Мариса Мейър
Уинтър (50)

Глава петдесета

Синдер се озова пред две злокобни, абаносовочерни врати. Те се извисяваха два пъти над нея и в почти изцяло стъкления, белокаменен дворец пред тях човек изпитваше усещането, че стои на ръба на черна дупка. По средата имаше две дъгообразни черни дръжки от масивно желязо. Лунният герб, издялан в дървото с най-големи подробности, изобразяваше столицата Артемизия и в далечината — Земята.

Двама стражи отвориха вратите и Синдер се изправи срещу редица от чародеи, стражи и, този път, войници мутанти. Момичето потрепери. Това не бяха войници от специалните части като Вълка. Тези мъже бяха преобразени в нещо животинско и гротескно. Здравите им челюсти бяха деформирани така, че да поберат огромните им зъби. Ръцете им висяха тромаво от двете им страни, сякаш гръбнаците им не бяха привикнали на тежестта на яките им мускули и издължените им крайници.

Хрумна й, че си приличат с киборгите. И те бяха направени така, че да превъзхождат онова, което имаха по рождение. И те не бяха деца на природата. Но вместо да бъдат сглобени от жици и стомана, тези същества представляваха пъзел от мускулна тъкан и хрущяли.

Стражът дръпна Синдер за лакътя и тя залитна напред. Войниците я гледаха с пронизващи, гладни очи.

Вълкът й беше казал, че тези войници ще бъдат различни. Непредсказуеми, диви, копнеещи единствено за кръв и насилие. Дори чародеите не могат да ги контролират, а трябва да ги дресират като кучета. Държат ли се зле, наказват ги с болка. Държат ли се добре, награждават ги. Само дето наградите, за които Вълка й бе разказал, не се сториха никак изкусителни на Синдер.

Явно на Земята всяко кърваво убийство беше само по себе награда. Те жадуваха да тръгнат на война.

Синдер разтвори съзнанието си към тях и се опита да долови пулсирането на биоелектричеството им. Енергията им гореше буйно, диво. Глад и нетърпение напираха в телата им. На Синдер й се зави свят само при мисълта да се опита да контролира тази примитивна, груба енергия.

Но трябваше да опита.

Тя си пое спокойно дъх и насочи мислите си към последния войник. Енергията му пареше, лакома и ненаситна. Тя си представи как се охлажда, успокоява. Представи си как войникът поглежда към нея и вижда не враг, а момиче, което трябва да бъде спасено. Момиче, което заслужава вярност.

Синдер улови погледа на войника. Устата му се изкриви в отвратителна усмивка и оголи нащърбените му зъби.

Обезсърчена, Синдер извърна очи.

В края на редицата тя се огледа наоколо. Чуваха се оживени разговори, смях, безреден звън на чаши. Мирисът на гозбите я лъхна като облак пара, излязъл изпод похлупака на някое гърне. Устата й се напълни със слюнка. Лук, чесън, задушено месо и нещо, от което на очите й залютя…

Стомахът й надигна вой. Умът й се замъгли, сякаш в главата й пропълзя мъгла. Не беше яла повече от ден и дори последната й порция беше оскъдна.

Преглътна мъчително и се опита да разгледа салона. От дясно огромните прозорци гледаха към езеро, оградено от крилата на белия дворец, който като огромен лебед сякаш искаше да го защити. Езерото се простираше, докъдето поглед стигаше. Подът на залата се издигаше над водата като тераса, но макар да не закриваше гледката, Синдер усети как сърцето й се свива от ужас. Нямаше перила, които да попречат на човек да падне.

Разговорите постепенно замряха, но едва когато премина през редицата войници, Синдер видя гостите, насядали вляво.

Оранжевата лампичка светна пред погледа й и изобщо не угасна, все едно накъде поглеждаше. Всички тук използваха обаянието си.

В средата Левана седеше на масивен бял трон, чиято облегалка беше украсена с фазите на луната. Тя беше облечена с изящна червена сватбена рокля.

Ретина-дисплеят на Синдер долови истинските черти на кралицата. Всичко от бала се повтаряше, когато за първи път тя зърна Левана и разбра, че оптобиониката й вижда под обаянието. Но това беше трудна работа. Киборгските й очи бяха в конфликт с мозък й и манипулацията, така че умът й се объркваше и тя не знаеше какво точно вижда. Резултатът беше поток от данни, неясни цветове, откъслечни черти, между които Левана отчаяно се опитваше да отдели истината от илюзията.

