Мариса Мейър
Уинтър (72)

Глава седемдесет и първа

Крес застина от възмущение, а в същото време няколко лунитянки, недалеч от тях, се засмяха.

— Добро око, Луиза — извика една от тях, а след нея и друга: — Ако видиш още хубавци земляни като този, прати ги при мен!

Но нито Трън, нито Луиза ги чуха. И Крес с ужас видя как Трън плъзна ръце около кръста на Луиза и я притегли към себе си.

Тя стисна юмруци, изпъна рамене и цялото й тяло настръхна. Беше отвратена. После се ядоса. След това здравият разум взе връх и тя си даде сметка, че ако лунитянките просто си играят с Трън, няма да са тъй мили с нея.

Разтреперана от оскърбление, Крес се шмугна в една ниша зад колоната наблизо и зачака там със скръстени ръце и искрящ поглед, докато Трън се целуваше с момичето.

И се целуваше.

И се целуваше.

А когато най-сетне се отдръпнаха един от друг, по ръцете на Крес имаше следи от ноктите й.

Запъхтяна, Луиза изпърха с мигли.

— Отдавна мечтаеш за една целувка, нали?

Крес подбели очи.

А Трън каза…

Трън каза…

— Мисля, че съм влюбен в теб.

Нещо сякаш прониза сърцето на Крес и тя ахна от болка. Зяпна потресена, но побърза да затвори уста. Цепнатината в гърдите й бързо се изпълни с възмущение.

Ако още веднъж го видеше да се прехласва по друга жена, щеше да се разпищи. Как беше възможно тя да е единственото момиче в галактиката, което Трън така и не се опита да целуне или да ухажва?

Е, беше я целунал веднъж на покрива, но това беше услуга и не се броеше.

Така значи. Той никога нямаше да я пожелае, не и както тези момичета, които ловяха окото му. Крес трябваше да приеме факта, че тяхната целувка — най-страстния, романтичен миг в живота й — не е била нищо повече от жест на съжаление.

— Ах, не е ли очарователен? — рече момичето. — И как се целува само! Може би по-късно ще се насладим на компанията ти. — И без да дочака отговор, тя потупа Трън по гърдите, намигна му и с полюшваща походка се отдалечи.

Лунитянките също си тръгнаха и Трън остана сам насред коридора с почервенели бузи, разрошена от пръстите на Луиза коса и мътен поглед, който, както Крес се досети, говореше за страст.

Луиза. Момичето, което той обичаше.

Крес се дръпна по-навътре в нишата.

След дълга минута, Трън се отърси от недоумението и остатъчния ефект на манипулацията и, оглеждайки се, се завъртя в кръг. Приглади разрошената си коса.

— Крес? — извика той тихо, а сетне с нараснала тревога: — Крес!

— Тук съм.

Трън се обърна към нея и си отдъхна.

— Спатийо! Съжалявам. Не знам какво стана. Това беше…

— Не искам да знам! — И тя хукна по коридора.

Трън хукна след нея.

— Поспри малко. Да не би да си ядосана?

— Защо да съм ядосана? — Тя разтвори широко ръце. — Имаш право да флиртуваш, да целуваш и да разгласяваш любовта си както си искаш. А това е хубаво, защото правиш точно това! Непрестанно!

Трън вървеше с лекота до нея и тя се ядоса още повече, защото вече се задъхваше.

— Значи… — рече Трън с шеговит тон, — ревнуваш, а?

Крес настръхна.

— Нали разбираш, че тя просто искаше да се посмее за твоя сметка?

Той се ухили влудяващо добродушно, а Крес буквално пушеше от яд.

— Да, сега разбирам. Крес, почакай. — Трън я улови за лакътя и я застави да спре. — Знам, че теб не могат да те манипулират, но ние не можем да избираме дали да ни контролират, или не. Тя ме манипулира. Аз нямам никаква вина.

— А сега сигурно ще кажеш, че не ти е харесало?

Той отвори уста, но се поколеба.

— Ъ. Ами…

Крес дръпна ръката си.

— Знам, че не беше по твоя вина. Но това не те извинява във всички останали случаи! Ами да вземем Ико!

— Какво за Ико?

Тя сниши глас, за да го имитира:

— Ама знам как да ги подбирам, нали?

Той се засмя с блеснали очи.

— Но това е самата истина! Новото й тяло е превъзходно.

Крес го изгледа гневно за миг.

— Това не биваше да го казвам. Съжалявам. Но аз тъкмо бях възвърнал зрението си.

— Да, и не искаше да гледаш друго, освен нея.

Трън примигна и изведнъж в очите му просветна разбиране, ала Крес се извърна, преди да е успял да й отговори.

