Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (79)

Глава 74

Един охранител се беше изпречил пред убиеца и беше получил куршум в гърдите от упор, а оръжието му произведе изстрел при падането.

Навън мъж със синьо яке и черна шапка лавираше през тълпата и тичаше към „Брюселер Щрасе“. Буркхарт се понесе след него с мощен спринт, а Мати се мъчеше да не изостава.

Когато стигнаха входа, убиецът вече беше измъкнал шофьора на едно „Мазерати“ от колата, цапардосал го с дръжката на пистолета и седнал зад волана. Спортната кола се отдалечаваше със свирещи гуми, когато дотичаха на тротоара. Отново заваля.

Продължавайки да тича, Буркхарт размаха значката си пред слисан човек до червено BMW купе.

— Повикайте Криминалната полиция! — извика и изтръгна ключовете от ръката му.

— Хей! — изкрещя мъжът. — Не е моя! Не можете…

— Съобщете, че автомобилът е конфискуван от „Прайвит Берлин“, а мазератито е откраднато от убиец! — нареди следователят и скочи на шофьорското място. — Уби двама души!

Мати вече беше на съседната седалка и си закопчаваше колана.

— Има преднина.

— Освен това и колата му е по-мощна — Буркхарт включи рязко на скорост и отпусна съединителя на спортния автомобил. — Но не може да кара като мен!

Понесоха се с писък на гуми след мазератито, което със занасяне бе завило обратно и се движеше на изток към „Ослоер Щрасе“. Убиецът мина точно покрай тях. Погледна през прозореца право в очите им.

Плешив. Тъмни очила. Мустак. Трудна за определяне възраст.

Докато те обръщаха, той вече бе свил по „Ослоер Щрасе“. Последваха го с пълна скорост през поредица от десни завои, така че обиколиха територията на панаира, минаха на червено и излязоха на път номер 44 на запад. Мазератито бе на около четиристотин метра пред тях, когато пое по изхода към магистрала 648.

Поради завидните умения на Буркхарт зад волана убиецът не можа да се откъсне много напред през целия път до връзката с магистрала 5. Мазератито се отправи на север.

— Обади се в Криминалната полиция — обърна се Буркхарт към Мати. — Кажи да пратят хеликоптер и им дай позицията му.

Точно в този момент небето сякаш се продъни, заизлива се дъжд като из ведро, чистачките не успяваха да се справят с пороя, навяван от силния вятър, но въпреки това Буркхарт не намали. Сякаш караше на сляпо по трилентовата магистрала, задминаваше коли, все едно денят беше ясен и слънчев.

Примрялата от ужас Мати не можеше да откъсне очи от размазания път.

— Обади им се! — извика Буркхарт.

— Намали и ще се обадя! — изкрещя в отговор тя.

— Ако намаля, ще го изпуснем!

— Дори не виждаме къде е!

— Виждам стоповете, когато засича хората!

Мати се беше вкопчила в седалката си, но Буркхарт все повече скъсяваше дистанцията. Чу се как казва на Никлас, че няма да загине, докато търси убиеца на Крис.

За секунда, северно от улица „Роза Люксембург“, на Мати й се стори, че Буркхарт най-накрая ще настигне мазератито.

Но убиецът направи нещо абсолютно откачено. Дъждът понамаля, колкото да види как автомобилът ускори след изхода към Бад Хомбург. Колата прелетя по моста, Буркхарт скъсяваше дистанцията. Убиецът явно дръпна ръчната спирачка малко преди изхода за автомобилите, които се отбиваха от магистрала 661 и поемаха по А5 на север. На мократа настилка мазератито поднесе и се завъртя на 180 градуса, след което с рев нахлу в изхода на магистралата.

Очите на Мати се разшириха от изненада и тя ахна.

— Той влезе в насрещното!