Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (123)

Глава 118

Старата поомачкана снимка беше забодена с кабарче на стената. На нея две момичета по бански бяха прегърнали краката на една жена, също по бански. До снимката от един пирон висеше на верижка отворен стар сребърен медальон с малка снимка на красива млада жена.

— Това вие двете с Илзе на плажа ли сте? — попита Мати.

Илона кимна през сълзи.

— А това е моят медальон със снимката на майка ми. Даде ми го, когато навърших осем години. Медальонът е бил на нейната майка. Фалк ми го взе в нощта, когато ни заведе в кланицата.

Избърса сълзите си и посегна към медальона с радост и удивление.

— Не бях виждала нейна снимка от трийсет години.

Мати хвана ръката й.

— Не можеш да пипаш, Илона. Още не. Но ще си получиш медальона, обещавам.

Жената го погледна с копнеж, а после изведнъж изглеждаше страшно изтощена.

— Трябва да се прибера, Мати — каза с приглушен равен глас. — Трябва да поспя. И трябва да идем в клиниката утре рано сутринта.

Следователката искаше да продължи да гледа; да види дали в колажа няма нещо и от Крис, но хвърли поглед към часовника си и осъзна, че е почти десет вечерта. Никлас вече си беше легнал. Леля Се сигурно се готвеше за сън.

— Заведи я у дома — каза Дитрих. — Няма какво повече да направиш тук.

— Ще дойда с вас — обяви Буркхарт.

Мати понечи да възрази:

— Не…

— Да — прекъсна я той. — Фалк все още е на свобода.

Мати се предаде, защото изведнъж беше прекалено уморена, за да спори. Беше си свършила работа. Всички си бяха свършили работата. Знаеха кой е Фалк. Бяха разкрили ролята му в смъртта на Крис и на още десетки други хора. След това случаят вече беше просто издирване и нищо повече.

Излязоха от задния вход на сградата с Дитрих, който се погрижи Криминална полиция да осигури охрана на Крайнер за през нощта. Крайнер каза на Илона Фрай, че скоро ще й се обади.

Изнизването през задния вход даде възможност на Мати, Буркхарт и Илона Фрай да избегнат медийния цирк в двата края на затворената пресечка и бързо да стигнат до колата на следователката.

В далечината се чуха гръмотевици, докато тя сядаше на мястото до шофьора. Помисли си дали да не се обади вкъщи, но умората я надви. Задряма на предната седалка, докато Буркхарт шофираше на север към „Ернст Ройтер Плац“ и улица „17 юни“, кръстена така в памет на обединението на Берлин.

Пътуваха на изток, когато мобилният телефон на Мати иззвъня в джоба й.

Измъкна го и с изненада видя, че се обажда Никлас.

— Защо си още буден? — попита тя вместо поздрав. — И защо с леля Се не си вдигате телефоните?

В слушалката се чу изщракване и тих глас измърка:

— Скъпа фрау Енгел, боя се, че леля Се не може да се обади в момента. А Никлас е с мен, откакто свърши училище. Какъв прекрасен младеж! Разхождаме се сред природата. Защо с Илона Фрай не се присъедините към нас?