Мариса Мейър
Уинтър (36)

Глава тридесет и шеста

— Брей — прошепна Скарлет. — Хубава реч.

Сърцето на Синдер биеше тревожно.

— Благодаря ти. Каи е авторът на по-голямата част.

Тя погледна надолу към празната редица от къщи. Малцината, които бе зърнала преди това, още се мотаеха наоколо, вдигнали очи към купола. Досега миньорите и работниците трябваше да са се върнали, но улиците все така пустееха. Под купола цареше вакуумна тишина.

Беше направила първия си ход, но не беше уплашена. Толкова дълго бягаше. Откакто Левана я видя на бала на Източната република, все трябваше да се крие.

Но край. Чувстваше прилив на сили. Беше готова. На записа изобщо не приличаше на глупачка, напротив, говореше като кралица. Като революционер. Като човек, който може да доведе бунта до край.

— Хайде, ела — подкани я Скарлет и тръгна напред. — Да идем да видим какво става.

Синдер забърза след нея. Откъм централния площад се чуха викове и отдалеч се виждаше как хората се пръсват към домовете си, макар че нерядко се спираха и поглеждаха назад. Когато наближиха, виковете се превърнаха в гръмовни заповеди.

Стражите от сектора си бяха пробили път през тълпата, а в юмруците си стискаха дълги, тънки палки.

— Движете се! — изкрещя един от тях. Лицето му беше скрито зад шлема и маската. Само очите се виждаха. — Четири минути до вечерния час! Мотаенето е строго забранено и никакъв запис няма да промени това!

Синдер и Скарлет се скриха зад една количка за доставки.

Хората се бяха събрали на малки групи. Косите и дрехите им бяха покрити с реголитен прах. Неколцина бяха навили ръкави и на ръцете им се виждаха татуировките РМ-9. При приближаването на стражите повечето сведоха очи и отстъпиха пред палките, които можеха да се обърнат срещу тях. Но почти никой не си тръгна.

Единият от стражите улови един човек за лакътя и го изблъска от бълбукащия фонтан в центъра на купола.

— Разотивайте се всички! Не ни карайте да пратим доклад за неподчинение.

Изнурените работници се спогледаха, отпуснаха рамене. Започнаха да се разотиват. Групичките се разпръснаха, без никой да изкрещи една гневна дума към стражите.

Синдер зяпна обезсърчена. Сърцето й се сви.

Хората не се бореха.

Не се защитаваха.

Предадоха се пред насилниците, както бяха правили досега.

Обзе я разочарование и тя тежко се отпусна върху количката. Нима не е била достатъчно убедителна? Нима не бе успяла да внуши колко е важно всички до един решително да се вдигнат на бунт? Нима се беше провалила?

Скарлет сложи ръка на рамото й.

— Това е само един сектор. Не се отчайвай. Не знаем как е в другите.

Мили думи, но Синдер видя върху лицето на Скарлет да се отразява собственото й разочарование. Възможно е в другите сектори да беше по-различно. Нямаше как да знаят. Но това, което видя тук, не й даваше никаква увереност.

— Не ме пипай! — изкрещя някакъв мъж.

Синдер надникна иззад количката. Един страж гледаше отвисоко мършав мъж с болнава, бледа кожа. Въпреки че тялото му се бе превило от слабост, мъжът стоеше срещу стража със свити юмруци.

— Няма да се прибера вкъщи само за да спазя вечерния час. Заплашвайте ме да докладвате за мен, колкото ви душа иска. След този запис кралицата и нейните раболепни ласкатели ще станат свидетели на стотици арестувани, извършили далеч по-големи престъпления от това, че някой се е забавил навън две-три минути повече.

Още двама стражи се приближиха към мъжа и стиснаха здраво палките.

Останалите работници се спряха, за да гледат. Любопитни. Предпазливи. Но също, помисли си Синдер, ядосани.

Първият страж се надвеси над мъжа. Гласът му беше приглушен от маската, но безочието му си личеше.

— Нашите закони защитават всички и никой няма право да ги нарушава. Върви си у дома, преди да съм се принудил да дам пример на другите с теб.

— Аз мога да им дам пример — изръмжа мъжът срещу стража, а после се обърна към хората, които стояха колебливо в края на площада. — Толкова ли не разбирате? Ако другите сектори също са видели записа…

Стражът стисна мъжа за врата и го събори на колене. Думите му бяха прекъснати от приглушен стон.

