Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (23)

Глава 18

Сесилия, лелята на Мати, видя цялата случка. Ядосано избърса ръце в престилката си и извика:

— Никлас, върни се! Върни се и веднага се извини на майка си!

Но момчето затръшна оглушително вратата на стаята си.

Мати постави ръка на рамото на леля си.

— Остави го, прав е. С Крис си споделяхме всичко. Щях да знам.

Старата жена беше готова да спори, но я възпря напрежението, което долови у Мати.

— Нали е само изчезнал? Може да е на почивка.

— Не, определено не е на почивка.

— Тогава…

— Ще поговоря с Никлас.

Леля й кимна.

— И после ела да ядеш. Шницел с настъргана лимонова кора.

Мати я целуна по бузата и тръгна към стаята на сина си. Почука, но нямаше отговор. Натисна дръжката — беше заключено.

— Ники? Може ли да вляза?

След малко чу изщракването на ключалката и вратата се отвори. Момчето беше лудо по футбола и над леглото му висеше голям плакат на Касиано.

Никлас се върна на леглото си и се сгуши до Сократ, който замърка. Мати седна до тях, погали сина си по гърба и каза:

— Имаш пълното право да се ядосваш.

Известно време той не реагира, но накрая попита:

— Крис жив ли е, мамо?

— Трябва да вярваме в това.

— Ами ако не е?

Мати не отговори.

— Защо вече не го обичаш, мамо?

Долната й устна потрепери.

— Обичам го. Обичам и теб и заедно ще се справим.

— И ще го върнем?

— Ако е по силите ми. Но сега е време за пижамата и четката за зъби.

— Няма ли да има книга?

— Леля Се ще ти почете — обеща Мати. — Аз умирам от глад.

Котката измяука, измъкна се от прегръдката на момчето и с наперена походка тръгна към вратата.

— Явно и той е гладен — отбеляза Мати.

— Останала е още малко суха храна от Крис.

— Знам къде е.

Майка му отиде в кухнята, където леля й вече беше намерила котешката храна и я беше сипала в купичка, поставена до друга, пълна с вода. Сократ започна лакомо да се храни.

— А твоята вечеря е на масата — напомни Сесилия.

Мати пак я целуна по бузата.

— Никлас е почти готов да му почетеш малко от „Хари Потър“.

— Тогава ще си взема очилата — усмихна се леля й и свали престилката.

Мати седна на масата и вечеря с несравнимия шницел с лимонова кора, картофи на фурна, салата и студена „Берлинер Вайсе“. След като се нахрани, изми чиниите и отвори хладилника за още една бира. Имаше нужда.

Тъкмо я отвори, и мобилният й телефон иззвъня. Беше Катарина Дорук.

— Буркхарт се обади и ми разказа какво се е случило.

— Добре сме — каза Мати.

— И той така ми каза — сряза я Катарина. — Но предпочитам да го бях научила от теб. Имате късмет, че не сте в ареста. Преследване с превишена скорост? Не сте ченгета.

Мати въздъхна.

— Знам. Случи се твърде бързо, а после бях прекалено изтощена, за да вдигна телефона. Трябваше да докарам Сократ у дома и да кажа на Никлас за случилото се.

— Той как го приема?

— Утешава се с котето.

— А ти?

Мати потръпна вътрешно. Откакто пристигнаха в кланицата, не си беше позволила и за миг да се отпусне в размисли, но сега рискуваше емоциите да я залеят като порой.

— Искаш ли да дойда? — попита Катарина.

— Не, ще се оправя.

— Буркхарт каза, че човекът с мотора взел харддиска от лаптопа на Крис.

— Така изглежда.

— И нищо друго?

— Апартаментът беше преобърнат с главата надолу, трудно е да се каже — обясни Мати, но в този миг се сети за смачкания лист хартия, който беше извадила от кошчето точно преди крадецът да я нападне. — Изчакай за секунда.

Пусна телефона на високоговорител, измъкна листа и го разгъна. Видя нахвърлян някакъв списък, плъзна поглед по характерния почерк на Крис и се усмихна, но усмивката й не беше весела, когато каза:

— Изглежда, крадецът е пропуснал нещо.