Мариса Мейър
Уинтър (48)

Глава четиридесет и осма

Крес отдавна беше изгубила представа къде се намират и накъде вървят. Хиацинт я бе повел през сложен лабиринт от коридори под двореца, минаха по стълбища и излязоха във влаковите тунели. Струваше й се, че часове наред не са спирали да вървят и все пак не беше сигурна, че са напуснали Централна Артемизия, като се имаше предвид по колко заобиколни пътища минаха.

В момента се промъкваха през един тунел, като стояха близо до едната стена, за да не ги помете някой от влаковете, които се движеха твърде бързо върху безшумните магнити. Тогава токът спря и двамата потънаха в мрак. Крес ахна и посегна към Хиацинт, но замря на сантиметри от мястото, където трябваше да е той. Стисна юмрук и отдръпна ръката си.

Смела. Тя е смела.

В далечината се чу сирената на влак, който спря.

Миг по-късно оранжеви аварийни лампи осветиха линиите в краката им и през невидимите говорители отекна глас:

— Тази линия се затваря до ново нареждане. Моля ви преминете пеша на съседния перон и се подгответе за проверка. Короната се извинява за причинените неудобства.

Крес вдигна очи към Хиацинт.

— Какво означава това?

— Ако питаш мен, каквото и да прави Синдер, явно дава резултат. — Той отново пое напред, като внимателно подбираше пътя им заради слабата светлина. — Сигурно ограничават транспорта в града.

Крес усети как нервите й се изопват.

— Ще успеем ли да се измъкнем?

— Почти стигнахме спирката, на която се приемат осемдесет процента от влаковете с доставки. Няма да я затворят, като се има предвид колко много гости ще трябва да изхрани Левана тази седмица.

Крес подтичваше след него и се надяваше той да не греши. Така и не беше споделил плана си и момичето нямаше представа накъде са се запътили. Дали младият мъж имаше право, чудеше се Крес, дали Уинтър и Скарлет са предали съобщението й на другите? Дали са успели да излъчат записа? Крес не знаеше. Ако Левана бе дочула, че предстои бунт, нямаше да го сподели с никого.

Тунелът се разшири, линиите се сляха с още две и остър мирис я удари в носа, който й напомни за караваната, с която тя и Трън бяха прекосили Сахара. Пясък и животни.

Зад следващия завой в тунела блесна ярка светлина и се чу ехо от стържене на машини и тропот на колела. Хиацинт забави крачка.

Пред погледа им изникна масивен перон. Един холограф показваше на живо кралската сватба.

Няколко линии се разклоняваха в различни посоки, а върху тях имаше товарни влакове. Повечето вагони се скриваха от поглед в мрачните тунели и чакаха да бъдат разтоварени. На дока беше пълно с подемни кранове и Крес си помисли, че сигурно стотици работници са нужни, за да управляват всичките тези машини, но наоколо не се виждаше друго, освен един отряд униформени стражи, които претърсваха вагоните.

Хиацинт дръпна Крес в сянката на близкия влак. Миг по-късно един силует мина напред и лъчът на фенерче заподскача в тяхната посока. Хиацинт и Крес приклекнаха зад вагоните и видяха как лъчът обходи земята и изчезна.

— В А6 е чисто — изкрещя някой, а след него и друг: — В А7 е чисто.

Последва мълчание, а след това се чу бученето на магнитите. Влакът потегли.

Хиацинт скочи на оста на колелата, за да не го заловят на линията, и издърпа Крес до себе си. Този път тя улови ръката му, а влакът тръгна напред, сетне спря. Вратите на вагона се отвориха с глух тътен.

Хиацинт скочи и пое Крес.

— Проверка — прошепна той. — Претърсват вагоните, за да не би някой да се опита да се вмъкне в града.

— Ами ако се опита да се измъкне?

Той посочи предните вагони.

— Трябва да се качим в някой от вече претърсените вагони. Влакът сигурно пътува обратно за селскостопанските сектори.

По оста те стигнаха от другата страна на вагона. Перони имаше и от двете страни на линията, но тук един-единствен страж пазеше периметъра с автомат, готов за стрелба.