Всичко това я разсейваше и й причиняваше главоболие. Синдер примигна и се отказа да следи данните.

Пет балкона ограждаха трона — полумесец от зрители, заобикалящи Синдер от всички страни, с изключение на онази, която се спускаше към езерото. Лунният двор. Жените носеха огромни шапки с форма на пауни, а някакъв мъж бе провесил на раменете си мъркащ леопард. Одеждите им бяха от златни вериги и рубини, в токовете на обувките на платформи плуваха риби бета, лицата бяха боядисани в сребристосиво, по клепките имаше кристали и люспи от риба…

Синдер трябваше да присвие очи пред целия този ослепителен блясък. Обаяние, обаяние, обаяние.

Някой бутна стола си назад. Сърцето на Синдер подскочи.

Младоженецът се бе изправил до трона на Левана. Носеше бяла риза и червен пояс. Каи.

— Какво е това? — попита той с глас, изпълнен с ужас, но и с облекчение.

— Това — отвърна кралица Левана, а очите й грееха весело — е гвоздеят на програмата за вечерта. Моят сватбен подарък за теб. — Сияеща, тя прекара пръст по лицето на Каи. — Съпруже.

Каи се отдръпна, а по страните му изби руменина. Но не от срам или свенливост. А от гняв. Синдер усети как въздухът около него започна да пращи.

Левана завъртя пръст във въздуха.

— Процесът тази вечер ще се предава на живо, за да може народът ми да участва в празненствата на този славен ден. И за да може да узнае съдбата на самозванката, която смее да се нарича кралица.

Синдер спря да я слуша и огледа тавана. Камери не се виждаха. Но Левана си имаше начини да ги поставя така, че да останат незабелязани.

След като кралицата не носеше воала си, значи всички щяха да следят „гвоздея в програмата“. Левана искаше народът да види екзекуцията на Синдер. Искаше той да изгуби надежда за революцията.

Левана вдигна ръце.

— Нека пиршеството да започне!

Иззад завеса един по един наизлизаха слуги с еднакви костюми. Първият коленичи в краката на кралицата, махна капака и вдигна подноса над главата си. Кралицата се усмихна самодоволно, избра си огромна розова скарида и измъкна месцето й със зъби.

Друг прислужник коленичи пред Каи, а останалите изпълниха залата и коленичиха пред гостите. Подносите бяха пълни с червен хайвер и стриди на пара, със задушени късове най-крехко месо и пълнени чушки. Синдер осъзна, че Каи не е единственият землянин в салона. Тя разпозна съветника му Кон Торин, който седеше на втория ред, американския президент, африканския министър-председател, австралийския генерал-губернатор и… тя спря да гледа. Всички бяха тук точно както Левана бе пожелала.

С разтуптяно сърце тя отново огледа слугите и войниците с надеждата да открие Вълка. Но него го нямаше. Синдер, Адри и Пърл бяха единствените затворници тук.

Обзе я тревога. Къде ли го бяха отвели? Дали вече не са го убили?

Премести поглед към Каи, който дори да беше забелязал храната, не й обръщаше никакво внимание. Мускулите на челюстта му пулсираха и той искаше да попита какво търси Синдер тук, искаше да научи какво планира кралицата. Синдер виждаше как се опитва да намери изход от положението, да измисли някакъв дипломатически ход, с който да предотврати неизбежното.

— Седни, любов моя — подкани го Левана. — Пречиш на гостите да виждат.

Каи седна прекалено бързо, за да го бе направил по собствена воля. Погледна кралицата със стаена омраза.

— Тя какво търси тук?

— Виждаш ми се разгневен, любими. Нима не си доволен от нашето гостоприемство?

Без да дочака отговор, Левана вирна брадичка и премести поглед от Синдер към Адри и Пърл.

— Еймъри, може да започваш.

Чародеят тръгна напред и като минаваше покрай Синдер, й се подсмихна доволно. Макар че робата му беше изчистена от кръвта, той още вървеше сковано, за да прикрие ранения си крак.

Еймъри поднесе лакът на Адри, която извика глухо и уплашено. Дълго време трябваше да мине, за да хване Парк под ръка и едва не припадна, когато той я отведе в средата на тронната зала.