Стражът вдигна палката си.

Синдер закри устата си с ръка. Насочи дарбата си, но бяха твърде далеч, за да го спре.

Другите двама също започнаха да налагат мъжа по главата, по гърба, по раменете. Той падна, закри лице и изкрещя от болка, но стражите не спираха…

Синдер скръцна със зъби и излезе на улицата, но нечий друг глас я изпревари и преряза виковете на мъжа.

— Спрете! — изкрещя една жена и си проби път през навалицата.

Единият от стражите наистина спря. Не, замръзна.

Другите двама се поколебаха, когато видяха другаря си да стои с вдигната във въздуха палка. Лицето на жената беше изкривено от концентрацията.

— Незаконна употреба на манипулация — изкрещя другият страж. Той сграбчи жената и изви ръцете й зад гърба. Но преди да успее да ги заключи с белезници, един възрастен миньор с превит от дългогодишен труд гръб излезе напред. Той вдигна ръка със съсредоточен израз на лицето си.

Стражът замръзна на място.

Още един гражданин излезе напред. После още един. На лицата им се четеше мрачна решимост. Един по един стражите пуснаха палките. Едно по едно телата им бяха превзети от хората.

Малко момче се спусна към пребития мъж, който лежеше безпомощен на земята и стенеше от болка.

Жената, която първа излезе напред, изръмжа на стражите:

— Не знам дали това момиче наистина е принцеса Селена, но знам едно — тя има право. Това може би е единственият ни шанс да се изправим единни и аз лично отказвам повече да се страхувам от вас! — Лицето й беше напрегнато, възмутено.

Пред очите на Синдер стражът, когото тя контролираше, извади ножа от колана си, вдигна го и допря острието в собственото си гърло.

Ужасът се изсипа върху нея като леден душ.

— Не! — изкрещя Синдер и хукна напред, изоставяйки обаянието на обикновеното момиче. — Недейте! Не ги убивайте! — Тя хукна към тълпата и вдигна ръце към насъбралите се граждани. Сърцето й биеше до пръсване.

Отначало я посрещнаха с гняв. Годините на робство и жаждата за мъст се превърнаха в отвращение при това прекъсване.

Но сетне бавно, полека, жената я разпозна и се смути.

— Разбирам, че тези мъже са оръдия на кралицата. Те са малтретирали и унижавали вас и семействата ви. Но те не са ваши врагове. Много от тях са били отнети от близките им и против волята им са били заставени да служат на кралицата. Не знам дали така е било и с тези мъже тук, но ако ги убиете без честен съд и без капка милост, порочният кръг от горчивина и недоверие няма да се разчупи. — Тя впери поглед в жената, която държеше в плен стража и ножа му. — Не ставайте като кралицата и нейните приближени. Не убивайте мъжете. Ще ги тикнем в затвора до следващо разпореждане. Все може да ги използваме за нещо.

Ръката на стража се отпусна. Но той гледаше Синдер, а не жената. Може би си бе отдъхнал. Може би се срамуваше, че е бил надвит. А може би замисляше да убие всички разбунтували се граждани при първа възможност.

Изведнъж Синдер си помисли, че същият сценарий сигурно се разиграва и в останалите сектори, а нея я нямаше там да го спре. Изобщо не беше помислила, че желанието й хората сами да се защитят от режима на Левана, е осъдило на смърт хиляди стражи.

Опита се да стъпче жилото на вината, каза си, че войната иска жертви. Но от това не се почувства по-добре.

Тя отиде до фонтана и се покачи на ръба му. Водата пръскаше краката й.

Множеството наоколо се бе увеличило и още хора прииждаха, привлечени от суматохата и пълзящите слухове за бунт. След като бяха подчинили стражите, те бяха надигнали глави.

Синдер си представи как стотици хиляди, даже милиони лунитяни се събират, дръзнали да мечтаят за нов ред.

И тогава се чу мъжки глас:

— Това е капан! Левана ни подлага на изпитание! Ще ни избие до крак!

Тълпата се развълнува при това обвинение. Очите им шареха по лицето на Синдер, по дрехите, по металната ръка, която не криеше. Сякаш отново беше на бала, в центъра на непожелано внимание, но пореше напред с решителна твърдост, защото дори и да искаше, вече беше късно да се върне назад.

