Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (99)

Глава 94

Щом отвори очи, Мати подуши пържен бекон и току-що сварено кафе. Чувстваше се отпочинала за първи път, откакто разбра за изчезването на Крис.

Но след това се сети за главен комисар Дитрих. Защо толкова упорито преследваше Херман Крюгер? Притискаха ли го от високо заради нейното положение? Или просто скърбеше и гледаше да стъпва бавно и внимателно, за да не падне?

Решена да не се тормози повече, Мати си взе бърз душ, облече се и влезе в кухнята, където Никлас беше седнал за закуска, вече облечен за училище. Чинията и чашата му за сок бяха празни.

Леля Се я нямаше, но Буркхарт беше до печката и бъркаше с дървена лъжица в чугунен тиган.

— Приготвя специалитета си — осведоми я Никлас. — Яйца по буркхартски.

— Единствени по рода си — обади се следователят. — Искаш ли още?

— Трябва да тръгвам за училище.

— Мати?

— Когато се върна — отвърна тя. — Предпочитам да го изпращам дотам.

Беше хладен, ветровит ден и ръцете на Никлас измръзнаха и се зачервиха, затова не го държа за ръка.

— Харесвам Том — каза синът й. — Не се държи с мен като с дете.

— Така ли?

— Каза, че разбирам от футбол повече от доста възрастни.

— Това е вярно — Мати разроши косата му.

— Мамо! — възнегодува Никлас. — Тъкмо я сресах!

— За кого? За мен ли? Или в живота ти има и друга жена?

Момчето леко се изненада, но не каза нищо.

— Приятели? — попита Мати.

Синът й сви рамене и кимна, преди да попита:

— Какво й е на фрау Фрай?

Наближаваха гимназия „Джон Ленън“. Майка му замълча — чудеше се какво да му каже. После обясни:

— Животът й е бил много тежък и труден, дори не мога да си представя колко. Тези хора са крехки, лесно се пречупват.

— Затова ли сега е у нас? — настоя той.

— Да. И защото двете със сестра си са били приятелки с Крис като деца.

Стигнаха до ъгъла на пряката преди училището. Никлас обяви:

— Оттук мога и сам, става ли?

От мястото си Мати ясно виждаше входа на училището и стичащите се към него деца. Въпреки това се поколеба за момент, преди да се сети, че трябва малко по малко да го оставя да бъде независим.

— Добре — каза тя. — И…

— Леля Се ще ме чака след края на тренировката — довърши той с леко негодувание. — Сигурна ли си, че не мога да се прибера сам?

Тя поклати отрицателно глава.

— Може би догодина.

— Ох… — простена момчето. — Чак когато стана на десет.

— Именно. Обичам те, Никлас.

Той се нацупи и отвърна неохотно:

— И аз те обичам, мамо.

Мати гледаше след сина си, докато влезе в училището, а после я завладя странното усещане, че е наблюдавана.

Но когато се огледа, не видя абсолютно никого.