Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (107)

Глава 102

Приятели, съграждани берлинчани, в три часа и пет минути моят бъдещ млад приятел Никлас Енгел излиза от гимназия „Джон Ленън“. Оглежда се за лелята на майка си. Но горката жена днес няма да се появи. Погрижих се за това.

Момчето изглежда объркано. Идеално. Време е да действам, приближавам с мерцедеса и свалям стъклото.

— Никлас? — Казвам го с подчертан холандски акцент. — Никлас Енгел?

Държа значката и картата си от „Прайвит Берлин“ и му се усмихвам.

— Аз съм Даниел Брехт. Майка ти сигурно ти е споменавала за мен. Помоли да те взема и да те закарам вкъщи.

Никлас ме гледа подозрително.

— Къде е леля Сесилия?

Усмихвам се тъжно.

— Точно затова майка ти ме помоли да дойда. Леля ти е болна. Много болна. Закараха я в болница.

Това дава резултат. Защитата на милото момче пада и искрено притеснено, то идва до вратата на колата и влиза, питайки:

— Какво й е?

— Не знаят — казвам. — Припадна у дома. Правят й изследвания. А сега си сложи предпазния колан.

Никлас го прави веднага, без да протестира.

Какво изключително момче. Толкова сериозно. Толкова послушно.

— Къде е мама? — пита Никлас, докато включвам на скорост и потегляме.

— Не се притеснявай — казвам. — Скоро ще дойде.

Никлас се намръщва, оглежда се и казва:

— Това не е пътят към къщи. Къде отиваме?

— На едно много специално място за едно много специално момче.