— Не е капан — рече тя толкова силно, че думите й отекнаха в стените на близката фабрика. — И не е изпитание. Аз съм принцеса Селена, а записът, който току-що видяхте, беше излъчен в почти всички сектори на Луната. Аз организирам бунт, който ще обхване цялата лунна повърхност. Ще започнем оттук. Ще ме подкрепите ли?

Вместо с радостни възгласи, думите й бяха срещнати от неловко мълчание.

Възрастния мъж, когото беше видяла, наклони глава:

— Та ти си още дете!

Тя го изгледа с възмущение, но преди да успее да му отвърне, едно познато лице се отдели от тълпата. Маха застана пред Синдер. Въпреки дребничката й фигура, позата й излъчваше досущ безстрашието на Вълка.

— Нима не чухте записа? Нима не слушахте внимателно? Нашата истинска кралица се завърна! Нима ще сведем глави в страх и ще пропуснем единствения си шанс да заживеем по-добре?

Старият човек посочи небето.

— Една хубава реч няма да стигне, за да се организира бунт. Нямаме оръжие, не сме обучени да воюваме. Нямаме време за подготовка. Какво очакваш от нас — да влезем в Артемизия с лопати и кирки? Та те ще ни изколят!

Хората тук-там се намръщиха, някои заклатиха глава и стана ясно, че подобни мисли занимават и другите.

— Както каза Селена — обади се Маха, — ще компенсираме липсата на време и опит с многочисленост и решителност.

— Многочисленост и решителност? Няма да направиш и две крачки в Артемизия и чародеите й ще те накарат сама да си прережеш гърлото още преди да си видяла двореца!

— Те не могат да манипулират всички ни! — изкрещя нечий глас от тълпата.

— Точно така — потвърди Маха. — Затова не бива да отлагаме, защото само сега Луната може да загърби миналото си и заедно да продължим напред.

— Откъде да знаем, че в другите сектори ще се бият? — попита мъжът. — Нима трябва да рискуваме живота си за някаква фантазия?

— Да! — извика Маха. — Аз ще рискувам живота си за тази фантазия! Левана отне и двамата ми сина, а аз не можах да сторя нищо, за да ги задържа. Не можах да й се опълча, при все че едва понесох загубата им. Няма да пропилея тази възможност!

Синдер видя, че думите й имат отзвук у насъбралите се граждани. Хората сведоха очи. Неколцина родители придърпаха дечурлигата си, прашни като всички останали.

Лицето на мъжа се изопна.

— Цял живот копнея за промяна и точно затова знам, че няма да стане толкова просто. Левана може и да няма достатъчно войници, които да изпрати до всички сектори, ако въстанем едновременно, но какво ще й попречи да спре влаковете с продуктите? Тя ще ни пречупи с глад. А храната и така не ни стига.

— Прав сте — отвърна Синдер. — Тя може да ореже още дажбите и да спре влаковете. Но не и ако ние вземем контрола над системата маглев. Нима не разбирате? Можем да сполучим единствено ако се сплотим. И откажем да приемем правилата, които Левана насила ни налага.

В тълпата тя зърна Скарлет, сетне Ико с Вълка и Трън. Трън носеше униформата на страж, но беше свалил шлема и маската. Дано откритата му усмивка възпре всяка безпричинна омраза.

Присъствието им повдигна духа й.

Тя се опита да погледне в очите колкото може повече хора.

— Другите сектори също са изправени пред подобни страхове. Нека изберем доброволци, които ще изпратим в съседните сектори, за да разкажат на хората, че аз съм тук, че всичко казано на записа е истина. Аз ще вляза в Артемизия и ще си върна онова, което ми се пада по право.

— А аз ще бъда до нея — рече Маха Кесли. — Вярвам, че ти си нашата истинска кралица и само заради това ние трябва да сме ти предани. Но като майка, която след дълги години отново зърна сина си, ти дължа много повече.

Синдер се усмихна с благодарност.

Маха също й се усмихна. Сетне коленичи и сведе глава.

Синдер се притесни.

— О, Маха, не бива… — И замлъкна, когато хората наоколо последваха примера й — отначало тук-там, но постепенно преклонението им се разпростря като концентричните кръгове в езеро и обхвана целия площад. Единствено приятелите й останаха прави и Синдер им беше благодарна.

Страховете й започнаха да се топят. Едва ли записът бе убедил всички граждани да се присъединят към каузата й, надали и половината от тях й бяха повярвали.

Ала гледката пред очите й доказваше, че нейната революция е начената.