Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Private (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Private Berlin, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Марк Съливан

Заглавие: Детективска агенция „Private“. Берлин

Преводач: Гергана Стойчева-Нуша

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: англиски

Издание: първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: Роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Велислава Вълканова

Художник: Вихра Стоева

Коректор: Станка Митрополитска

ISBN: 978-619-164-189-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1121

История

  1. — Добавяне

Глава 43

Когато Мати откри доктор Габриел в лабораторията му на втория етаж на „Прайвит Берлин“, той носеше черни джинси, червена кърпа и суитшърт с изображение на Джими Хендрикс, надпис „На живо от поп фестивала в Монтерей“ и горяща червена китара.

Тя му каза какво търси и той любезно остави заниманието си, за да й помогне. На огромния полупрозрачен екран вадеха документи, снимки и видеозаписи и можеха да ги проучват едновременно, сякаш подредени върху голяма дъска.

Първо прегледаха архивите на „Прайвит“ и намериха личното досие на Крис, включително и дигитално копие на акта му за раждане, където пишеше, че Кристоф Ролф Шнайдер е роден в Дрезден през 1975 г., с родители Алфред и Мария Шнайдер.

Опитаха да съпоставят акта за раждане и не откриха Кристоф Ролф Шнайдер да е регистриран в архивите на Дрезден. Потърсиха Алфред и Мария Шнайдер в брачните архиви и отново не изскочи нищо.

Разшириха търсенето из цялата бивша Източна Германия и откриха няколко мъже на име Кристоф Шнайдер, но нито един не беше на възрастта на Крис. И никъде не намериха документ за брак между Алфред Шнайдер и жена с първо име Мария.

Задълбаха още повече, пробваха с базите данни на училищата. Отново удариха на камък.

— Започвам да си мисля, че нищо около Крис не е било истинско — каза доктор Габриел.

— Знам — отвърна Мати, вече съвсем объркана. — Но той беше истински. Да се върнем назад. В личното му досие има ли копие от военната му книжка?

— Сигурен съм, че има — Габриел порови около минута и го извади.

Снимката на Крис я накара да се усмихне. Изглеждаше толкова млад. Основната информация отговаряше изцяло на това, което беше написал в заявлението си за кандидатстване в „Прайвит“ след напускането на немската военна полиция: същите имена на родителите, същия фалшив акт за раждане от Дрезден и същия фалшив адрес.

Мати започваше да си мисли, че са попаднали на непробиваема стена, докато не забеляза нещо във файла с военните документи, където бе описано образованието на Крис.

Вписано под мястото му на начално и гимназиално образование стоеше „Вайзенхаус 44“, сиропиталище в провинцията южно от Берлин и на изток от град Хале.

— Ернст, къде пазят документите за сиропиталищата от времето на ГДР?

Доктор Габриел се замисли.

— Не знам, може би във Федералния архив?