Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (43)

Глава 38

На следващата сутрин, след почти безсънна нощ, Мати устоя на вътрешния си подтик да отиде рано на работа. Остана с Никлас, приготви му закуската и вървя с него до гимназия „Джон Ленън“, където беше началното му училище.

Когато наближиха, Никлас спря, погледна я и попита:

— Добре ли си, мамо?

Тя тъкмо се канеше да го попита същото. Прегърна го.

— Докато си имам теб, малки господине, винаги ще съм добре.

— Аз също — каза Никлас.

Тя го целуна.

— Върви, иначе ще закъснееш. Леля Се ще дойде да те вземе.

— Знам пътя за къщи.

— Знам, че го знаеш. Но тя ще дойде така или иначе.

Мати изчака, докато синът й изчезне по стълбите вътре в училището. Телефонът й иззвъня. Беше Катарина Дорук.

— Чакай ме в „Тахелес“.

— Бях тръгнала към офиса.

— Разбрах, че Руди Крюгер живее и работи в „Тахелес“. Може да е подходящо време за разговор. Чувам, че винаги е по-добре да отидеш рано, когато си имаш работа с творци и анархисти.

Мати си беше поставила за цел да разбере миналото на Крис, но видя ползата от това да поговори със сина на милиардера.

— Кога?

— Ще бъда там след двайсет минути.

Мати се отправи към метрото на „Розенталер Плац“. Беше хладен, ветровит ден, с тъмни бурни облаци, понесли се по тъмносиньо небе. Загледа се, замислена дали животът не е просто това — облак, носещ се по синьо небе, после внезапно отнесен от вихъра.

Тази мисъл я бе погълнала, докато не влезе в станцията на метрото и не забеляза вестникарските заглавия в „Берлинер Цайтунг“ и „Берлинер Моргенпост“ на една от будките. Грабна ги и двата, плати и зачете статиите за кланицата, докато пътуваше към улица „Ораниенбургер“.

И двете истории отбелязваха експлозията, факта, че полицейски автомобили са забелязани в района предишния ден, и слуха, че главен комисар Ханс Дитрих работи по случая. Федерален агент Ризи Баумгартен обаче беше единственото служебно лице, цитирано в двете истории, и тя бе разкрила много малко, отказвайки да съобщи какво е правила полицията в старата кланица преди взрива.

Статията от „Моргенпост“ отиваше по-далеч, отбелязвайки, че правителството на ГДР е построило кланицата като спомагателна към главния склад за добитък и кланицата на Източен Берлин в края петдесетте години на миналия век. По време на бавното рухване на комунистическата икономика сградата била използвана все по-рядко и после изоставена. Стояла така допреди вчерашния взрив.

— Това място никога не е било напълно изоставено — промърмори Мати на себе си, докато слизаше от влака на метрото. — Някой е знаел за онова подземие и онази фалшива канализация много, много отдавна.