Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (122)

Глава 117

Главен комисар Дитрих нареди тайната галерия да бъде запечатана в мига, в който я видя, и Мати напълно го разбираше. Беше истинска златна жила с информация и улики за криминолозите.

— Пусни ги да я видят, преди да я запечаташ — предложи Мати.

— Кои? — не разбра Дитрих.

— Фрай и Крайнер. Може да познаят нещо. Мисля, че тази галерия е колекция от трофеи, но ако никой не успее да идентифицира нищо, ще си остане само нечия болна мания.

Мати очакваше, че Дитрих ще възрази, но той само кимна и каза:

— Едва ли ще навреди.

Мати излезе. В двата края на улицата имаше коли на телевизионни екипи, блестяха прожектори. Намери Илона Фрай все още до Крайнер. Каза им какво са открили и ги попита дали искат да влязат. Крайнер каза, че не мисли, че ще се справи. Вълната емоции от последните няколко часа и без това беше повече, отколкото можеше да понесе, но беше склонен да погледне по-късно.

Илона Фрай обаче обяви:

— Аз ще дойда.

— Сигурна ли си? — попита Крайнер.

Тя кимна, сведе глава и влезе с Мати в основното помещение. Вдигна поглед и огледа бъркотията от произведения на изкуството, докато вървяха към тайната галерия.

После внезапно спря и се взря в колекцията от маски. Очите й се лутаха измежду тях, а страхът й растеше.

— Какво има? — попита Мати.

— Почти всичките са на чудовища, нали?

Следователката не беше обърнала внимание, но беше вярно. Чудовищата на Фалк ги дебнеха, докато въвеждаше Илона в тайната галерия.

Буркхарт, Вайгел и Дитрих наблюдаваха жената, докато бавно и внимателно поглъщаше с очи колажа на стената. Устата й беше разтворена като в транс, пръстите й минаваха над предметите.

— Не пипай — каза Мати, която я следваше неотлъчно.

— Не — каза Илона. — Това са призрачни вещи, нали?

— Предполагам.

След десетина крачки, загледана в дясната стена, Илона се сепна и спря.

— Не!

Сълзи напираха в очите й и изстена:

— Не!