Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (82)

Глава 77

— Мъртъв? — промълви Тина Хановер двайсет минути по-късно. — И Илзе ли е мъртва?

Седяха на масичка в скромно обзаведената кухня и пиеха кафето, което жената им беше сварила.

Пред погледа на Мати за миг се появи трупът на жената, проснат до тялото на Крис.

— Не сме сигурни. Останките не са анализирани, но до него имаше тяло на жена.

Съквартирантката на Илзе Фрай се сви, по бузите й потекоха сълзи.

— Горката Илзе. С право се страхуваше. Казах на Крис, че я беше страх и трябва да бъде внимателен. Сигурно аз…

Захапа кокалчетата си и се извърна настрани.

— Защо се е страхувала? — попита Буркхарт. — И защо Крис е дошъл при вас?

Тина Хановер изпъшка и избърса очи с ръкав.

— Дойде, защото лудата сестра на Илзе, Илона, го помоли. Той каза, че всички били приятели от детинство.

Мати веднага сглоби картинката. Илона Фрай сигурно е тайнствената жена, дошла при Крис седмица преди изчезването му.

— Започнете отначало — настоя Буркхарт.

В следващия половин час Тина Хановер разказваше как преди около две седмици Илзе Фрай се прибрала от работа, невероятно разстроена. Но отказала да обясни на съквартирантката си какво се е случило.

Още по-странното било, че си влязла право в стаята и звъннала на сестра си в Берлин, нещо много необичайно. Според Тина Хановер Илона Фрай била трън в очите на Илзе — пристрастена към метадон, диагностицирана с шизофрения. Цял живот постъпвала в различни психиатрични клиники и постоянно врънкала сестра си за пари.

— Как разбрахте, че Илзе се обажда на Илона? — поинтересува се Буркхарт.

Жената се изчерви и се размърда неспокойно на стола си.

— Ами… аз… такова… — започна тя, после избъбри с отбранителен тон: — Подслушвах на вратата. Беше толкова разстроена, че не можах да се сдържа.

— И за какво е говорила със сестра си? — намеси се Мати.

Съквартирантката на Илзе отново се намести нервно, преди да отговори:

— Не успях да чуя всичко, защото вратите са много дебели. Но схванах смисъла. Била разпознала човек от миналото си. Нарече го Фалк и звучеше така, сякаш се ужасява от него. Ужасена до смърт.

— Фалк? — прекъсна я Буркхарт. — Сигурна ли сте?

Тина кимна, а Мати погледна колегата си озадачено. Той обясни:

— Човекът, който ръководил кланицата, се нарича Фалк.

— Но той не би могъл… — започна Мати и изведнъж си спомни. — Имал е син.

— Имал е син — кимна утвърдително следователят.

За пръв път, откакто научи за изчезването на Крис, Мати почувства, че са на прав път по следите на убиеца.

— Разказахте ли това на Крис?

Жената кимна.

— Явно знаеше кой е Фалк.

— Защо, какво ви каза? — настоя Мати.

— Да каже ли? Нищо не е казвал. Но си личеше от езика на тялото му. Познаваше го.

В стаята се възцари мълчание, после Буркхарт се обади:

— Къде отиде Крис, като си тръгна оттук? В адвокатската кантора на Илзе?

— Кантората ли? — изненада се Тина. — Не.

— Нали казахте, че тя е разпознала Фалк на работа — обърка се Мати. — Бил е клиент на кантората? Видяла го е в съда?

— Не, не — прекъсна я Тина и се изчерви. — Илзе… тя… — Жената отново зае отбранителна позиция. — Напусна кантората преди година и половина, когато разбра, че може да изкарва повече пари за два пъти по-малко време в клуб „Рай ФКК“ в северната част на града. Беше лицензирана, професионална секс жрица.