Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (137)

Глава 132

Три месеца по-късно, точно преди Коледа, служителите на „Прайвит Берлин“ и приятелите им се събраха в Гетсиманската църква в квартала Пренцлауер Берг в Източен Берлин, в памет на Крис Шнайдер и останалите жертви на Матиас Фалк.

През 1989 година църквата беше център на съпротивата и Мати смяташе, че е редно последните жертви на Щази да бъдат почетени там.

Уголемените снимки на Крис и останалите бяха подредени в полукръг отпред.

Джак Морган беше сред опечалените. Седеше с Мати и Никлас, който държеше Сократ в скута си. Леля Сесилия, която бяха намерили зашеметена и вързана в апартамента, му се скара да не шава.

Зад тях Илона Фрай седеше с Герхард Крайнер, който много смело бе свидетелствал в нейна защита по време на общественото дознание.

Инспектор Вайгел и главен комисар Дитрих, който все още беше отстранен от служба, седяха от другата страна на пътеката. Зад тях, на пътеката, в инвалидна количка, Хариат Ледвиг бършеше сълзите си пред снимките на някогашните деца от „Вайзенхаус 44“.

Преди да започне службата, един възрастен прегърбен мъж в тъмен костюм влезе в църквата с бавни крачки и седна няколко реда по-назад сам, подпрял ръце на бастуна си.

Свещеникът започна простата церемония с думи за теглилата, които някои хора са призовани да изтърпят през живота си, говореше за жертвите на Матиас Фалк като за невинни герои, принудени да се изправят пред най-безумната лудост на Източногерманската република.

После опечалените ставаха един по един, за да говорят на свой ред. Морган отново разказа какъв прекрасен и безстрашен следовател е бил Кристоф Шнайдер — един от най-добрите, работили някога в „Прайвит“.

Даниел Брехт разказа за смелостта и откаченото му чувство за хумор. Доктор Габриел говори за професионализма на Крис и отказа му да се компрометира, нарече го малкия брат, който никога не е имал.

Катарина Дорук си спомни истинското щастие на Крис с Мати и Никлас.

Илона Фрай се изправи несигурно и каза:

— Крис умря, докато се опитваше да спаси сестра ми и да отмъсти за децата от „Вайзенхаус 44“. Никога няма да го забравя. Нито ще забравя другите сираци, които умряха от ръката на Фалк. Колкото и да е ужасно, мисля, че благодарение на тях си върнах разсъдъка.

Накрая беше ред на Мати да стане и да изрази чувствата си.