Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (130)

Глава 125

Никлас се разплака от болка и страх за Мати.

— Защо го правиш?

Мати се чувстваше повече от унизена; срамът се умножаваше от този на Никлас и тя разбра защо методите на Фалк са изтръгвали признания. Огледа го от горе до долу, видя възбудата по лицето му и подутината в панталоните му и си спомни какво й беше казала Женевиев, проститутката.

Разгневи се и извика:

— Не му показвай нищо, Никлас! Иска да види страха ти. Не му позволявай. Независимо какво се случва. Недей!

Никлас се поколеба, но после стисна зъби, погледна към майка си и кимна със стъклен поглед.

„Смелото ми малко момче“, помисли си Мати.

Радостта на Фалк отшумя. Изкриви устни към жената, сякаш му е развалила удоволствието, после сви рамене.

— Все едно. Харесва ми и болката.

Отиде зад нея и дръпна силно въжето.

Кабелните връзки се впиха в китките й, раменете й изпукаха, когато краката й се отлепиха от пода.

Връзките прорязваха кожата й. Имаше чувството, че ръцете й ще се измъкнат от ставите.

Никога не бе изпитвала такава агония. Прехапа устни, за да не вика, правеше всичко по силите си да не издаде колко я боли. Но накрая, все едно викаше друг човек, чу неконтролируем гневен вой да излиза от гърлото й.

Когато Фалк застана пред нея, очите му блестяха като на дете в увеселителен парк.

Мати отказваше да го погледне. Вместо това се съсредоточи върху Никлас, който се беше отдръпнал до стената, трепереше и плачеше, но се опитваше да спре.

— Мамо!

Мати не отговори. Вместо това събра бушуващия в гърдите си гняв и го насочи.

Изви се и изрита Фалк. Върховете на обувките й за малко пропуснаха слабините му, но го удариха силно в горната част на бедрото.

Беше леко изненадан, преди да се разсмее от удоволствие.

— Ти си едва втората, която се опита да го направи. Първия път също не стана.

Ритникът само още повече нарани китките й. Болката беше непоносима. Пред очите й затанцуваха черни петна и си помисли, че ще припадне.

Но Фалк мина зад нея, пусна въжето и я сниши, докато не стъпи на пода, с ръце все така протегнати към гредата.

— Мамо, тече ти кръв! — проплака Никлас.

Зашеметена, Мати вдигна поглед — кръвта се стичаше на струйка от раните й.

Когато Фалк отново мина пред нея, Мати изохка:

— Правил си така и с майките в кланицата, нали? Увесвал си ги на куките за месо?

— Все трябва някак да местиш труповете.

— Аз не съм труп.

— Съвсем скоро ще станеш.

Посочи с ножа към Никлас и притисна върха на острието към гръдния й кош, точно под гърдата.

— Така ще ви намерят — теб, сина ти и Илона. Увиснали на куките като заклани животни.