Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (110)

Глава 105

— Ще ми кажете ли името си за протокола? — попита инспектор Вайгел.

— Арестуван ли съм? — поиска да знае мъжът от другата страна на масата.

— Не мислим, че сте направили нещо лошо. Доведохме ви за разпит. Вашето име?

— Герхарт Крайнер.

— Занятие?

— Строителен предприемач. Преустройваме жилищни блокове.

— Откога сте в този бизнес, хер Крайнер?

— От петнайсет години. Вижте, не разбирам за какво…

— Когато му дойде времето, хер Крайнер — прекъсна го Вайгел. — Променяли сте името си четири пъти.

Крайнер наведе глава.

— Е, и? Правех го по законовия ред. Всеки път исках ново начало. Съвсем ново.

— Някога сте се наричали Кифер Браун?

Той се поколеба и кимна.

— Много отдавна.

— Израснали сте в сиропиталище, нали? „Вайзенхаус 44“?

Крайнер се намръщи и замълча за миг.

— Така е, но…

Инспектор Вайгел пак го прекъсна:

— Разкажете ми за кланицата.

Крайнер запримигва и на Мати й заприлича на човек, събудил се от хипноза. Той отвърна с изтънял глас:

— Не знам за какво говорите.

— Кланицата — настоя инспектор Вайгел. — Скотобойната южно от Аренсфелде.

Крайнер пак примигна и каза:

— Съжалявам. Израснах в Лайпциг. Родителите ми загинаха при катастрофа. Не знам нищо за никаква кланица.

В стаята за наблюдение главен комисар Дитрих изпръхтя, като че в знак на задоволство.

— Какво ще ми кажете за човек на име Фалк? — попита инспектор Вайгел.

— Нищо. Не познавам такъв. Никога не съм чувал за него.

Дитрих отново изпуфтя:

— Това е загуба на време! Тръгвам си.

— Чакай! — хвана го Карл Готшалк за лакътя.

Вайгел бе станала от масата, отиде до вратата и я отвори. Тътрузейки крака, с наведена глава, влезе Илона Фрай.

Крайнер се взря в нея в опит да проумее коя е, докато тя не каза:

— Здравей, Кифер. Това съм аз, Илона. Илона Фрай.

Мъжът сякаш беше видял призрак или зомби, но успя да избъбри:

— Съжалявам. Не ви познавам.

Илона се сви, сякаш й беше ударил шамар, но настоя:

— Аз съм сестрата на Илзе, Кифер. Моля те. Познаваш ме и знаеш какво се случи с нас в кланицата.

— Не, не знам! — отрече той, но отвърна поглед.

— Крис е мъртъв! — изкрещя му тя. — Грета също! И Илзе! И Артур!

Крайнер вдигна рязко глава, невярващо.

— Какво? Аз…

— Фалк е жив — изхълца тя. — Снощи се опита да ме убие. Ще опита да убие и теб, ако открие кой си.

Крайнер внезапно придоби отсъстващо изражение, сякаш гледаше някакъв ужас отдалеч.

— Ако не им разкажеш, той е победил — убеждаваше го Илона. — Моля те, кажи им! Те мислят, че съм луда. Кажи им, иначе няма да ми повярват! Кажи им или и двамата ще умрем!