Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (33)

Глава 28

— Мати! — изрева Буркхарт. — Излизай!

В подземието на кланицата следователката бързо се отърси от обзелата я от шока мъгла. Пресегна се и откъсна парче от зелената восъчна хартия, там, където имаше надпис.

Хвърли последен поглед към тялото на Крис и се запромъква възможно най-бързо към шахтата, като през цялото време се бореше да потисне силното желание да спре, да се просне на земята и да плаче до скъсване.

Когато стигна дъното на шахтата, вдигна поглед нагоре — Буркхарт я гледаше сериозно притеснен.

— Закачвай се — нареди.

Мати пъхна зелената хартия в джоба на гащеризона, завърза въжето към седалката и извика:

— Готово!

Веднага започнаха да я изтеглят. Тя се наместваше по пътя нагоре в тясната тръба и затвори очи, за да се пребори с клаустрофобията, докато Буркхарт не я хвана за гърба на седалката, не я вдигна и остави със сигурна ръка на пода.

Мати трепереше, сякаш попаднала под силна струя студен въздух.

— Видяхте ли? — обърна се към главен комисар Дитрих, който изглеждаше зашеметен.

— Колко трупове имаше долу?

— Двайсет? Трийсет? Както казах, там, долу, е гробница.

— Не ме интересува какво е, трябва да се махаме оттук, и то веднага — настоя Буркхарт и погледна към Дитрих. — Цялото помещение е опасано с бомби. Изкарайте хората си веднага и повикайте федерален полицейски екип за обезвреждането им.

Комисарят се поколеба, явно смутен от мащабите на това, което се разкри пред очите му.

Буркхарт заговори още по-настойчиво:

— Господин комисар, преди цяла вечност работех за GSG 9 и ви казвам, че трябва да изкарате хората си оттук, докато не дойдат експертите.

Лицето на Дитрих се изкриви и пребледня. Комисарят се обърна към инспектор Вайгел и останалите от екипа, които го гледаха в очакване. Най-накрая се реши и изрева отривисто:

— Вън! Всички. Вземете само най-необходимото. Веднага!

Десетимата души в кланицата се спуснаха към оборудването си и награбиха компютри, камери и вече събраните улики. След по-малко от минута всички се изнизаха бързо през обора и излязоха пред входните врати.

Докато вървяха към пътя за Аренсфелде, дъждът се превърна в мъгла. Мати следваше Буркхарт мълчаливо, като пребита след видяното в подземието.

Крис беше мъртъв. Никога повече нямаше да го види.

Почти беше стигнала полицейската бариера, когато избухна първата бомба.

Извърна се рязко назад.

Дим и прах се понесоха на талази от прозорците и вратите, а в следващия миг огромно, оглушително изригване я запрати на земята и пръсна кланицата на парченца.