Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Private (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Private Berlin, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Марк Съливан

Заглавие: Детективска агенция „Private“. Берлин

Преводач: Гергана Стойчева-Нуша

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: англиски

Издание: първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: Роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Редактор: Велислава Вълканова

Художник: Вихра Стоева

Коректор: Станка Митрополитска

ISBN: 978-619-164-189-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1121

История

  1. — Добавяне

Глава 83

Кацнаха по залез, от който небето над Берлин изглеждаше като жива рана.

Поне за Мати, която веднага започна да звъни по телефона, докато Буркхарт отиде да докара колата.

При Франц Хелерман, професора по изкуствата в университета в Потсдам, директно се включваше гласова поща. Поколеба се и реши да не оставя съобщение. Щеше да е по-добре да говори лично с него на сутринта.

Обади се и в две от художествените галерии, които Буркхарт беше открил, и изслуша записите, които съобщаваха адресите и работното им време. Погледна третия номер и адреса и си даде сметка, че галерия „И. М. Ерлихман“ се намира южно от „Савиниплац“ на „Шлютерщрасе“, недалеч от мястото, където беше загинала Агнес Крюгер.

— Да се отбием там на път за офиса — предложи на Буркхарт.

Стигнаха за няма и десет минути, точно когато един мъж спускаше охранителните метални решетки пред входа.

— Здравейте! — извика Мати.

— Затворено е — обърна се мъжът към тях — спретнат, с вид на учен, с очила с черни рамки, късо подстригана прошарена коса, сако от туид и вратовръзка.

Примигна към Мати, после хвърли поглед нагоре към Буркхарт.

— Доста сте висок.

Буркхарт кимна, показа значката си, представи се и обясни:

— Това е Мати Енгел. Работим за „Прайвит Берлин“.

— Исаак Ерлихман — отвърна мъжът любезно. — Но галерията ми е затворена.

— Надявахме се, че можете да ни помогнете — каза Мати.

— Утре, с удоволствие. Но сега имам среща, отивам на вечеря, всъщност на рожден ден. На приятелката ми.

— Само един въпрос — настоя Мати.

Ерлихман въздъхна:

— Един въпрос.

— Херман Крюгер колекционира ли маски? Продавали ли сте му някоя?

— Боя се, че това е поверително. А и са два въпроса.

— Знаете ли, че е заподозрян за убийството на жена си? — намеси се Буркхарт.

— Това е трети въпрос и да, прочетох във вестника.

— Може да има връзка, господин Ерлихман — каза Мати. — Моля ви, само между нас, Крюгер колекционира ли маски? Ако отговорът е „не“, си тръгваме.

Собственикът на галерията погледна часовника си и явно водеше вътрешна борба, преди да отговори:

— Хер Крюгер е купувал много маски от мен през годините.

— А наскоро? — попита Буркхарт.

Ерлихман замълча и кимна.

— В интерес на истината, в началото на миналата седмица купи ценна племенна маска на чокве.