Край тях гостите дъвчеха и облизваха пръстите си, като че деликатесите заслужаваха точно толкова внимание, колкото и затворниците. Прислужниците още бяха на колене и държаха подносите над главите си. Синдер направи гримаса. Колко ли тежаха тези подноси?

— Представям на двора Лин Адри от Източната република, Земен съюз. — Еймъри пусна ръката на Адри и тя остана сама с разтреперани крака. — Обвинена е в конспирация срещу короната. Наказанието за това престъпление е незабавна смърт от собствената й ръка, а дъщеря й, Лин Пърл, ще бъде дадена да слугува в някоя от артемизианските семейства.

Синдер вдигна вежди. През цялото време се тревожеше за собствената си участ и изобщо не й минаваше през ума, че Адри е доведена тук с едничката цел да я раздразнят.

Искаше й се да не дава пукната пара. Искаше й се да бъде равнодушна към съдбата на мащехата си.

Но въпреки всичките си недостатъци, Адри не беше сторила нищо, за да бъде осъдена на смърт. Това беше демонстрация на сила от страна на Левана, нищо повече, и човек не можеше да не изпита съжаление поне към жената.

Адри падна на колене.

— Кълна ви се, че не съм сторила нищо. Аз…

Левана вдигна ръка и Адри замълча. Последва миг на агония, в който лицето на кралицата остана непроницаемо. Накрая тя цъкна с език, сякаш гълчеше малко дете.

— Еймъри, продължавай.

Чародеят кимна.

— Разследването показа, че двете покани, с които съучастниците на Лин Синдер са се вмъкнали в двореца на Ню Бейджин и са отвлекли император Каито, са им били дадени именно от тази жена. Поканите са били предназначени за нея и седемнадесетгодишната й дъщеря.

— Не! Тя ги открадна! Открадна ги! Аз никога не бих й ги дала. Никога не бих й помогнала. Аз я мразя! Мразя я! — Тя отново заплака и се сви на кълбо на пода. — Защо на мен? Какво съм направила? Аз не… Тя не е мое дете…

На Синдер й ставаше все по-лесно да не страда за тях.

— Успокой се, госпожо Лин — рече Левана. — Съвсем скоро ще разберем дали си искрена.

Адри изхленчи и се опита да се овладее.

— Така е по-добре. Почти шест години ти си била законен настойник на Лин Синдер, нали?

Тялото на Адри се тресеше.

— Вярно е. Но кълна ви се, аз не знаех каква е. Мъжът ми искаше да я вземем, а не аз. Тя е предателка! Синдер е престъпничка, една опасна лъжкиня! Но аз си мислех, че тя не е нищо повече от киборг. Не знаех какво крои, иначе сама щях да я предам.

Левана прекара пръст по ръкохватката на трона.

— Вие бяхте ли при Лин Синдер, когато тя е претърпяла операциите за киборг?

Адри изви устни с отвращение.

— Звезди, не! Операцията й беше направена в Европа. Не я бях срещала, преди съпругът ми да я доведе в Ню Бейджин.

— Съпругът ти присъствал ли е на операцията?

Адри примигна объркано.

— Не… мисля, че не. Никога не е ставало дума за това. Макар че отсъства две-три седмици, когато отиде да я… да я вземе. Знаех, че отива да види дете, претърпяло катастрофа с ховър. Макар че така и не разбрах защо му трябваше да бие целия този път до Европа, за да покаже щедростта си, а като награда за човечността му получи само болка. По време на пътуването си той се бе заразил с летумозис и две-три седмици след завръщането си почина, оставяйки на моите грижи двете ни малки момичета и това нещо…

— Защо след смъртта му не се опита да натрупаш състояние от неговите изобретения?

Адри зяпна кралицата.

— Не ви разбрах, Ваше Величество?

— Съпругът ти е бил изобретател, нали? Сигурно ти е завещал нещо ценно.

Адри се чудеше защо кралицата се интересува от починалия й мъж. Огледа стражите и останалите лунитяни.

— Нне, Ваше Величество. Ако е имало нещо ценно, то аз така и не съм видяла и един микроунив от него. — На лицето й се спусна сянка. — Мъжът ми ни завеща единствено позор.

Левана изрече с леден глас:

— Лъжеш.

Адри ококори очи.

— Не, не лъжа! Гаран не ни завеща нищо!

— Имам доказателства за противното, землянке. Да не ме мислиш за глупачка?

