Мариса Мейър
Уинтър (34)

Глава тридесет и четвърта

Лин Пърл слезе от асансьора, преметнала през рамо дръжките на дамската си чантичка. Тресеше се, посиняла от ярост. Откакто Синдер устрои онова зрелище на бала и разкри, че освен откачен киборг е и още по-откачена лунитянка, светът на Пърл се сгромоляса.

Отначало имаше дребни трудности — дразнещи, но поносими. Останали с майка си без прислужницата киборг и без пари да наемат нова помощница, от Пърл вече се очакваше да помага в апартамента. Изведнъж тя се озова с домашни задължения. Изведнъж майка й искаше от нея помощ за пазаруването, настояваше да си готви сама и даже да мие чиниите, когато свърши, при все че точно тя безразсъдно бе продала единствения им работещ андроид.

Но това можеше да се преживее, ако социалният й живот не се бе разбил на парчета заедно с достойнството й. Само за една нощ Пърл се превърна в парий.

Отначало приятелите й приеха спокойно събитията. Смутени и изпълнени със съчувствие, те се тълпяха край нея, като че тя беше някаква знаменитост, и тръпнеха да узнаят всички подробности. Съчувстваха й, задето осиновената й сестра е била такава напаст. Искаха да чуят всяка ужасна случка от детството им. Тъй като беше момиче, което на косъм се е отървало от смъртта, всичките им разговори се въртяха около нея, тя беше обект на цялото им любопитство.

Постепенно интересът позамря, когато Синдер се измъкна от затвора и остана на свобода твърде дълго. Името й стана синоним на предател и постепенно взе да повлича и Пърл със себе си.

Тогава майка й, невежата глупачка, реши несъзнателно да помогне на Синдер в отвличането на император Каи, като й даде техните покани за сватбата.

Размени ги за салфетки. Салфетки!

Но така и не разбра какво се е случило. Няколко часа, преди кралската сватба, когато вече бяха пременени в най-хубавите си рокли, майка й претърси апартамента от край до край, прерови всяко чекмедже, лази на четири крака, за да надникне под мебелите, и претършува всички джобове в гардероба. А през цялото време ругаеше и се кълнеше, че поканите са били в ръцете й, че тази сутрин ги е видяла с очите си, когато онази неприятна жена от двореца ги донесла и обяснила грешката и, ах, къде ли са се дянали?

Естествено, изпуснаха сватбата.

Пърл опищя света, рева и се скри в стаята си, за да гледа предаването на живо, което започна с разказ за сватбените традиции и украсата на двореца, а завърши с ужасните репортажи за нападението над двореца и изчезването на император Каи.

Всичко това беше дело на Лин Синдер. Доведената сестра чудовище на Пърл за пореден път провали живота й.

Два дни бяха нужни на дворцовата охрана, за да проследи поканите на някой си Бристолдарен (който си беше останал у дома в Канада в приятната компания на бутилка изискано вино) обратно до истинските покани на Лин Адри и нейната дъщеря Лин Пърл. Едва тогава майка й проумя, че Синдер я е направила на глупачка.

Това беше последната капка за приятелите на Пърл.

— Предатели — ги нарече Мей Синг. Тя обвини нея и майка й, че са помогнали на киборга, и така са застрашили живота на Каи.

Бясна, Пърл излетя навън, крещейки, че на нея не й пука, и те могат да вярват в каквото поискат. Тя беше жертва и не можеше да търпи тъй наречените й приятелки да сипят обвинения върху нея. И без тях си имаше достатъчно проблеми.

Пърл очакваше, че те ще се спуснат след нея и един по един ще й се извинят.

Само че не стана така.

По целия път до къщи тя вървя със стиснати юмруци.

Синдер. Вината беше на Синдер. Откакто Пеони, не, откакто баща им пипна чума и те й го отмъкнаха. Вината за всичко беше на Синдер.

Каримджи, съседката от 1216, не се помръдна, когато Пърл мина като вихър покрай нея. Тя блъсна жената в стената и спря, колкото да я изгледа убийствено — старата мързелива вещица да не би да е ослепяла? — но онази само високомерно изсумтя.

