Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (71)

Глава 66

Наближаваше единайсет часа, когато Буркхарт зави по улицата на Мати.

Бяха прекарали часове на местопрестъплението, докато инспектор Вайгел, екипът на Криминална полиция и криминалистите описваха тялото и апартамента.

На Вайгел явно не й беше лесно да води разследване дори и за една нощ, но ги изслуша внимателно и си записваше подробно, докато даваха показания.

Мати не скри нищо. Разказа за откраднатите от архивите досиета, за твърдението на Хариат Ледвиг за нещо ужасно, случило се с Крис и приятелите му, както и за изчезването на Илзе Фрай.

Вайгел прилежно си записа всичко и попита:

— Значи според вас няма връзка между починалата и Херман Крюгер?

— Не знам.

С очевидно неудобство Вайгел каза:

— Този следобед шефовете са притиснали хаупткомисаря за убийството на Агнес Крюгер. Смятат, че то е разковничето към всичко това. Дитрих също мисли така.

Буркхарт се намеси:

— Тоест нейното убийство е по-важно от смъртта на една медицинска сестра например?

Вайгел още повече се смути, но кимна и каза, че лично е говорила със секретарката на Херман Крюгер. Успяла да измъкне от нея, че преди пет дни милиардерът споменал, че след седмица заминава по лични дела, а след това чисто и просто изчезнал. Берлинската криминална полиция се опитваше да проследи финансите му с помощта на експерт от разузнаването, но засега и те изглеждали също толкова потайни, колкото и собственикът им.

Каквото и да се беше случило с Грета Амзел, Вайгел смяташе, че официалното разследване ще е съсредоточено върху Крюгер, докато не го открият и оневинят.

— Шестте деца — настоя Мати, докато Буркхарт отбиваше пред блока й, — те са ключът, не Херман Крюгер.

— Съгласен съм. Но добре разбирам как убийството посред бял ден на жена като Агнес Крюгер може да отвлече вниманието.

— Трябва да намерим другите от „Вайзенхаус 44“. Трябва да ги предупредим.

— Габриел каза, че ще остане в офиса, докато не ги открие — каза Буркхарт.

Мати кимна, но се почувства безумно потисната, че за малко не успяха да спасят Грета Амзел. Убиецът беше минал покрай тях и пеша, и с автомобила си!

Сложи ръка на дръжката на вратата, но преди да я натисне, спря и погледна Буркхарт.

— Ял ли си?

— Последно на обяд — призна той.

— Хапва ли ти се нещо домашно?

— Ще готвиш след ден като днешния? — изненада се колегата й.

— Леля ми готви. Когато се прибера толкова късно, само притоплям.