 г.

Редактор: Петя Дочева

Художник: Sandra Cunningham/Trevillion images; Shutterstock

Коректор: Надя Калъчева

ISBN: 978-954-27-1601-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2559

История

  1. — Добавяне

Глава тридесет и пета

— Ето я къщата на охраната — рече Трън, приклекнал в една уличка между Ико и Вълка. За стотен път, откакто тръгнаха от дома на Маха, той опипа джоба си, в който беше пъхнал цилиндъра със съобщението на Крес.

— Имах по-големи очаквания — каза Ико.

Както всичко друго в този сектор, къщата на охраната беше мрачна и покрита с прах. Беше изградена от камъни, но нямаше прозорци и това я превръщаше в една от сградите, които се превземаха най-трудно. Трън рядко бе виждал подобно нещо. На пост пред вратата стоеше униформен войник, в ръцете си държеше пушка, а лицето му бе скрито зад шлем и маска срещу прахоляка.

Вътре беше оръжието, техниката по поддръжка на купола, килията за нарушителите на закона, преди да ги пратят на съд в Артемизия и в малкия контролен център за достъп до електрическата и охранителната система на купола. Но най-важно, тук се намираха предавателите, които свързваха този сектор със системата за излъчване на правителството.

— С колко време разполагаме? — попита той.

— Две минути и четиринадесет секунди, преди следващият патрул да се появи — отвърна Ико.

— Вълк, ще се справиш.

Вълка показа острите си зъби, сетне стана и излезе от уличката. Трън и Ико се скриха, за да не ги видят.

Груб глас извика:

— Спри и се идентифицирай!

— Специален агент алфа Келси. Тук съм по заповед на чародея Яил. Трябва да проверя оръжието ви.

— Ти си от специалните. Какво правиш тук… — Тихо възклицание, а после — кратко боричкане и глухо тупване. Трън се приготви за оглушителния изстрел, но той така и не прозвуча. Когато се възцари тишина, с Ико отново надникнаха иззад ъгъла.

Вълка вече беше завлякъл безжизненото тяло на войника до вратата и допря пръсти в екрана. Трън и Ико хукнаха към него и в този миг вратата се отвори. Завлякоха вътре стража.

Отвътре къщата изглеждаше пак толкова мрачна, както и отвън. Не беше прашно, но беше неприветливо, светлината едва мъждееше. По-голямата част от пространството в главното помещение се заемаше от грамадно писалище, което ги отделяше от двете решетъчни врати на задната стена.

Без да губи време, Трън свали грубата риза, която носеше, за да прилича на работник. Клекна до стража и свали униформената му риза. Мъжът беше малко по-едър от него, но май щеше да му стане.

— Нали няма да ти трябва помощ? — В гласа на Ико се усещаше нескрита надежда, докато гледаше как Трън измъква безжизнените ръце на войника от ръкавите.

Трън спря и я изгледа кръвнишки, сетне си спомни за цилиндъра, извади го и го пъхна в ръката й.

— Хващай се за работа.

Ико отдаде чест и се хвърли зад писалището. Намери универсалния вход, мушна вътре цилиндъра и скоро Трън дочу веселото й тананикане. Един екран се включи и Ико гордо заяви:

— Парола: Капитанът е крал!

Трън изви устни и измъкна ризата през главата на мъжа.

— Стана! Вътре съм! Вече качвам програмата.

Вълка помогна на Трън да върже тежките предпазители за раменете си.

— Още малко и… готово! Избирам секторите, които да получат променения софтуер, и качвам записа на Синдер на опашката… Еха, Крес го е направила изключително просто.

Трън измуча, защото не искаше да слуша каква прекрасна работа е свършила Крес отдалеч. Искаше му се да е при тях.

Той спусна маската на лицето си, за да скрие намусеното си лице, и натика крака в ботушите на мъжа. Вдигна въпросително вежди към Вълка.

— Става — кимна Вълка.

— Трябват ми поне четири минути — рече Ико.

— Имаш ги. Две почуквания означават неприятност, три — брегът е чист. — Трън грабна пушката. Чу как Вълка изпука кокалчетата си и се измъкна навън, за да заеме мястото на стража. С лекота надяна мрачната физиономия и изправената войнишка стойка и с радост си каза, че поне веднъж обучението в армията ще му свърши работа.

Отброи шест секунди и стражът, който патрулираше в тази част на купола, се показа по улицата. Мина покрай Трън, преметнал пушка през рамо, оглеждайки се за шляещи се граждани и работници.

Дори и да беше погледнал Трън, той така и не разбра. Беше се втренчил в хоризонта, сериозен и непоколебим.

Войникът отмина.

Зад маската Трън се подсмихна.

 

 

На Синдер й се щеше да има повече пространство, за да крачи напред-назад. Чакаше съобщение от Ико и нервите й бяха опънати до скъсване.

— Добре ли си? — попита Скарлет, която седеше със скръстени крака на единствения стол в стаята. Тя също беше на тръни и непрестанно подръпваше връзката на якето си.