След бала на Пърл често й се налагаше да се сблъсква с подобна реакция. Коя беше тази жена, че да гледа отвисоко нея и майка й? Една дърта вдовица, чийто мъж беше починал, защото обичаше чашката, а сега тя седеше по цял ден във вмирисания си на зеле апартамент и се любуваше на жалката си колекция от керамични маймуни.

И тя се смяташе за нещо повече от Пърл?

Целият свят се бе обърнал срещу момичето.

— Много извинявайте — процеди Пърл през зъби и закрачи ядно към своя апартамент. Вратата беше открехната леко, но Пърл не обърна внимание и я отвори с такъв замах, че тя се блъсна в стената.

Момичето се вкамени.

Дневната беше с краката нагоре. Беше в още по-окаяно състояние, от деня, в който майка й я претършува за тъпите покани.

Картините и гравираните плочи бяха съборени от полицата на камината, чисто новият нетскрийн лежеше на пода, а урната с праха на Пеони…

Стомахът на Пърл се преобърна. Вратата се върна обратно и я удари по рамото.

— Мамо? — рече тя и прекоси антрето.

Замръзна. От гърлото й се надигна писък, но замря в ужасено цвърчене.

Той се бе облегнал на отсрещната стена на дневната. Външно приличаше на мъж, но раменете му бяха приведени, а на огромните му ръце имаше дълги нокти. От устните на изкривената му муцуна стърчаха зъби, а черните му, стъклени очи бяха хлътнали навътре.

Пърл изхленчи. Инстинктът я караше да отстъпи назад, но в същото време й казваше, че няма смисъл.

Главата й се изпълни със стотици ужасяващи разкази, от новини до прошепнати клюки.

Убийствата са напосоки, казваха хората.

Във всеки миг лунните чудовища можеха да бъдат навсякъде. В нападенията им нямаше никаква логика, никаква последователност. Те се втурваха в някоя претъпкана с офиси сграда и избиваха всички до крак примерно на деветия етаж, а оставяха останалите на мира. Убиваха заспали деца в леглата им, но пощадяваха братята им в другия край на стаята. Разчленяваха мъже, които притичваха от ховъра до къщата си, после звъняха на звънеца, за да могат близките им да ги открият все още кървящи на стъпалата отпред.

Ужасът се коренеше в липсата на последователност. В жестокостта и безчувствения начин, по който подбираха жертвите си, а сетне оставяха куп свидетели, за да разнесат страха.

Всеки го грозеше опасност.

Абсолютно всеки.

Но на Пърл не й беше минавало през ума, че могат да дойдат и тук, в техния малък апартамент, в този многолюден град…

А и войната беше прекратена. Нападения нямаше от няколко дни. Защо сега? Защо нея?

От гърлото й се изтръгна стон. Съществото се изсмя и тя осъзна, че когато то влезе, дъвчеше нещо. Сякаш си бе взело закуска от хладилника.

Мамо.

Пърл се разхлипа и понечи да побегне.

Вратата се затвори с трясък. На пътя й се изпречи още едно същество.

Разплакана и разтреперана, тя се свлече на колене.

— Моля ви. Моля ви!

— Сигурен ли си, че не бива да я ядем? — попита този до вратата. Думите му едва се разбираха заради грубия, дрезгав глас. Той сграбчи Пърл за ръката и я вдигна на крака. Тя изпищя и се опита да се измъкне, но онзи стискаше безпощадно. Вдигна я така, че да може хубаво да я разгледа. — Само да я опитам? Изглежда толкова вкусна.

— Но мирише на кисело.

Въпреки истерията си Пърл също усети миризмата. Между краката и беше мокро. Простена, краката й отново се подкосиха и тя увисна на ръката на чудовището.

— Господарката каза да ги заведем без косъм да е паднал от главата им. Ако искаш да си ръфнеш малко, давай. Нейният гняв, твоята глава.

Онзи, който държеше Пърл, допря нос до лакътя й и я подуши с копнеж. После пусна ръката й и я преметна през рамо.

— Не си струва — изръмжа той.

— Съгласен съм. — Вторият звяр се приближи и ощипа Пърл по лицето с грамадната си космата ръка. — Но може да ни дадат да я пробваме, когато свършат.