— Какви доказателства? — изписка Адри. — Аз не съм… Кълна се… — Но каквото и да се канеше да каже, се удави в порой от хълцания и сълзи.

Синдер стисна зъби. Независимо каква игра играеше Левана, истерията на Адри нямаше нищо да промени. Помисли си да използва лунната си дарба, за да спре неконтролируемото й хълцане, за да може да умре с поне малко достойнство, но вкамени сърцето си и не направи нищо. Силата може би щеше да й трябва, когато настъпеше моментът за нейния процес — Синдер си даде дума да не се превръща в разтреперана маса.

— Еймъри? — Левана прекъсна риданията на Адри.

— Един от нашите отряди намери кутия с документи в мазето, дадено под наем на Лин Адри.

Левана се усмихна.

— И сега ли ще твърдиш, че съпругът ти не ти е оставил нищо ценно? Никакви важни документи в мазето?

Адри се поколеба. Понечи да поклати глава, но спря.

— Аз… аз не знам…

— Документът е бил подаден за патент върху оръжие, с което да бъде неутрализирана лунната дарба. Подозираме, че те са искали да използват това оръжие срещу вас, Ваше Величество, и срещу народа ни.

Синдер се опитваше да разбере накъде водят обвиненията на Еймъри. Оръжие, което да неутрализира лунната дарба. Тя едва се сдържа да не опипа тила си, където изобретението на Лин Гаран — биоелектрическият предпазител — бе инсталирано в системата й. За него ли говореха?

— Почакайте — изгърмя гласът на Каи. — У вас ли е този документ, който доказва вината й?

Еймъри наклони глава.

— Беше унищожен заради сигурността на кралицата.

Каи стисна ръкохватката на креслото и пръстите му побеляха.

— Не може да унищожавате доказателства, а сетне да ги използвате срещу обвиняемия! Не може да очаквате да ви повярваме, че по време на незаконно претърсване сте открили документ, който е представлявал патент за оръжие срещу лунитяните, а Лин Адри е знаела за него. Това са само догадки. На всичкото отгоре нарушавате куп членове от Интерпланетарната спогодба, като задържате без причина земен гражданин и нарушавате неприкосновеността на частната собственост!

Левана обгърна с длан брадичката си.

— Защо не спорим по този въпрос по-късно, скъпи?

— О, значи искаш да спорим по-късно? Кога по-точно — преди или след като убиеш една невинна жена?

Левана сви рамене.

— Ще видим.

Каи се изсмя.

— Не можеш… — Но неочаквано бе принуден да млъкне.

— Скоро ще се научиш, скъпи, че не обичам да ми казват, че не мога. — Левана пак обърна поглед към Адри. — Лин Адри, ти чу обвиненията срещу теб. Признаваш ли се за виновна?

— Аз с-съм невинна — запелтечи Адри. — Кълна се, аз никога… не знаех… аз…

Левана въздъхна.

— Иска ми се да ти вярвам.

— Моля ви!

Левана изяде още една скарида. Преглътна. Облиза червените си устни.

— Готова съм да ти предложа милост.

Гостите зашумяха с любопитство.

— Но ще трябва да се откажеш от протекциите си върху сирачето, Лин Синдер, и да се закълнеш във вярност към мен, законната лунна кралица и бъдеща императрица на Източната република.

Адри вече кимаше.

— Да, да, кълна се. С голяма радост, Ваша милост. Ваше Величество.

Синдер се взираше в гърба на Адри. Решението й не беше никаква изненада, но не можеше да си представи, че мащехата й ще се отърве тъй леко. Левана беше замислила нещо, а Адри бе паднала в капана й.

— Добре. Всички обвинения ти се опрощават. Можеш да отдадеш почит на твоята кралица. — Левана подаде ръка, а Адри, след миг колебание, забърза по колене и целуна с благодарност пръстите на кралицата. И пак започна да плаче.

— Детето няма ли да покаже малко благодарност? — попита Левана.

Пърл изписка, но бавно пристъпи към кралицата и целуна ръцете й.

Една жена с пълна уста на първия ред заръкопляска учтиво.

Левана даде знак с глава и двама стражи повлякоха Адри и Пърл към единия край на залата.

Синдер вече не мислеше за мащехата си и се подготвяше, когато погледът на Левана се спря на нея. Без да скрива удоволствието си, тя рече:

— Да продължим с втория съдебен процес.