Мариса Мейър
Уинтър (47)

Глава четиридесет и седма

— Младоженецът да вземе своята лента и да я увие три пъти около лявата китка на невестата си като символ на любовта, честта и уважението, което навеки ще свързва брачния им живот — изрече Камин и разви кадифената лента от една ролка. Взе сребърните ножици от подноса и отряза парчето.

Каи се опита да поеме лентата хладнокръвно. Тя проблясваше с цвета на слонова кост като пълната луна, в контраст със синята копринена лента, която вече бе увита около неговата ръка, цветът на Земята.

Сякаш съзнанието му се рееше някъде над него и наблюдаваше как пръстите му увиват лентата около тънката китка на Левана — веднъж, два пъти, три пъти — и я завързват небрежно, явно заради нежеланието му да я докосне. Когато кралицата завърза неговата лента, леко докосна китката му, от което тръпки го побиха.

— Сега аз ще завържа двете ленти една за друга — обяви Камин с премерен, спокоен глас. Тази жена нито веднъж не се бе запънала по време на церемонията. — Това символизира единството на жениха и невестата, а също и на Луната и Източната република, която представя планетата Земя, на осмия ден от месец ноември 126 година от третата ера. — Тя остави подноса настрани и взе краищата на лентите.

Каи наблюдаваше с хладен интерес как тънките й пръсти завързаха двете ленти. Тя дръпна краищата и стегна възела. Каи се втренчи в него, но не усещаше никаква близост.

Той не беше тук.

Това не се случваше наистина.

За секунда той отправи взор към Левана и омразата му го издаде. Всичко стана много бързо, но тя някак успя да долови погледа му. Усмихна се и в гърба му се забиха ледени игли.

Това беше истина. Това беше неговата съпруга.

Зад воала устните на Левана се извиха. Макар тя да не проговори, той чу гласа й да го нарича нежен и свенлив, потъпквайки младостта и невинността му. Каи не можа да определи дали гласът идва от възбуденото му въображение, или от нещо, което тя бе впръскала в мислите му.

И никога нямаше да узнае.

Женеше се за жена, която вечно щеше да го държи във властта си.

Колко различна от нея беше Синдер. Селена. Нейната племенница, при все че сякаш бе немислимо двете да имат нещо общо помежду си, особено произхода им.

Мисълта за Синдер болезнено му припомни киборгския пръст върху коприната и той потрепери.

Свещенослужителят спря, но Каи вече беше овладял лицето си. Въздъхна бавно и й кимна леко да продължи.

Камин взе портскрийна си и Каи направи усилие, за да възвърне хладнокръвието си. Спомни си мутантите, които избиваха невинни хора. Спомни си баща си на смъртния му одър в дворцовия изолатор, докато в същото време Левана е държала в ръцете си лекарството. Спомни си за хората, чийто живот щеше да спаси, когато войната свършеше и той получеше противоотровата.

— Сега ще започнем с размяната на брачните обети, написани от съвета на лидерите на Земния съюз. Първи ще бъде младоженецът. Моля, повтаряйте след мен. — Камин вдигна очи, за да се увери, че Каи следи думите й. — Аз, Каито, император на Източната република на Земята…

Той повтори услужливо като андроид.

— … вземам за жена и бъдеща императрица на Източната република Нейно Кралско Величество кралица Левана Лунска…

Каи отново беше напуснал тялото си. И наблюдаваше отгоре. Слушаше думите, но не ги разбираше. Те се бяха изпразнили от съдържание.

— … да управлява рамо до рамо с мен със състрадание и справедливост, да почита законите на Земния съюз, писани от нашите деди, да бъде застъпник на мира и правдата сред всички народи.

Нима имаше човек, който да повярва и на една думичка от тези глупости?

— От този ден насетне тя ще бъде моето слънце на зазоряване, нощем — моята луна, и аз давам обет да я почитам и обичам до смъртта.

Кой беше написал тези клетви? Та Каи не беше чувал нещо по-нелепо в живота си!

Но ги повтори безчувствено, безучастно. Министър Камин му кимна одобрително, а сетне се обърна към Левана.

— А сега младоженката да повтаря след мен…

Каи не чуваше гласа на Левана, загледа се в свързаните им ръце. Лентата около неговата китка започваше да го стяга. Пръстите му изтръпваха. Кръвта не стигаше до тях. Но лентата нежно обгръщаше ръката му.

Звезди, ама че горещо беше тук!

— … и се кълна, че ще го обичам и почитам до смъртта.

Каи изсумтя. Звучно.

Не искаше, но звукът се изплъзна.

Левана настръхна, а свещенослужителят го изгледа с пронизващ поглед.

Каи се покашля, за да изглади нещата.

— Извинете. Нещо заседна на… — и пак се закашля.

Дълбоки бръчки се появиха около устата на Камин, когато тя се обърна към кралицата.

— Ваше Кралско Величество, приемате ли условията на брака, изложени пред вас в този ден като брачни закони между мъж и жена, но и като бъдещ политически съюз между Луната и Източната република? Ако приемате, кажете, „да, приемам“.

— Да, приемам. — Гласът на Левана беше чист и ясен и прониза като с игли гърдите на Каи.

Заболя го главата. От умора, от разбити илюзии, от скръб.

— Ваше Императорско Величество, приемате ли условията на брака, изложени пред вас в този ден като брачни закони между мъж и жена, но и като бъдещ политически съюз между Източната република и Луната? Ако приемате, кажете, „да, приемам“.

Каи примигна срещу министъра.

