Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (31)

Глава 26

— Това е гробница! — прошепна Мати.

— Виждаме ги — каза Буркхарт в ухото й. — Дитрих иска да се махаш оттам.

Мати не възнамеряваше да се противи. Никога не беше попадала на по-страшно място и искаше да се измъкне, преди да я нападне клаустрофобията.

Но щом се обърна да си върви, лъчът светлина попадна върху нещо на двайсет метра встрани. Гледката сякаш удари Мати и я запрати стъпка назад.

Два по-пресни трупа, и двата останали почти без кожа.

Жена. Мъж.

Дрехите им висяха на парцали.

Въпреки че изобщо не искаше да го прави, Мати приближи на няколко сантиметра. Позна черната раирана поло яка, която висеше от по-едрото тяло, и целият й свят се срина.

Падна на колене и заби поглед напред, дишаше дълбоко и учестено, дъхът й отекваше в маската и се чувстваше като зомби, като жив мъртвец.

— Мати? — прокънтя гласът на Габриел в ухото й.

— Виждате ли ги? — попита немощно.

— Виждаме ги, Мати. Моля те, махай се оттам.

— По-едрият е Крис.

— Боже мой, не! — извика Габриел.

На Мати й прималя и си помисли, че ще припадне.

Отметна глава назад, поемаше си въздух с мъка, беше като пияна. Но през петната, затанцували пред очите й, видя първия пакет — завързан за гредите на тавана, на около метър пред нея.

Беше с размера на обикновена книга, увит в зелена восъчна хартия с букви на кирилица и размазан печат на немски.

За няколко секунди нищо в тази ситуация не изглеждаше реално и не можа да осъзнае какво вижда.

Но после отметна глава още по-назад и видя още такива пакети в зелена хартия, завързани за гредите. Още много.

Всички бяха свързани с електрически проводник.

— Енгел! — изрева Буркхарт. — Това са бомби! Веднага се махай оттам!