Мариса Мейър
Уинтър (37)

Глава тридесет и седма

Каи беше скръстил ръце и гледаше мрачно през прозореца на своя разкошен апартамент за гости, но сякаш не забелязваше красивото езеро и града долу. Разкошът и пищността на стаите не го интересуваха, нищо че бяха по-просторни от повечето къщи в Републиката. Левана престорено го обсипваше с уважение и почести — апартаментът разполагаше с огромна спалня и дрешник, два салона, кабинет и баня, в която на пръв поглед изглеждаше, че има басейн, но сетне Каи разбра, че това е ваната.

Смайващ наистина. По-луксозен от дворцовите апартаменти за гости в Ню Бейджин, при все че Каи и предците му отдавна се гордееха с гостоприемството и почитта, която оказваха на гостуващите дипломати.

Уви, ефектът се обезсмисляше, защото двойните врати на терасата бяха заключени, а ден и нощ пред вратата му имаше стражи на пост. Каи си мислеше да счупи един от прозорците и да се спусне по стената на двореца — нещо, което Синдер сигурно би сторила, — но какъв беше смисълът? Дори вратът му да останеше здрав, нямаше къде да иде. Колкото и болезнена да беше тази мисъл, мястото му беше тук, до Левана, за да ангажира вниманието й с нелепостите около сватбата и коронацията.

Тази работа обаче не вървеше наникъде — той не беше виждал Левана и кохортите й, откакто го тикнаха тук след засадата на доковете. Единствените му посетители бяха немите прислужници, които му поднасяха подноси с изобилна храна, а после я отнасяха кажи-речи недокосната.

Доведен до отчаяние, Каи гневно изсумтя и пак закрачи нервно. Още малко и щеше да издълбае дупка в каменния под, преди изпитанието му да се свърши.

Той беше сполучил със задачата си да доведе Синдер и останалите на Луната, но нещата не минаха като по вода и неизвестността го терзаеше ужасно. Дали се бяха измъкнали невредими? Дали някой е бил ранен?

Дори без сигурността на ДИРКОМА, Каи нямаше да устои на изкушението да прати съобщение на Ико или Синдер, но Левана му бе конфискувала портскрийна. Това го докарваше до лудост, но предвид риска да проследят съобщението, може би беше за добро.

Безпокойството му щеше да намери лек, ако поне можеше да свърши нещо. Освен да разсейва Левана, бяха му поръчали да събере информация за Скарлет Беноа, но докато стоеше под ключ в покоите си, не можеше да научи нищо, нищичко.

Все едно отново беше на „Рампион“, само че тук бе сто пъти по-зле.

В апартамента прозвуча звън.

Каи изтича през главния салон и отвори рязко вратата. Насреща му стоеше момче в ливрея, две-три години по-млад. Зад него стояха четирима стражи.

— Аз не съм затворник — започна Каи и мушна крак пред вратата, за да не би да я тръшнат и този път. Прислужникът стоеше неподвижно. — Аз съм императорът на Източната република, а не някой престъпник, и искам с мен да се отнасят с необходимото уважение. Имам право да се допитвам до съветника и министрите си и настоявам да чуя основанията на кралица Левана да ни държи под ключ!

Момчето раздвижи безмълвно устни, сетне заекна:

— Н-наредиха ми д-да ви отведа при Нейно Величество.

Каи примигна.

— Аз… добре. Отлично. Незабавно ме отведи при нея.

Прислужникът се поклони и отстъпи встрани.

Те поведоха Каи през двореца, а той се почувства още повече като затворник с четиримата стражи зад гърба си, макар че никой не го докосна с пръст. По пътя се опита да запомни разположението на двореца, като за ориентир използваше някоя интересна скулптура или изящен гоблен. Минаха по един въздушен мост, спуснаха се по дълъг, тесен коридор от двете страни с холографски портрети като рицарски доспехи.

