Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (90)

Глава 85

Въздухът се беше стоплил след бурята и пъстра тълпа от новодошли имигранти и нископлатени работници се разхождаше по улиците на Вединг, североизточно от Берлинския технически университет, когато Буркхарт зави по „Амстердамер Щрасе“. Там Илона Фрай живееше в общинско жилище на втория етаж от неприветлива сграда.

Паркираха, изкачиха почернелите от мръсотия стълби пред входа и намериха вратата отключена. Рап и арабска музика се бореха за надмощие, докато те се качваха по голо дървено стълбище към втория етаж, откъдето миришеше на жасмин и къри.

Мати дочу отнякъде плача на бебе с характерното скимтене от коликите и мисълта й се понесе назад във времето към петмесечния Никлас, разкъсван от болката. Изпита мигновена жал към бедната жена, която сигурно се грижи за детето. Докато отглеждаше малкия си син, Мати беше самотна майка, но я бе спасила помощта на леля Се и на майка й.

— Мати? — Буркхарт я изтръгна от мислите й.

Тя примигна, изненадана, че е спряла в коридора, загледана във вратата на апартамента, в който бебето плачеше и кашляше.

— Извинявай — почувства се леко объркана и внезапно по-изморена, отколкото мислеше, че е възможно. — Кой номер е нейният апартамент? — попита с прозявка.

Колегата й посочи дъното на коридора.

— Двайсет и седем.

Едва подминали двайсет и пети апартамент — само на три метра от вратата на Илона Фрай, чуха ужасени женски писъци.