Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (100)

Глава 95

Усещането, че някой тайно я наблюдава, вече се беше разсеяло, когато Мати купи вестници и се върна в апартамента. Леля Сесилия и Илона Фрай довършваха порциите си яйца по буркхартски.

— Много е вкусно — каза леля й. — Ще взема рецептата.

Илона Фрай й се усмихна, размърда се неспокойно на стола си и задраска по китките си.

— Заповядай и за теб — Буркхарт плъзна чиния с яйца и препечени филийки към Мати.

— Благодаря — отвърна тя, хвърли вестниците на масата зад гърба си и опита от яйчената смес на Буркхарт. Беше вкусно. Много вкусно.

— Какво има вътре? Бекон и…

— Променя се всеки път — отвърна следователят. — Като супа от камъчета.

— Трябва скоро да отида до клиниката — съобщи разтревожено Илона Фрай.

— Само да хапна — обеща Мати и погледна колегата си. — Ще минем през апартамента й да вземем каквото й е нужно.

— А аз?

— Ти ще потърсиш доказателство за съществуването на Фалк.

— И къде се очаква да го намеря?

— Започни от Аренсфелде, после влез в специализираните архиви. Тук са, в Берлин.

— Знам къде са — сопна се той. — Но не мислиш ли, че ако имаше нещо за Фалк там, историята му досега щеше да е излязла наяве?

— Търсим само името му и някаква връзка с кланицата — каза Мати. — Веществено доказателство, че съществува.

— Съществува — настоя Илона Фрай.

— Знаем — успокои я Мати. — Но…

Мобилният й телефон иззвъня. Катарина Дорук започна направо:

— Някаква инспектор Вайгел те търси току-що. Херман Крюгер се е появил. Доброволно ще се яви за разпит в централата на Криминална полиция днес следобед.

— Наистина ли? — изненада се Мати. — Къде е бил?

— От полицията не са съвсем сигурни къде е бил — призна Катарина. — Адвокатът му договаря сделка с големите клечки за доброволното му предаване на полицията. Реших, че ще искаш да присъстваш. Най-добре се обади на Дитрих, за да го уредиш.

— Навярно главният комисар е с такъв махмурлук, че няма да му пука — Мати описа потискащия разговор от предната вечер.

— Казваш, че си заравя главата в пясъка ли? — попита Катарина.

— Да, но защо го прави? Няма никаква логика. Не е свързан по някакъв начин с…

Мати млъкна, смаяна от вероятността, която досега не й беше хрумвала.

— Добре ли си? — долетя гласът на Катарина.

— Ще ти се обадя след малко — отвърна Мати и затвори.

Постоя, замислена за секунда, после скочи, завъртя се и грабна сутрешните вестници от масата. Провери съдържанието и бързо ги запрелиства, докато не заби пръст в една страница на „Моргенпост“.

— Няма некролог — обяви на всеослушание. — Само съобщение за смъртта.

— Чия смърт? — обърка се Буркхарт.

— На бащата на главен комисар Дитрих. Конрад Дитрих Фромер.