Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (129)

Глава 124

Приятели мои, съграждани берлинчани, запалвам газовия фенер, който донесох специално за случая.

— Помниш фенерите, нали, Илона? — питам. — Меката трептяща светлина, където си играехме в кланицата?

Илона изглежда хипнотизирана, втренчена в лампата, устните й са разтеглени от някакъв ужас, който вижда в шизофреничния си ум, преди светлината в нея да изгасне. Обръща глава и зяпва в стената, тананикайки си детска песничка.

— Спомняш си — казвам аз и цъкам с одобрение.

После вдигам Мати Енгел на крака, водя я назад, за да й кажа отново да коленичи с ръце зад главата. Промушвам стоманена кука през кабелните връзки. Закрепена е за въже, което минава през макара, хваната за гредата.

— Стани — казвам и изпъвам въжето, докато ръцете й не се изопват право нагоре.

Заобикалям я и се усмихвам.

— Ето — казвам. — Така е по-добре, не мислиш ли? Хмм?

— Пусни сина ми — казва тя. — Моля те. Той е невинен.

— Вие двете сте като развалени плочи — сопвам се. — Щом не се получи нито при майката на Крис, нито при майката на Илона, нито при някоя от другите, защо си мислите, че при вас ще е различно? Какво ви прави толкова специални?

Прекосявам стаята до Никлас и отлепвам тиксото от устата му.

После се връщам при Мати, вадя макетното си ножче и с острото му като бръснач острие разрязвам блузата и сутиена й.

Когато приключвам, гордо я показвам на сина й Никлас. После притискам острието към гърдата й и поглеждам момчето с очакване.

— Обичаш мама, нали?