— Така, дребосъче, щом онзи страж се обърне с гръб към нас, бързо ще се промъкнем напред. Щом почне да се обръща към нас, бързо се скриваш под влака и не мърдаш.

Крес го изгледа гневно в тила.

— Не ме наричай дребосъче.

Някой отпред извика:

— А8 — чисто!

— Б1, чисто!

Стражът им обърна гръб.

Хиацинт и Крес хукнаха напред. Сърцето й се блъскаше бясно. С едно око следеше гърба на стража и страшния му автомат, а с другото — линията под краката си. Стражът започна да се обръща. Крес падна на колене и лакти и се пъхна под вагона. Косата на врата й бе залепнала от пот.

— Насам…!

Викът беше прекъснат, а след него се чуха два силни, звънки удара на метал в метал. Стражът с автомата хукна към линията и прескочи оста. Изстрел. Стон.

— Стой, не мърдай!

Нов изстрел.

Перонът неочаквано се оказа чист и Хиацинт се измъкна изпод влака и махна на Крес да го последва. Тя одра лактите си на твърдата земя, докато изпълзяваше. Хиацинт я вдигна на крака и двамата побягнаха към предните вагони. Чуваше се престрелка на отсрещния перон.

Стигнаха вагон А7 и застанаха отстрани да си поемат дъх. Сега трябваше да се прокраднат от другата страна и да се качат, без никой да ги види — или застреля, помисли си Крес, и в същия миг нов изстрел я накара да подскочи.

Тя погледна назад и сърцето й се срина в петите.

Някакво момиче пълзеше под един от вагоните точно като нея преди секунди. От него не се виждаше почти нищо, но Крес не можа да сбърка копринените плитки в различни нюанси на синьото.

— Ико!

Ико вдигна глава. Очите й се ококориха. В следния миг тя се обърна към нещо в другия край на влака. После започна да пълзи напред, притискайки се плътно до земята.

Хиацинт изруга и мина покрай Крес. Пистолетът вече беше в ръката му, когато се намеси в схватката.

Крес го последва по-колебливо, защото нямаше оръжие. Приклекна до вагона и подаде едва-едва главата си.

Гърлото й пресъхна.

Трън!

Беше облечен с униформата на лунен страж, но дори и така нямаше как да го сбърка.

Крес притисна устата си с две ръце, за да не извика името му. Той се бореше със стража на платформата. От пушката нямаше и следа. Още четирима стражи и две фенерчета, чиито лъчи се насочваха напосоки по линиите, се бяха пръснали по перона. Върху един от вагоните Крес зърна кръв и точно в този миг Ико изскочи изпод своя вагон и се нахвърли върху шестия страж, който се прицелваше в Трън. Трудна борба. Нещо не беше наред с дясната ръка на Ико.

Стражът улови андроида, събори го на земята и го стисна с две ръце за гърлото, но очевидно нямаше да може да го удуши.

Крес зърна един захвърлен пистолет на няколко крачки от нея и се метна към него. Но щом го вдигна и се прицели, ръцете й започнаха да треперят. Никога не беше стреляла.

Преди да може да успокои ръцете си и да се прицели, в ушите й отекнаха два последователни изстрела. Първият свали стража, който държеше Ико; вторият уцели войника, който се бореше с Трън.

Светът сякаш застина за един дълъг миг. В необичайната тишина запъхтяното им дишане се чуваше непоносимо силно.

След като се увери, че и двамата стражи са мъртви или ранени, Хиацинт прибра пистолета в кобура си.

Трън го зяпаше учуден, докато той стана и изпъна ризата си. Сякаш се канеше да каже нещо, но в този миг Ико изпищя:

— КРЕС! — хукна напред и я прегърна с една ръка.

Крес залитна, но не се отдръпна, само потърси с поглед Трън. А той я гледаше със зяпнала уста. Беше рошав, посинен, задъхан. Направи крачка и сгуши двете момичета в огромна прегръдка. Крес стисна замъглените си очи и горещите й сълзи потекоха. Ръката му беше на рамото й. Жулещата му брадичка — върху челото й. Една от плитките на Ико — в устата й.

