Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (104)

Глава 99

Взирам се в огледалото и нанасям последните мазки грим. Тъжно, мисля си, това може да е последната ми маска в колекцията от автентични, уникални творения.

Когато приключвам с дегизировката, се връщам при маските си, за да се насладят очите ми на старите ми любимци — догоните и индонезийците — и на новите приятели като маските на чокве и на ягуара.

Но зная, че се налага, затова ги оставям в полза на значката и документите на Крис Шнайдер от „Прайвит“, фалшифицирани с моето дегизирано лице вместо неговото.

Събирам и другите ми нужни вещи — въже и парашутна корда. Цигари и нещо, с което да ги паля. Отвертка. Кожени ръкавици. Два пистолета със заглушители, шест пълнителя. И четири паспорта със съпътстващи документи за четири самоличности. Имам също подсилен куфар с колелца, пълен с пари и златни монети, достатъчно, за да живея охолно много дълго време — съкровище, натрупано и заделено преди години, в случай че някога ми се наложи да напусна завинаги любимия си Берлин.

И ето ме вече, приятели мои, съграждани берлинчани, готов да си сменя кожата и да избягам завинаги от своя любим град на белезите.

Усмихвам се със смесени чувства, връщащ се за последен път в личното си гнезденце.

Оглеждам всичко, което си изградих, колажа на живота ми, мисля си за събитията и преживяванията, които ме промениха, направиха ме друг човек, различен от онзи, който бях преди — категорично по-изискан, по-пресметлив и по-лукав от някогашния кръвожаден млад дръвник.

Поглеждам часовника си. Почти два часът е. Гася лампите и затварям вратата.

Трябва да свърша само още едно дребно нещо и тръгвам за училище.

След толкова много приготовления не мога да поема риска да изпусна малкия Никлас, нали? Хмм?