Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (119)

Глава 114

Фасбиндер се прокашля и каза:

— И баща ти, и аз бяхме чували слухове за тайните крематориуми, където се отнасят телата на изчезналите. Баща ти проведе лично разследване. Откри някои истини и доста слухове. Но беше достатъчно, за да го потресе, а Конрад Фромер беше в общи линии невъзмутим човек.

— Не ви ли показа конкретно доказателство? — попита Мати.

Фасбиндер я погледна, все едно пред него стоеше наивно дете, и се изсмя.

— Конкретно ли? Фрау Енгел, в Министерството на държавната сигурност нямаше нищо конкретно. Всичко беше илюзия, заблуди, слухове, обвинения и изкусно изработени полуистини. Никой не знаеше това по-добре от Конрад.

— Защо? — попита Дитрих. — Какво точно правеше баща ми в Щази?

Фасбиндер повдигна учудено вежди.

— Никога ли не ти е казвал?

— Не — отвърна главният комисар.

Възрастният мъж се изненада още повече.

— Наистина ли нямаш представа?

— Никаква.

Фасбиндер отново се изсмя, този път с известно учудване към загадката, която представляваше бащата на Дитрих. Наведе се към събеседника си съзаклятнически и с глас, който Мати чу без затруднение, каза:

— Баща ти беше добър полицай, Ханс, отличен следовател като теб. Всъщност беше толкова добър, че беше избран да работи зад кулисите на тайните разследвания на Милке. Беше сред най-верните му хора.

— Милке? — извика Дитрих. — Имаш предвид Ерих Милке, шефа на Щази?

— Казах, че баща ти беше много способен — настоя Фасбиндер, все едно главният комисар беше малоумен. — Конрад работеше директно по задачи, касаещи личните проекти на Милке.

Макар Мати да беше шокирана и впечатлена от това разкритие, попита:

— А кланицата? А Фалк? Кажете ни какво ви каза.

Старецът се намръщи.

— Някак си беше разкрил, че кланицата в Аренсфелде се използва като лична зала за мъчения на Милке; водели там хора, от които Милке искал със сигурност да измъкне всякакви тайни.

— И Фалк е бил техен мъчител?

— И екзекутор, както разбирам сега — потвърди Фасбиндер.

През следващия половин час старият офицер на Щази разказа каквото знаеше — фактите, слуховете и догадките.

Бащата на Дитрих така и не споменал първото име на Фалк, а дори да го е бил казал, Фасбиндер не помнеше. Бащата на Фалк бил назначен от държавата управител на скотобойната през 60-те и 70-те години на миналия век. Докато растяло, момчето работело в кланицата и казвали, че е много близък с майка си.

Когато станало на десет години обаче, майка му била арестувана, обвинена в престъпления срещу държавата и хвърлена в затвора „Хоеншонхаузен“. Била гримьорка в Берлинската държавна опера, замесена в тайни канали, по които хора от Източна Германия бягали в Западна — престъпление, разглеждано като най-висша форма на предателство по онова време.

Казвали, че момчето било много умно; четяло непрекъснато и било пълен отличник в училище. Но скоро след като хвърлили майка му в затвора, открило, че по някаква причина много му харесва да убива животните, докарвани в кланицата.

Мати присви очи.

— И какво, Милке видял потенциала му и го насърчил, така ли?

— Искате от мен да обясня действията на параноичен луд гений, фрау Енгел. Не мога да твърдя, че знам какво ставаше в главата на Ерих Милке, нито как се е запознал с Фалк. Но както и да се е случило, бащата на главния комисар ми каза, че момчето станало част от личната армия на Милке скоро след като кланицата затворила в края на 70-те.