— Добре съм — излъга Синдер. В действителност беше напрегната като навита пружина, но предпочиташе да не говори за това. И бездруго вече бяха предъвквали стратегията си до припадък. Всички неща, които можеха да се получат. Всички, които можеха да се объркат.

Хората или щяха да отвърнат на призива й, или нямаше да го направят. Каквото и да станеше, тя щеше да разкрие картите си пред Левана.

Принцеса Уинтър си тананикаше непозната песен в кухнята. Откакто пристигна вчера вечерта, тя не се спря. Избърса праха, помете, изтупа чергите, подреди шкафовете, сгъна прането и всичко това с грациозността на пеперуда. До нея Синдер се чувстваше като мързелива гостенка.

Синдер не знаеше какво да мисли за принцесата. Хем й се възхищаваше, хем гледаше с подозрение на решението й да не използва обаянието си. Животът за Синдер беше далеч по-прост, преди да започне да използва дарбата си, а и често с ужас си мислеше, че все повече заприличва на Левана. В същото време обаче не можеше да си представи, че ще се откаже от обаянието, особено когато виждаше как принцесата губи разсъдъка си.

Но пък как да отпише принцесата като напълно откачена. Тя беше чудата, необикновена, абсурдно очарователна личност. Освен това искрено се интересуваше от хората около себе си и показваше проблясъци на интелигентност, които лесно оставаха незабелязани. При все че излъчваше скромност, Синдер не вярваше, че не съзнава прелестта си, както се преструваше.

Да можеше да си я спомни, когато и двете са били малки момичета, но в паметта й нямаше друго, освен пламъци, горящи въглени и изгоряла плът. Нито едничък спомен за приятелка, братовчедка. Никога дори не й бе минавало през ум, че за краткия си живот на Луната все още има близки тук — беше приела, че всички в двореца са нейни врагове.

На ретина-дисплея излезе съобщение.

Синдер застина, прочете го и въздъхна.

— Там са. Записът е настроен да тръгне една минута, след като обявят края на работния ден във всички външни сектори. Трън е на пост. Засега не са вдигнали тревога.

Синдер притисна свития си стомах. Ето за този миг се бяха готвили.

Страхове замъглиха ума й. Хората няма да й повярват. Няма да я последват. Ще отхвърлят нейната революция.

Доколкото знаеше, за първи път външните сектори щяха да видят послание, което не беше одобрено от пропагандната машина на короната и нямаше за цел да насажда страх. Всичко тук — от публичните екзекуции, които изкарваха злодей всеки, дръзнал да критикува кралицата, до документалните филми за щедростта и състраданието на кралското семейство — идваше от короната. Човек можеше да избира отделни сектори или да излъчи посланието си до всички едновременно, но Синдер подозираше, че кралицата рядко прави масови обръщения. Далеч по-вероятно е богатите хора от Артемизия да гледат репортажи от сезонните балове, на които се събираше цветът на обществото, докато работниците от външните сектори гледаха предавания за недостига на храна и орязване на дажбите. И как биха могли да разберат, че съществува по-различен живот, когато нямаше начин да общуват помежду си?

Синдер се канеше да използва най-ценния инструмент за манипулация на Левана — по-могъщ и от обаянието й. За първи път хората от външните сектори щяха чуят послание за истинското положение на нещата и правата им. За първи път те щяха да се обединят.

Така се надяваше.

Познатият звън отекна навън, последва химнът на Луната и милият глас на жената, която изпращаше работниците у дома им в края на деня.

Синдер обгърна тялото си с ръце и стисна силно, сякаш се боеше да не се разпадне.

— Удари часът на истината — рече тя и погледна Скарлет. Бяха обсъждали до безкрай дали Синдер трябва да рискува да излезе навън, когато тръгне съобщението. Всички единодушно я насърчиха да изчака записът да свърши работата си, без да се излага на опасност, но в този миг чакането не беше избор. Тя трябваше да види реакцията на хората поне в този сектор, ако не във всички.

Скарлет зяпна.

— Излизаш навън, нали?

— Налага се.

Скарлет завъртя очи, но не беше изненадана. Стана и хвърли поглед към кухнята, където тананикането на Уинтър бе станало драматично и развълнувано.

— Уинтър?

Принцесата се появи веднага. Ръцете й бяха изцапани с хоросан. Скарлет я изгледа.

— Какво правиш?

— Оправям къщата — отвърна Уинтър, сякаш това беше очевидно. — За да не се срути.

— Така. Е, браво на теб. Аз и Синдер отиваме да изгледаме записа. Ако някой дойде в къщата, скрий се. Не излизай на улицата и гледай да не правиш нищо необмислено.

Уинтър й смигна.

— Ще се правя на вестибюл с непокътнат здрав разум.

Скарлет поклати отчаяно глава и се обърна към Синдер:

— Тя ще се оправи. Да вървим.