Когато стигнаха до последния холограф, Каи едва не се строполи. Погледна два пъти, за да се увери, че не си е изгубил ума.

На пръв поглед жената на него приличаше досущ на Синдер.

Сърцето му се разтуптя, но щом холографът се обърна към него, той осъзна грешката си. Това беше една версия на Синдер с пищни, заоблени форми и лисича усмивка. Скулите й бяха по-ясно изразени, носът — малко по-тесен. В действителност прилика съществуваше не между жената и Синдер, а между нея и Синдер, която беше видял на стълбището в балната зала.

Той погледна табелата и подозренията му се потвърдиха. Кралица Чанъри Блекбърн.

С неволното си, болезнено красиво обаяние Синдер приличаше на майка си.

— Ваше Величество?

Сепнат, Каи отвърна очи и тръгна, без да каже дума на прислужника, оставяйки назад поклащащия се холограф.

Очакваше, че ще го отведат в тронната зала, но когато минаха през желязна врата с решетка и тръгнаха по обикновен коридор, съмнението го загриза. Отляво подминаха красива сводеста врата.

— Какво има тук?

Изненада се, когато момчето му отвърна:

— Кралските съкровища, скиптърът и короната.

Кралските съкровища. Безценните произведения на изкуството и богатствата на Ню Бейджин се съхраняваха в едно от най-строго охраняваните подземия. Беше пълно със скъпоценни камъни с големината на яйце, хилядолетни мечове със златно покритие, тук се пазеха дори короните на императора и императрицата, когато не се ползваха.

Ясно, че това крило не беше включено в обиколката на двореца за посетители. Къде тогава го водеха?

Завиха зад още един ъгъл и Каи беше въведен в нещо като компютърен център, пълен с невидими екрани и холографски сфери. Карти и монитори светеха върху всяка стена, а вътре имаше поне тридесет мъже и жени, които анализираха изобилието от материали и събираха текущите сведения.

Преди да проумее какво правят обаче, го тикнаха през една стъклена врата в съседната стая. Вратата се затвори и той се озова зад звукоизолиращото стъкло.

Обходи с поглед новото помещение. Върху екран на една от стените се виждаше Артемизия и Земята отвъд хоризонта. Два пищни трона стояха пред него.

В останалата част стаята беше претрупана с лампиони и записващи устройства. Напомняше му на залата за пресконференции в Ню Бейджин, но без местата за журналистите.

Левана стоеше зад един стол, отпуснала ръце върху облегалката му. Беше облечена в блестяща черна рокля, препасана със сребърен колан. Върху брошката на колана имаше изящен дантелен мотив от злато и кристали, с които беше изписано:

Принцеса Уинтър си отиде, но ние вечно ще я помним.

Устните на Каи се извиха от отвращение. Поне този слух бе стигнал до него.

Едни казваха, че принцесата е била убита от страж, а други — от ревнив ухажор. Но след като видя как Левана изръмжа на доведената си дъщеря, Каи си имаше свои теории.

До вратата стояха чародеят Еймъри и капитанът на стражата. Мъж, когото Каи не познаваше, човъркаше нещо по една от лампите.

При все че устните на Левана бяха разтегнати в усмивка, от очите й бликаше злоба и гняв.

Нещо се бе случило.

Каи разкрачи крака и пъхна ръце в джобовете с надеждата да си придаде спокоен, но очарователен вид.

— Здравей, любима моя — рече той провлечено, спомняйки си мазните обръщения, с които го бе посрещнала.

Левана му хвърли изпепеляващ поглед. Ясно, щом не искаше да водят престорената си игра, значи нещо се беше объркало ужасно.

А това, мислеше с надежда той, значеше, че нещо се е наредило както трябва.

— Обещахте ми, че ще се отнасяте с мен като с дипломатически гост. Искам да се посъветвам с Кон Торин и с другите делегати от Земята и да ми бъде позволено да се разхождам свободно из двореца и града. Ние не сме ваши затворници.

