Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (10)

Глава 5

След няколко минути Мати вече беше на мястото до шофьора в BMW на агенцията, а Том Буркхарт шофираше. Прекосиха река Шпрее и се насочиха на изток през града към квартала, или както го наричаха тук, „кийц“ Аренсфелде.

Джак Морган нареди да потеглят към кланицата, а доктор Габриел да се захване за работа и да открие как, по дяволите, някой е успял да проникне през най-съвременната защитна стена на „Прайвит“. Катарина трябваше да отиде до апартамента на Крис, за да види дали в личния му компютър няма бележки за случая, по който работи.

Буркхарт не говореше, докато шофираше. Мати бе благодарна за това. Не беше в настроение за приказки. Притеснението я бе обгърнало и тя се опитваше да прогони усещането, че е попаднала в капан, докато изучаваше огромната телевизионна кула с нейната въртяща се топка и стрела, извисяващи се над Берлин и приближаващи се с всеки изминал момент.

Комунистите построили кулата през 1965 година, за да покажат на Запада, че са достатъчно модерни за такова постижение. Висока над триста метра, в слънчев ден тя се виждаше буквално от цял Берлин.

Но днес беше мрачно. Облаците се спускаха ниско, започваше да ръми над кулата и издигнатата метростанция при „Александерплац“, част от града, която бе оживена и денем, и нощем.

Кулата се извисяваше над всичко това, извисяваше се и хотел „Парк Ин“, обновена сграда от комунистическо време. Там отсядаха западняците, когато идваха на гости в Източен Брелин преди падането на Стената. Говореше се, че в „Парк“ има повече подслушвателни устройства, отколкото където и да е другаде по света.

Мати се опита да си представи Крис на осемнайсет години. Видя бившия си годеник застанал на площада между кулата и хотел „Парк“, един от петстотинте хиляди протестиращи, събрали се в началото на ноември 1989 година.

Видя във въображението си Крис и другите, как действат и говорят напук на множеството служители на Щази, ужасяващата и тиранична източногерманска тайна полиция, заобиколили „Александерплац“ онази нощ, които заснемали тълпата в опит да уплашат протестиращите и да ги разпръснат.

През двете години, докато бяха заедно, Крис разказа на Мати много малко за детството и юношеството си. Тя знаеше, че родителите му са загинали в автомобилна катастрофа, когато бил осемгодишен, и че е израснал в сиропиталище някъде на село, югоизточно от Берлин.

Но Крис й беше казал също, че скоро след като вълненията взели да стават сериозни, избягал от сиропиталището заедно с приятели и дошъл в Берлин, където се озовал на „Александерплац“ в нощта на най-масовия протест, показал на света колко много източногерманците желаят свобода.

Крис каза, че се е чувствал така, сякаш животът му е започнал истински едва в онази нощ, когато Стената започнала да се пропуква и руши, за да падне пет дни по-късно.

— За пръв път в живота си бях свободен — обясни той. — Всички бяхме свободни. Всички. Помниш ли, Мати? Как се почувства тогава?

Седнала до Буркхарт, докато се движеха на изток, Мати чу думите на Крис да отекват в главата й и наистина си спомни.

Видя се на шестнайсет, от западната страна на „Чекпойнт Чарли“, да се радва, пее и танцува с майка си, когато източноберлинчани пробиха през Стената там и влязоха свободно в западната част за пръв път от над двайсет и осем години.

Мати си спомни изражението на майка си, когато сестра й мина през Стената в онази нощ. Всички плакаха от радост.

После облятото в сълзи майчино лице в ума на Мати се размаза и се превърна в лицето на Крис от сутринта, когато я попита дали ще се омъжи за него.

Усети буца в гърлото си и трябваше да положи усилия, за да не се разплаче пред Буркхарт.

Мобилният й телефон иззвъня, беше доктор Габриел.

— Добри новини — каза. — Движи се. Не много, по няколко метра насам-натам, но се движи.

— О, слава богу! — извика Мати, после погледна Буркхарт. — Жив е!

— Добре тогава — каза експертът антитерорист, превключи на по-ниска предавка и ускори по „Карл Маркс Алее“ на изток.

Мислите в главата на Мати се блъскаха все по-бързо, докато отвън панелните жилища от съветски тип се сляха в една размазана ивица през прозореца.

Крис беше ли ранен? Какво правеше в стара кланица?

Сгреших ли, като се разделихме? Сгреших ли? Обичам ли го още?

— Не се самообвинявай — каза Буркхарт и я откъсна от мислите й.

Мати го погледна.

— За какво?

— За прекратяването на годежа ви.

— Лесно е да се каже предвид обстоятелствата — сопна се Мати, раздразнена, че явно бе толкова прозрачна.

— Ти ли сложи край? — не се отказа Буркхарт. — Или той?

— Не е твоя работа — тросна се тя.

— Да разбирам, че си била ти. А би ли ми казала защо?

— Не бих. Просто ме закарай там, става ли?

Буркхарт сви рамене.

— Помага, когато говориш за тези неща с безпристрастен наблюдател.

— Невинаги — каза тя и се обърна отново към прозореца.