Часовникът в съзнанието на Синдер отброяваше минутата и двете със Скарлет едва-що бяха напуснали къщата, когато под купола над главите им притъмня. В далечината се виждаха първите работници, които се прибираха по домовете си от фабриките. Всички се спряха, вдигнаха глави и зачакаха да чуят неизменно лошите новини, които кралицата щеше да им поднесе.

Няколко квадрата с големината на сгради се включиха по повърхността на купола и показаха отчетлив образ, повторен няколко пъти във всички посоки — лицето на Синдер, залепено на небето.

Синдер направи гримаса, като се видя. По време на записа на „Рампион“ тя се чувстваше дръзка и решителна. Не си даде труд да се облече по-добре. Предпочиташе хората да я видят такава, каквато си беше. На записа носеше същата военна тениска и сиви панталони, които отдавна бе намерила на кораба. Косата й, както винаги, беше вързана на конска опашка. Беше скръстила ръце на гърдите си и изкуствената й ръка бе изложена на показ.

По нищо не приличаше на величествената си, обаятелна, властна леля.

— Синдер — изсъска Скарлет. — Използвай обаянието си.

Синдер се сепна и се преобрази в обикновената девойка, която беше, докато бягаха от Артемизия. Така поне хората в сектора нямаше да я познаят, макар че обаянието нямаше да я предпази от камерите.

Но тя таеше надежда, че Левана ще трябва да прегледа доста записи след днешния ден.

Образът й в небето проговори:

— Лунитяни, спрете работата си и изслушайте това послание. Казвам се Селена Блекбърн. Аз съм дъщерята на мъртвата кралица Чанъри, племенница на принцеса Левана и законна наследница на лунния трон. — Доста пъти се бе упражнявала да изрича думите и сега се зарадва, че не звучи като пълна глупачка. — Казаха ви, че преди тринадесет години съм изгоряла в пожара в детската си стая, но истината е, че леля ми Левана се е опитала да ме убие. Няколко добри люде са ме спасили и са ме отвели на Земята. Там бях отгледана и пазена, докато стане време да се завърна на Луната и да поискам онова, което е мое рождено право. Докато бях далеч оттук, Левана е поробила народа ни. Тя отнема синовете от родителите им и ги превръща в чудовища. Тя взема от семействата им щитовете и ги убива. Държи ви гладни, докато хората в Артемизия се тъпчат с богати, разкошни храни и деликатеси. — На лицето й се изписа пламенност. — Но управлението на Левана е към своя край. Аз се завърнах и ще си взема това, което ми се полага.

Тръпки пробягаха по ръцете на Синдер, когато чу собственият си глас да звучи тъй вещо, самоуверено и достойно.

— Скоро предстои сватбата — продължаваше записът — между Левана и император Каито и кралицата ще бъде коронясана за императрица на Източната република — чест, за която надали ще се намери по-незаслужил владетел. Аз няма да позволя на Левана да разшири владенията на своята тирания. Няма да стоя встрани, докато тя поробва и мами народа ми и води война на Земята. Ето защо, преди земната корона да бъде сложена на главата й, аз ще отведа армия пред вратите на Артемизия.

Сега усмивката й стана злокобна, безстрашна.

— Искам от вас, лунни граждани, да станете тази армия. Вие имате силата да се борите срещу Левана и хората, които ви държат в подчинение. Да започнем още сега, тази вечер. Да вдигнем заедно въстание срещу режима. Повече няма да се подчиняваме на вечерния час, няма да се отказваме от правото си да се срещаме, да разговаряме, да бъдем чути. Повече няма да даваме децата си, за да станат стражи и войници, от които Левана може всеки миг да се отърве. Повече няма да отглеждаме посеви и животни, които след това пред очите ни се откарват в Артемизия, докато нашите деца мрат от глад. Повече няма да произвеждаме оръжия за войните на Левана. Вместо това ще ги използваме за нас, за нашата война.

— Станете моята армия. Изправете се на крака и освободете домовете си от стражите, които ви малтретират и тероризират. Изпратете послание на Левана, кажете й, че повече няма да се оставите на страха и на манипулациите, за да ви контролират. Нека щом започне коронацията, всички здрави граждани да тръгнат с мен срещу Артемизия и двореца на кралицата. Заедно ние ще гарантираме по-добро бъдеще за Луната. Бъдеще без гнет и потисничество. Бъдеще, в което всеки лунитянин, без оглед на сектора, в който живее, и произхода си, ще може да постигне амбициите си и да живее без страх от несправедливи преследвания и вечно робство.

— Знам, че искам от вас да рискувате живота си. Чародеите на Левана са могъщи, нейните стражи — умели воини, войниците й — жестоки. Но ако обединим силите си, ние ще станем непобедими. Те няма да могат да контролират всички ни. Когато целият народ се включи в една армия, ще обградим столицата и ще свалим от моя трон онази самозванка. Помогнете ми. Бийте се за мен. И аз ще стана първият владетел в историята на Луната, който ще се бие за вас.

За миг камерата се фокусира върху решителното изражение на Синдер и угасна.