Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (44)

Глава 39

„Тахелес“ бе въплъщение на невъзмутимостта в Берлин — перфорирана от куршуми, белязана от бомби и покрита с графити сграда в Мите, която източногерманците така и не събориха след края на Втората световна война.

Когато Стената падна, много заселници се нанесоха в бившия универсален магазин на улица „Ораниенбургер“ и създадоха колектив на художниците. Двайсет години по-късно над сто художници живееха и работеха в сградата и прилежащия парк, който с годините се разви и вече включваше студия, авангардно кино, ресторанти, заселническо градче, гигантска скулптурна градина и открит кът със сцена за представления.

Беше осем и петнайсет сутринта, но сградата бе почти мъртвешки тиха. Качиха се по стълбите. Наетата от Руди Крюгер квартира беше на третия етаж. Смартфонът на Катарина иззвънтя, тя го погледна.

— Интересно. Оле Ларшон, шведският финансист, току-що обяви, че е придобил петпроцентен дял в „Крюгер Индъстрис“.

— Което означава, че? — попита Мати.

— Възможно е да са станали мишена на опит за поглъщане и според този доклад не е имало коментар от Крюгер, който бил извън страната по работа.

— Обзалагам се, че едно насилствено поглъщане ще постави Херман под голямо напрежение.

— И определено ще го държи настрана от жените му — добави Катарина.

— Може би достатъчно, за да го направи убиец?

— Не знам. Хайде да попитаме.

Намериха вратата към студиото на Руди Крюгер. Отвътре се носеше електронна музика. Катарина почука силно.

— Работя! — незабавно изкрещя младежът.

Катарина се идентифицира и миг по-късно музиката утихна и вратата се отвори на верига. Доведеният син на милиардера носеше бял работен комбинезон, изпръскан с черна и синя боя.

— Зает съм. Изложбата ми се открива след три дни, а след час трябва да съм на една среща.

— Искаме само да поговорим с теб за втория ти баща, предполагаемия убиец — каза Мати.

Той ги изгледа изпитателно и отвори вратата.

Влязоха в таванско помещение със северно изложение; светлината изпълваше голямо студио с висок таван. Платна бяха накацали по стативи, други се трупаха до стените. Всичките бяха абстракции в синьо и черно с думите „груб“, „поквара“ и „бунт“, плеснати някъде по платното в блестящо жълто или червено.

— Продаваш ли? — попита Катарина.

Руди я погледна презрително.

— Купуването и продаването нямат много общо с изкуството. Аз съм повече по рисуването, отколкото по маркетинга.

— Аха — провлече Мати. — Разкажи ни за втория си баща. Майка ти каза, че е убивал хора, но не знаеше подробности.

Устните му се изкривиха, сякаш бе захапал нещо кисело.

— Това са слухове.

— Откъде идват?

— Такава е мълвата.

— Нещо по-конкретно? — настоя Мати.

— Просто погледнете проектите му — каза Руди. — Всичко е там, ако наистина искате да ровите. Проверете Африка.

— Възнамеряваме да го направим — потвърди Катарина. — Затова ли ти се обади Крис Шнайдер миналия понеделник?

Мати се намръщи. Не знаеше за никакво обаждане. Милиардерският син също изглеждаше изненадан.

— Вие как…?

— Прегледахме разпечатката от телефона на Шнайдер — обясни Катарина. — И излезе твоят номер.

— Защо сте я разглеждали?

— Той е мъртъв — отрони Мати. — Убит.

Руди, изглежда, се шокира, но каза:

— Да, Шнайдер ми се обади. Щеше да се срещне с втория ми баща и питаше дали Херман наистина е безскрупулното корпоративно копеле, какъвто го изкарват в пресата.

— Ти какво каза? — попита Катарина.

Усмивката на Руди беше като на хиена.

— Казах, че вторият ми баща в живота е много, много по-лош, че би прерязал гърлото на майка си, ако смята, че с това ще спечели някое евро.