Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (134)

Глава 129

— Спри на място! — извика мъжки глас зад Мати. — Пусни я или ще ти пръсна мозъка, за бога!

Фалк замръзна и погледна назад. Мати се извърна.

Дарек Еберхарт, фермерът, който обработваше земята около „Вайзенхаус 44“, когато Мати дойде за първи път в сиропиталището, стоеше в коридора и гледаше през мерника на двуцевката си.

— Пусни я! — повтори Еберхарт. — Знам как да използвам това оръжие, господинчо!

Фалк пусна Илона и хвърли отвертката.

— Лягай на земята! — изкрещя му Мати. — По лице, мамка ти! Ръцете така, че да ги виждам!

Фалк погледна Мати с шок, с недоверие, а после с мрачно негодувание, докато лягаше на земята.

Ужасен, Еберхарт приближи Мати.

— Господи, какво ви е сторил?

— Има оръжие — каза жената. — Ей там е. А също и джобна горелка.

Наблюдаваше Фалк, който лежеше на пода, сключил ръце на тила. Тялото му беше напрегнато и нащрек.

— Намерих ги — каза Еберхарт и метна пистолета и горелката през прозореца.

— Моля ви, хер Еберхарт — каза Мати. — Отвържете ме. Освободете ни.

Мъжът извади нож и сряза кабелните връзки от китките на Мати, в които болката пареше като огън. Остави пушката, свали шлифера си и й го даде да се покрие.

— Благодаря — каза жената и фермерът отиде да освободи Никлас.

Виеше й се свят, сякаш ще припадне, но радостта изпълни цялото й същество, когато видя Ники свободен. Той се изправи, втурна се в прегръдките й и изхлипа:

— Мамо!

Мати го притисна към себе си, по бузите й се стичаха сълзи, целуваше го в несвяст по косата.

— Толкова съжалявам, че се наложи…

— Мислех, че ще ни убие.

— Не, не, миличък — прошепна тя. — Не и днес.

Еберхарт освободи Илона и й помогна да стане. Беше като пияна, когато попита Мати:

— Видя ли я в мазето на кланицата? Илзе?

Стомахът на Мати се сви.

— Не можех да ти кажа. Сърце не ми даде да го направя.

— Надявах се — гласът на Илона беше като на момиченце. — А сега…

Тя се завъртя и изрита злобно Фалк в ребрата.

— Проклето извратено копеле! — крещеше истерично. — Убил си Илзе, и Крис, и Грета! — Пак го изрита. — Уби майките ни. Накара ги да признаят неща, които никога не са правили. Защо?

Мати я сграбчи и я издърпа, а жената продължаваше да крещи.