— За зла участ, днес не приемам никакви искания. — Левана впи дългите си нокти в облегалката на стола, който ползваше за трон. — Но за сметка на това ще ми помогнете в едно дребно начинание. Готови ли сме?

Мъжът държеше листове хартия в различни нюанси на бялото.

— Един момент, кралице.

Каи вдигна вежди.

— С нищо няма да ви помогна, преди да задоволите желанията ми и да отговорите на въпросите ми.

— Скъпи мой женихо, вие се отказахте от правото си на дипломатически вежливости, когато доведохте в дома ми онези престъпници. Седнете.

За миг Каи открито не се подчини, но краката му се задвижиха по своя воля и той седна на единия от троновете, гледайки кръвнишки кралицата.

— Научих — упорстваше той, — че по време на примирието сте тикнали в затвора гражданка на Европейската федерация на име Скарлет Беноа. Настоявам да ми кажете дали тези слухове са верни, както и къде се намира момичето в този момент.

Левана се разсмя.

— Уверявам ви, че затворничка от Земята с това име тук няма.

Смехът й накара Каи да заскърца със зъби и той изобщо не й повярва. Дали Левана искаше да каже, че Скарлет е мъртва? Или вече не се намираше в двореца? Или дори в града?

Левана свали покривалото от един манекен и го наметна на главата си. Еймъри пристъпи напред и намести короната на главата й. Когато кралицата се обърна, обаянието й беше изчезнало под покривалото. Привикнал с красивото й лице, Каи съвсем бе забравил с какъв ужасен страх го изпълваше дни наред белият воал.

— Защо сме тук? — попита той.

— Ще направим кратък запис — чу се гласът на Левана. — В последните дни във външните сектори настъпи известно объркване и ми се видя уместно да напомня на народа кому трябва да бъде верен, а също и за всички велики дела, които аз и вие ще извършим, щом веднъж се венчаем.

Императорът я изгледа внимателно, но под воала не можа да види нищо.

Тя му каза съвсем малко, но достатъчно. Записът на Синдер е бил излъчен. Левана се бе втурнала да се брани. Това трябва да беше.

— Какво очаквате да кажа?

Левана скръцна със зъби.

— Нищо, скъпи. Аз ще говоря вместо теб.

Стомахът му се сви от мрачно предчувствие. Той опита да стане, но краката му се бяха вкаменили. Хвана се за ръкохватките и впи нокти в полираното дърво.

— Не мисля…

Езикът му отказа.

Техникът отброи с пръсти до едно и лампата на камерата пред него се включи.

Каи се отпусна и намести ръцете си в скута. Седеше изправен, но позата му бе естествена, погледът му — благ и нежен. Усмихваше се и гледаше право в окото на камерата.

Отвътре обаче беснееше. Крещеше и заплашваше Левана с всеки закон за интергалактическата политика, за който можеше да се сети. Но какво от това. Тирадата му оставаше скрита за външния свят.

— Добри ми народе — поде Левана, — научих, че към вас е било отправено обръщение от самозванката, която твърди, че е обичаната от нас и трагично загинала преди тринадесет години принцеса Селена. Ужасно съм разстроена, че това момиче, чието истинско име е Лин Синдер и което се издирва за престъпления както на Луната, така и на Земята, се е осмелила да се възползва от този болезнен епизод в нашата история, и то в миг, в който все още скърбим за смъртта на доведената ми дъщеря. С преливащо от болка сърце ви съобщавам, че това момиче лъже с единствената цел да ви обърка и чрез манипулации да ви накара да заемете нейната страна, когато здравият разум ви говори точно обратното.

Тя посочи Каи.

— Нека ви представя бъдещия си съпруг, Негово Императорско Величество, император Каито от Източната република на Земята. Носи му се славата на справедлив и милостив управник и аз не се съмнявам, че той ще бъде велик владетел и на нашия народ. Заедно ние ще обединим страните си в съюз, изграден от любов и взаимно уважение.