Крес никога не се бе чувствала тъй щастлива.

Хиацинт рече недоволно:

— Трябва да вървим.

Ико направи крачка назад, но Трън зае мястото й и взе лицето на Крес в дланите си. Погледна я в очите невярващо. Избърса с палец първата й сълза.

Неочаквано и за нея самата, Крес взе да се смее, да подсмърча и пак да се смее. Сведе глава и избърса сълзите си.

— Хайде, без рев. Дехидратира организма.

Той пак я прегърна и тя почувства вибрациите на гласа му, когато каза:

— Това си ти! Благодаря ви, звезди!

— Казах, че трябва да тръгваме. На часа!

Трън я притисна до себе си. След като я пусна, се обърна към Хиацинт. На лицето му заигра мускул. Това бе единственото предупреждение, преди да стовари юмрук в челюстта на Хиацинт. Крес извика.

Хиацинт залитна назад и опипа раната.

— Това е, задето ни предаде на Земята — рече Трън. — А това е, задето си се погрижил за Крес — грабна Хиацинт в прегръдките си и зарови лице в рамото му.

Хиацинт завъртя очи към куполовидния таван.

— Вече съжалявам за решението си. — Той отблъсна Трън. — Зрението ти се е върнало. Добре. Да претърсим тези двамата за оръжие и да се омитаме оттук.

Трън кимна, наведе се над едно от телата и извади ножа от колана. Крес се учуди, когато го подаде на Хиацинт, който се поколеба за миг, сетне го мушна в ножницата си.

— Как разбрахте къде да ни намерите? — попита Трън.

— Стана случайно. Бягахме от града. — Хиацинт се намръщи. — Къде е Уинтър?

— Двете със Скарлет се скриха — обясни Ико. Тя мушкаше осакатената си дясна ръка, сетне взе да дърпа неподвижните пръсти. — Е, в известен смисъл. Всичко е объркано.

Трън погледна андроида.

— Ико, какво се е случило?

Тя се нацупи.

— Един от стражите ме прониза в рамото. Мисля, че прекъсна нещо важно. — Обърна се, за да им покаже неравната резка и въздъхна. — Сякаш днес е ден „Изкарай си го на Ико“.

Крес стисна съчувствено устни, но кибернетичните части на Ико я накараха да осъзнае…

— Къде е Синдер?

Сянка се спусна върху лицето на Трън, но преди да отвърне, в тунела отекна силен звън. Крес подскочи.

Холографският екран на стената светна с лицето на чародея Еймъри.

— Лунитяни, с радост искам да ви съобщя, че брачната церемония завърши. Нашата почитана кралица Левана сключи брачния си съюз с император Каито от Земята.

Ико изсумтя по начин, който не подхождаше на дама, и привлече погледите на всички върху себе си.

— Мен ме промушват, а тя се жени за Каи. Какво друго да чака човек!

— Церемонията по коронясването — продължи Еймъри, — на която ще приветстваме император Каито като съпруг на нашата кралица и Нейно Величество кралица Левана ще бъде удостоена с титлата императрица на Източната република на Земята, ще се състои след два дни по изгрев-слънце. — В очите на Еймъри се появи надменност. — Нашата прославена кралица моли народа си да участва в празненствата тази вечер. Сватбеното пиршество ще се излъчва във всички сектори, а по време на банкета като част от забавата ще има специален съдебен процес. Задължително е всички граждани да гледат. Излъчването ще започне след двадесет минути.

Записът прекъсна.

— Специален процес? — попита Крес.

— Синдер — рече Трън, като гледаше гневно холографа. — Тя залови Синдер и Вълка. Очакваме, че ще ги екзекутират публично, за да потушат въстанието.

По гърба на Крес пробяга хлад. Двадесет минути. Но те нямаше да стигнат толкова бързо в двореца.

— Ние отиваме да я спасим — рече Ико, сякаш това беше най-естественото нещо на света.

— Съжалявам — рече Хиацинт така, сякаш казваше истината. — Но ако имаме само двадесет минути, значи сме закъснели.