Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (93)

Глава 88

Час по-късно Мати седеше шокирана на разнебитен стол, на масичка срещу Илона Фрай, която завършваше ужасната си история.

Изтощен от разказа, гласът на Илона Фрай вече беше пресипнал при думите:

— Това беше следобедът, преди мъжете да дойдат и да ни отведат във „Вайзенхаус 44“. Тогава за последно видях и кланицата, и Фалк. Исках да го забравя заедно с всичко, което се случи там. Не можех да се насиля по-късно да се върна и да погледна. Никога. А Крис е отишъл… и…

Вдигна безпомощно ръце и преглътна сълзите си.

Мати се беше занимавала с полицейска работа през по-голямата част от съзнателния си живот и цинично смяташе, че е чула всички възможни жестокости. Но нито една от тях дори не се доближаваше до ужасната история, която чу току-що, затова в следващите няколко мига беше неспособна да изрече и дума. В стаята тегнеше тишина.

Илона изучаваше втренчено Мати. Сълзите се стичаха покрай ъгълчетата на устните й. Стисна здраво ръце.

— На никого не съм казвала за кланицата. Вие сте първите.

Следователката погледна към Буркхарт, застанал на вратата със скептично изражение. Веднага разбра какво си мисли — Илона Фрай е шизофреничка. Пристрастена към наркотици. Каква част от това, което чуха, е истина и каква — измислица на болния й ум?

Буркхарт беше проверил аварийния изход и задната улица, но не откри нищо, което да подкрепи твърденията на Илона Фрай, че на прозореца й е имало човек, а това само засили скептицизма му.

Но тогава Мати се сети за кошмарите на Крис, за онова обитавано от призраци място, което бе скрил дълбоко в себе си. Ако историята на Илона Фрай беше вярна, травмата определено беше достатъчно голяма, за да остави зееща рана дори у най-силния мъж.

— Защо това никога не е било докладвано на властите? — попита Буркхарт. — Защо не каза на лекарите си?

— Фалк каза, че ще ни убие — отвърна жената. — Повярвахме му. Аз му повярвах. А тази нощ удържа на думата си, нали?

— Грета Амзел повярва ли му? — попита следователят.

Илона отмахна полепналите по лицето й кичури коса.

— Грета ли? Защо Грета?

— Тя също е мъртва, Илона — каза Мати тъжно. — Както и Артур.

Устните на Илона се изопнаха встрани, тялото й се залюля и заусуква, сякаш нещо разтягаше мускулите й.

— Тогава и Илзе е мъртва. Нали?

Пред очите на Мати изплува споменът за женския труп в подземието на кланицата, но нямаше сърце да й каже.

— Не знаем…

— Убил я е, ще убие и мен — изстена Илона Фрай. — Той беше на прозореца. Разбира се, че беше. Аз съм от последните! Ще ме убие!

— Няма да допуснем да се случи — Мати посегна към ръката й. — Просто се успокой. Говорихме с едно от момичетата, работили със сестра ти. Каза, че Илзе чула гласа му, докато била на работа, нали така?

Разтреперена, Илона Фрай обви ръце около тялото си и кимна.

— Фалк има много характерен глас. Издава нещо като цъкане в гърлото си, когато е доволен. И обича да завършва изреченията си с едно хъмкане, което се извисява към въпрос. „Хмм?“

— Случилото се е отпреди трийсет години — отбеляза Буркхарт. — Как така е била сигурна, че е той?

Илона Фрай се вторачи в него.

— Не можеш да забравиш човек като Фалк. Прогорен е като дамга в мозъка ти.

— Затова ли дойде в офиса ни? Да кажеш на Крис, че Фалк е жив и Илзе е изчезнала? — попита Мати.

— Бях ужасена — обясни Илона. — Крис беше единственият човек, към когото можех да се обърна, само той щеше да ми повярва и да направи нещо.

Буркхарт обобщи:

— Значи Крис разследва, разбира, че Фалк наистина е жив. Издирва го и го проследява до кланицата.

— И Фалк го убива — глухо довърши Мати с чувството, че нейното собствено обитавано от призраци място в гърдите се разширява с всеки удар на изтерзаното й сърце.