— Както и да е. Хайде да…

— Извинете.

Един дворцов страж препречи пътя им. Крес ахна и отстъпи назад към Трън, който я хвана за лакътя. Устата й пресъхна. Беше се ядосала толкова много, че не забеляза двамата стражи, застанали на пост в коридора.

— Молим всички гости да се насочат към голямата зала, за да може коронацията да започне навреме. — Стражът кимна в посоката, от която бяха дошли. — Моля ви, върнете се обратно.

Сърцето на Крес биеше до пръсване, но Трън, спокоен както винаги, я дръпна с лека усмивка.

— Разбира се, благодаря ви. Объркали сме се.

Още щом завиха зад ъгъла, Крес издърпа ръката си. Той не възрази. Намираха се в по-тих коридор, макар че и тук имаше гости.

— Спри — рече Трън и Крес го послуша. Той я допря до стената и се наведе към нея, така че отстрани да изглежда все едно са потънали в интимен разговор. Това обаче отново разпали гнева на Крес. Тя стисна юмруци решително.

Трън въздъхна.

— Крес. Знам, че си разстроена, но не можеш ли за миг да се престориш, че не си?

Тя затвори очи и дълбоко въздъхна. Не беше ядосана. Не беше уязвена. Не беше с разбито сърце.

Когато отново ги отвори, бе придала на лицето си, както се надяваше, израз на весела игривост.

Трън вдигна вежди.

— Това е обезпокоително.

Но когато заговори, гласът й все още звучеше сърдито:

— Аз съм момиче. Може да не съм красива като Ико, смела като Синдер или дръзка като Скарлет…

— Почакай, Крес…

— … и дори не искам да знам каква глупост изрече, когато видя принцеса Уинтър за първи път.

Трън сложи ръка на устата си и така потвърди подозренията й, че действително е изрекъл глупост.

— Но аз не съм невидима! А ето че ти флиртуваш с всички други. Та ти би флиртувал с всяка, стига да те погледне.

— Разбрах. — Шеговитият блясък в очите му изчезна, изкуствената усмивка на Крес също се бе изпарила. Макар ръката му да беше близо до ханша й, той не я докосна.

— Това се опитваше да ми кажеш, нали? — Гласът й беше колеблив. — В пустинята. Когато все повтаряше колко съм мила и как не ти се ще да ме нараниш… Опитвал си се да ме предупредиш, но аз бях твърде… наивна, безнадеждна романтичка и изобщо не исках да те слушам.

Погледът му смекчи.

— Не съм искал да те нараня.

Тя скръсти ръце на гърдите си. Сълзи замъглиха очите й.

— Знам. Моя е вината, че бях толкова глупава.

Трън трепна, но в същото време се огледа наоколо, което накара Крес да стори същото. Тя бързо изтри очите си, преди да се налеят със сълзи. Коридорът беше почти пуст и малцината останали гости не ги забелязваха.

Трън се пресегна край Крес, отвори една врата, която тя даже не бе забелязала, и я бутна в стаята. Тя се спъна и се хвана за поставката за цветя до вратата. Навсякъде край тях беше пълно с растения с най-различни цветове, които излъчваха наситен, омаен аромат. Високият таван беше направен от същия кристал като прозорците в главния коридор. Тук-там из помещението бяха разположени канапета и кресла за четене, а точно пред тях имаше няколко писалища, които гледаха към езерото.

— Добре — рече Трън. — Помня, че съм виждал нещо като атриум. Ще изчакаме тук, докато коридорите се опразнят. Дано да успеем да стигнем до някой от тези на прислугата и повече да не се натъкваме на стражи.

Крес си пое дълбоко въздух, но от това не й олекна. Тя пое навътре в стаята, отдалечавайки се от Трън.

Ама че глупачка беше! Та той нито веднъж не й показа, че между тях е възможно да има връзка. Даде й възможност да свикне с тази мисъл. Но въпреки това сърцето й беше разбито.

Разбито от целувката на една лунитянка, което беше още по-лошо, но наистина не можеше да вини Трън.

— Крес… чуй ме…

Той докосна лекичко ръката й, но тя се отдръпна рязко.

— Недей, съжалявам. Не бях справедлива. Не биваше да казвам нищо.

Тя избърса носа си с крилцето на шантавия си костюм.

Трън въздъхна и Крес видя с крайчеца на окото си как той прекара ръка през косата си. Почувства как погледът му я изгаря в тила и се обърна, давайки си вид, че гледа едно голямо лилаво цвете.

Той вече знаеше. Тя издаде чувствата си и едва ли й се случваше за първи път. Трън обаче не искаше да я нарани, показвайки, че всичко отдавна му е било ясно.