Сърцето му се блъскаше в гърдите, а думите отекваха глухо в празното му съзнание. Трябваше само да отвори уста и да каже „да, приемам“ и сватбата щеше да свърши. Левана щеше да стане негова съпруга.

Но устните му не се отваряха.

Не, не приемам.

Мускулите на челюстта на Камин изпъкнаха отчетливо. Погледът й стана твърд, подканящ.

Не мога.

Мълчанието на стотиците гости заплашително настъпи към него. Представи си Торин, президента Варгас, кралица Камила и всички останали, които гледаха и чакаха. Представи си стражите на Левана, чародеите, самодоволния Еймъри Парк и суетните, невежи благородници, целите в слух.

Левана можеше да го принуди да изрече думите, но не го направи. Макар да му се стори, че с всяка изминала секунда от нея струи леден въздух, тя чакаше наравно с другите.

Каи с мъка отвори уста, но езикът му беше натежал като олово.

Камин търпеливо въздъхна, хвърли тревожен поглед към кралицата, сетне пак спря очи на Каи. Лицето й беше напрегнато.

Каи сведе поглед към ножиците, с които тя разряза лентата.

Всичко стана бързо, неудържимо. Каи стрелна напред свободната си ръка и грабна ножиците от олтара. Кръвта забуча в ушите му, обърна се към Левана и замахна с ножицата към сърцето й.

Синдер извика и вдигна ръце да се предпази. Върхът на ножицата сряза дългите до лактите й ръкавици, сетне спря в сребърния корсаж на балната й рокля. Ръката на Каи затрепери от усилието да надвие обаянието, но тя бе като изваяна от камък. Задъхан, той погледна Синдер. Тя беше същата като на бала, с разкъсаната рокля и мръсните ръкавици, а край лицето й се спускаше мократа й коса. Единствената разлика беше синята лента, която ги свързваше, и срязаната ръкавица.

Бавно като меласа кръвта започна да прониква през разреза и ръкавицата почервеня.

Синдер, не, Левана, видя дълбоката рана и изръмжа. Тя освободи Каи от владението си и той политна назад. Ножицата изтрака на пода.

— Как смееш да ме заплашваш тук? — изсъска Левана и макар че се стараеше да подражава на Синдеровия глас, Каи усети разликата. — Пред нашите две кралства?

Каи все още гледаше течащата кръв от ранената ръка.

Беше успял. Макар за миг, той беше проникнал през обаянието, през манипулацията. Не беше нещо кой знае какво, но я беше наранил.

— Това не беше заплаха — рече императорът.

Левана присви очи.

— И двамата знаем, че смяташ да ме убиеш в мига, в който вече няма да ти трябвам. Реших, че ще бъде честно да ти дам да разбереш, че чувствата ни са взаимни.

Левана го изгледа кръвнишки и Каи малко се уплаши да види такава омраза на лицето на Синдер.

Разтреперан, той се обърна към публиката. Повечето гости бяха станали на крака, а на лицата им бе изписан ужас, объркване. На третия ред Торин имаше вид на човек, готов да прескочи седалките отпред и да застане до него.

Младият мъж погледна в очите съветника си, за да му внуши, че е добре. Раних Левана, искаше му се да каже. Възможно е човек да я рани. А това значи, че е възможно да я убие.

Каи стисна зъби и се обърна към министър Камин. Тя също трепереше и стискаше с две ръце портскрийна си.

— Да, приемам — рече той, заслушан в ехото на думите си.

Камин гледаше ту него, ту кралицата, сякаш не беше сигурна дали да продължи. Тогава Левана изпъна сватбената си рокля, тоест, балната рокля на Синдер. Каквато и реакция да се надяваше да предизвика чрез обаянието, той нямаше, не можеше да й отвърне.

Когато мълчанието се проточи твърде дълго, Левана изръмжа:

— Продължавай!

Камин преглътна.

— По силата на властта, дадена ми от хората на Земята, аз ви провъзгласявам за… съпруг и съпруга.

Каи даже не трепна.

— Моля, спрете преките излъчвания, за да може младоженецът да целуне булката.

Младият мъж очакваше да се блъсне в стена от отвращение, но това чувство бе превъзмогнато от пламенна решителност. Представи си как всички холографи на Луната гаснат, а екраните на нетскрийновете на Земята почерняват. Представи си хората, които гледаха, и ужаса им, когато излъчването бъде прекъснато.

Обърна се към Левана.

Неговата булка.

Неговата съпруга.

Тя все още беше в образа на Синдер, но на мястото на балната й рокля се бе появила искрящо червената сватбена рокля, а също и воалът. Усмихна му се неискрено.

Без да й обръща внимание, той механично повдигна воала над главата й.

— Реших, че ще предпочетеш да бъда този вид. Приеми го като сватбен подарък.

Каи не реагира, независимо че много му се искаше да отвърне на високомерието й.

— Всъщност точно така е. — Той се доближи до нея. — Селена е по-красива, отколкото ти някога ще бъдеш.

Целуна я. Груба, бездушна целувка, която по нищо не приличаше на целувките със Синдер.

Множество шумно си отдъхна.

Каи се отдръпна. Гостите заръкопляскаха, отначало от учтивост, но после все по-въодушевено, сякаш се страхуваха, че аплодисментите им не са достатъчно почтителни. Каи поднесе ръката си на Левана и двамата се обърнаха заедно към публиката. С крайчеца на окото си той видя как образът на Синдер изчезва и остана доволен, че на лицето на Левана е изписан гняв. Незначителна победа, но той й се радваше.

Стояха сред гръмовните викове и аплодисменти, обзети от ярост и ненавист.

Съпруг и съпруга.