Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (38)

Глава 33

Джак Морган и Даниел Брехт седяха на маса до витрината на едно кафене, диагонално от „Кабаре“, и обсъждаха защо Касиано твърди, че се е видял с Павел сам, а Павел казва, че са се срещнали и със съпругата му.

— Може би грешка на паметта — допусна Брехт. — Или пропуск в измислената им история.

Морган гледаше през прозореца. Внезапно хвърли салфетката си на масата и се изправи.

— Дотук бяхме с репетицията и другите задължения. Павел излиза.

Брехт метна няколко банкноти на масата и изскочи след него на улицата.

Пред „Кабаре“ собственикът на нощния клуб се качи в такси.

Морган вече махаше на друго такси. Скочиха вътре и казаха на шофьора да следва колегата си.

По пътя Морган започна да усеща ефектите от часовата разлика. Главата му клюмваше, а в мозъка му препускаха какви ли не мисли. Чудеше се дали Павел наистина има нещо общо със смъртта на Крис, чудеше се и как се отразява всичко това на Мати Енгел.

Буркхарт беше казал, че се държи като професионалистка.

Последната му мисъл, преди да задреме, беше — „но колко дълго може да изкара така?“.

След няколко минути Брехт го сръчка и той стреснато се събуди.

— Павел слиза пред „Отел дьо Ром“.

Въпреки преумората Морган позна хотела. По негово мнение беше най-луксозният в Берлин. Обикновено отсядаше точно там по време на посещенията си.

— Познаваш ли някого от охраната? — попита, докато слизаха от таксито малко по-надолу.

— Определено — отвърна Брехт. — Помогнах им миналата година. Американската кинозвезда. Видя ли онзи доклад?

Морган се разбуди напълно.

— Толкова съм уморен, че забравих какво се случи тук. Боже, сигурно е била ужасна каша за разчистване.

— Страхотна каша. Направо лудница.

Влязоха във фоайе с шеметно високи тавани и мраморни колони и се отправиха към рецепцията. Брехт поиска да повикат началника на охраната.

След точно девет минути двамата с Морган бяха в стаята от другата страна на коридора, право срещу резервираната от Павел. Знаеха и че собственикът на нощния клуб беше поръчал шампанско и хайвер.

Очакваше някого.

Брехт отвинти шпионката и вмъкна мъничка камера с оптично влакно и микрофон, която включи към предавател, свързан с айпада му.

— Аз ли плащам за това? — попита Морган и се просна на огромното легло, потиснат отново от мисълта за смъртта на Крис Шнайдер.

— Собствена технология — каза Брехт. — Ето го и румсървиса.

Морган гледаше как пристига количката с шампанското и хайвера. Павел отвори вратата и пусна сервитьора в стаята си. Човекът излезе след няколко секунди.

— Защо нямам такъв миникомплект за наблюдение? — попита Морган.

— Европейска технология — отвърна Брехт. — Още не е стигнала до Ел Ей.

— Забравих, че живея на края на вселената — измърмори Морган и закри очите си с ръка. — Ще подремна. Събуди ме, ако има нещо.

Собственикът на „Прайвит“ се унесе. Точно на ръба на съня, миг преди да заспи истински, Брехт го потупа по рамото.

— Павел си има гостенка.

Морган изръмжа и отвори очи. Със замъглен поглед фиксира айпада, който му подаде Брехт. Устройството показваше жена с дълъг тъмен шлифер и широка непромокаема шапка, застанала гърбом към тях пред отсрещната врата.

Дочуха приглушения глас на Павел:

— Кой е?

— Доставка за вас — отвърна жената с мек португалски акцент и се заигра с колана на шлифера си.

Чуха как резето изщрака и се освободи.

Жената се огледа в двете посоки, после се освободи от шлифера си с едно движение на раменете.

Морган рязко се изправи в леглото. Когато вратата се отвори, жената беше възхитително гола.

Очите на Павел се разшириха от удоволствие.

— Приемам доставката.

Гостенката пристъпи напред и потъна в обятията му. Вратата се затвори.

— Коя е тази богиня? — попита Брехт. — Не видях лицето й.

Морган тръсна невярващо глава.

— И аз не го видях, но веднага познах дупето като капка. Това, приятелю мой, беше Перфекта.