Крес усещаше, че му се иска да поговорят. Усещаше как неизречените думи блуждаят между тях, задушават я. Трън искаше да й се извини. Да й каже колко много я обича, като приятел, като член на екипажа му.

Но тя не искаше да слуша. Не и сега. Всъщност никога, но особено сега, когато имаха далеч по-важна работа.

— Колко време ще чакаме тук? — попита тя и макар че гласът й бе пропит с чувства, вече не трепереше.

Чу шумолене и тихото щракване на портскрийн.

— Още няколко минути, за да сме сигурни, че са подканили и изостаналите гости — рече Трън.

Крес кимна.

Миг по-късно отново чу въздишка.

— Крес?

Тя поклати глава. Видя, че малките топки на антените се клатят и се осмели да го погледне, като се молеше да не издаде тъгата, която се усърдно криеше.

— Добре съм. Просто не ми се говори за това.

Трън се бе подпрял на вратата, мушнал ръце в джобовете. Лицето му издаваше възбуда. Срам може би, примесен със съмнение, напрегнатост и нещо мрачно, омайващо, от което пръстите й изтръпнаха.

Той я погледна за миг.

— Добре — рече накрая, — и аз не искам да говорим.

Крес понечи да кимне, но се стъписа, когато Трън тръгна към нея. Примигна и залитна назад. Три, четири стъпки. Опря се в едно от писалищата.

— Какво…?

С едно движение Трън я вдигна върху писалището и я притисна в огромна саксия с папрат. И… о!

Крес си бе фантазирала много за целувката им на покрива, но тази целувка бе различна.

Ако предишната бе мила, закрилническа, сега тя усети настойчивост. Решителност. Отдаде се на обзелите я чувства. Ръцете му я изгаряха. Притисна колене в хълбоците му и той я притегли още по-близо. От устните й се изтръгна вик, погълнат от неговите устни. Тя чу стон, но не разбра откъде идва.

Целувката на покрива бе прекъсната от бушуващата битка край тях, а тази продължаваше и продължаваше, и продължаваше…

Най-сетне, когато Крес усети, че й прималява, Трън отдели устни от нейните и пое жадно въздух. Тя трепереше и се молеше да не я накара да скочи от писалището и да й каже, че е време да се захващат за работа. Нямаше да направи и крачка, какво остава да стигне до другия край на двореца.

Трън не се отдръпна. Плъзна ръце по гърба й и тази негова закрилническа нежност, която Крес помнеше, отново се появи. Той дишаше тежко като нея.

— Крес. — Изрече името й като клетва.

Тя потръпна. Облиза меките си устни и едва отдели ръце от косата му, отпускай ги на гърдите му.

След това си наложи да се отдръпне.

Достатъчно, за да може да диша, да мисли, да се подготви за живота, изпълнен с огорчения.

— Това… — Гласът й секна. Тя опита отново. — Не исках това.

След миг в замъглените очи на Трън се появи хлад и той се отдръпна.

— Искам да кажа, да, искам.

Той си отдъхна и по тялото й се разля топлина. Закачливата й усмивка говореше много. Естествено, че искаше това. Как иначе.

— Но… не желая да бъда поредното момиче. Никога не съм искала да бъда едно от твоите момичета.

Усмивката изчезна отново.

— Крес… — Трън сякаш се разкъсваше, изпълнен с надежда, но и от желание да бъде честен. Пое си дъх. — Тя приличаше на теб.

Крес не си даваше сметка, че гледа устата му, но в един миг стрелна очи към неговите.

— Моля?

— Момичето в коридора, онази, която ме целуна. Тя приличаше на теб.

На Крес й се струваше, че са минали еони от целувката с лунитянката. Споменът я накара да изпита ревност, която се опита да прикрие.

— Това е нелепо. Тя беше брюнетка, висока и…

— Не и за мен. — Трън прибра един кичур зад ухото й. — Сигурно ни е видяла, видяла е как те гледам. Не знам как, но тя знаеше… и с обаянието си приличаше на теб.

С разтворени устни Крес си представи как стои в нишата. И гледа учудването, което се бе изписало на лицето на Трън. Копнежа му. Страстта в целувката и прегръдката му…

— Мислех си, че целувам теб — повтори той и я целуна леко. И после пак. Крес хвана ревера му и го притегли към себе си.

Но целувката не продължи дълго, защото друг спомен изплува в съзнанието й.

Крес се отдръпна.

— Но… ти й каза, че я обичаш.

Лицето на Трън се вкамени и вместо копнеж се появи страх. Мигът сякаш се проточи цяла вечност.

Най-сетне Трън преглътна.

— Това. — Той сви рамене. — Аз… ние…

Преди да довърши, вратата зад него се отвори.