Каи едва не се задави.

Но извърна влюбените си очи към своята невеста.

— Негово Величество е имал много лични срещи с Лин Синдер — престъпничката, която се представя за Нейно Височество, принцеса Селена. Исках да чуете неговото мнение за момичето, за да вземете решение, основано на фактите, а не на чувствата. Моля ви, изслушайте го внимателно.

Каи отново се обърна към камерата и думите, които излязоха от устата му, по-късно щяха да го накарат да изстърже езика си до кръв.

— Граждани на Луната, за мен е чест да се обърна към вас като ваш бъдещ владетел, но за мое огромно съжаление първата ми реч е по повод този метеж. Както и вашата кралица заяви, аз съм се срещал с Лин Синдер и знам със сигурност, че тя не е това, за което се представя. Истината е, че тя е жесток престъпник, отговорен за безброй кражби и убийства на планетата Земя. След като се влюби лудо в мен, тя дори се опита да убие на годишния празник на мира в Ню Бейджин моята бъдеща любима съпруга, вашата кралица. Когато този опит пропадна, тя ме отвлече в деня на нашата сватба и ме държа в плен против волята ми при нечовешки условия, докато изтръгна от мен обещанието, че се отказвам от съюза между Земята и Луната и вместо това давам съгласието си да се оженя за нея. Благодарение единствено на смелите лунни воини и неумолимия дух на Нейно Величество аз бях освободен, без да пострадам. За беда, Лин Синдер не се отказва. Тя живее в измислен свят, в който тя е принцеса Селена, завърнала се от мъртвите, и с надеждата да спечели любовта ми. Нейната неуравновесеност и безразсъдството й я превръщат в опасен престъпник и заплаха не само за моя живот, но и за здравето на всеки, който влезе в контакт с нея. Призовавам ви, ако видите Лин Синдер, незабавно да известите властите. Не говорете с нея. Не я приближавайте. Като ваш бъдещ крал, аз съм загрижен за живота ви и се надявам, че Лин Синдер ще бъде заловена и доведена в Артемизия, където ще получи справедлива присъда за престъпленията си.

Когато свърши да говори, Каи беше готов на часа да изтръгне собствения си език, стига да можеше.

Левана поде отново:

— Ако някога се докаже истината в слуховете, че скъпата ми племенница Селена е оживяла, аз с радост ще отворя сърцето и дома си за нея и сама ще сложа на главата й лунната корона. За жалост, това не ще се случи. Селена живее сред звездите и животът и прехраната на народа ни тежат единствено на моите плещи. Знам, че настанаха тежки времена. С голяма тъга наблюдавам как година след година производството на храна намалява, а ограничените ни ресурси не могат да посрещнат нуждите на растящото ни население. Ето защо за моя режим беше тъй важно да подсигуря съюза със Земята, за да може утрешният ден да бъде по-светъл, а идните поколения да не мрат от глад. Това, народе мой, е бъдещето, което само аз мога да ви предложа. А не този киборг, тази самозванка, тази измамница! — Гласът на Левина се изпълни с гняв и тя замълча, за да се овладее. — Аз съм вашата кралица, а вие сте моят народ. За мен е привилегия да ви поведа към ново, светло бъдеще.

Техникът спря записа. Тялото на Каи запулсира болезнено, когато отново стана господар на себе си. Той скочи на крака и нападна Левана:

— Аз не съм безмозъчен инструмент, който да ползвате за вашата пропаганда!

Кралицата свали воала си и го подаде на Еймъри.

— Успокойте се, любими. Говорихте тъй красноречиво. Несъмнено сте впечатлили народа.

— Синдер ще разбере, че това е измама! Ще се досети, че сте ме контролирали!

Очите на Левана блеснаха гневно.

— Че какво ме интересува какво мисли Синдер? Нейното мнение, както и вашето, не са от значение. — Тя щракна с пръсти към стража. — Свърших с него. Отведи го обратно.