Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (63)

Глава 58

— Намери тези хора, Габриел — Мати тръшна шест сини папки на бюрото на хипито учен в „Прайвит Берлин“. — Те са ключът!

— Чакай малко! — зажалва се Катарина. — Аз първа си го заплюх!

Доктор Габриел се беше привел над един компютър и вадеше твърдия му диск.

— Кат! — настоя Мати.

Приятелката й я прекъсна:

— Този компютър е бил на Ернст Нойман, мъртвия компютърен гений, докторант в Берлинския технически университет и според съквартиранта му, хакер на свободна практика, който наскоро внезапно забогатял.

— Сериозно? — впечатли се Мати. — Тогава сама ще проуча нещата.

Габриел не вдигна поглед, само махна с отвертката си към един „Аймак“.

— Използвай онази машина.

Мати тръгна към компютъра, Катарина я следваше по петите.

— Какво има в тези папки?

— Измислици — отвърна Мати и седна пред машината.

Вратата на лабораторията се отвори, влязоха Джак Морган и Даниел Брехт. Отиваха да гледат мача на Касиано на стадиона, но искаха да осведомят всички за Павел, миналото му в КГБ и изчезването му миналата вечер, малко след като напуснал стаята, в която палувал с Перфекта.

— Говорих и с мои стари приятели във Вегас — добави Морган. — Залаганията за мачовете, в които Касиано е играл лошо, са били повече от нормалното. Чуйте и това — във всеки един от тези случаи отборът на „Херта“ е влизал като фаворит с пет към три.

— Не разбирам — каза Катарина.

— Коефициентът е такъв, че ако някой заложи на опонентите на Касиано, няма да изглежда подозрително — обясни шефът й.

— Павел? — попита Мати.

— Аз залагам на него — кимна Дитрих. — Ето негова снимка.

Мати разгледа внимателно фотографията на собственика на нощния клуб, но не можа да каже дали този мъж беше видяла сутринта пред Федералния архив.

После им разказа какво е открила в Хале.

Когато приключи, Габриел заряза твърдия диск на компютърния гений, избута Мати от стола й и отвори първата папка.

— Защо не започна с това?

— Габриел! — запротестира Катарина.

— Компютърът ще ми отнеме часове — каза той. — А това тук — само минути.

Първата папка беше на Илзе Фрай — една от най-малките сред шестте деца, доведени във „Вайзенхаус 44“ на 12 февруари 1980 година.

Морган и Брехт тръгнаха за мача малко преди Габриел да открие една Илзе Фрай, на подходящата възраст, живееща близо до Франкфурт.

— Помощник-адвокат е, живее в предградието Бад Хомбург — каза старото хипи, докато даваше команда за комбинирано търсене на името й из базите данни на полицията, до които „Прайвит“ имаше достъп.

Веднага се намери съвпадение, което го накара да направи болезнена гримаса.

— Какво има? — попита Мати зад гърба му.

— Илзе Фрай е обявена за изчезнала преди петнайсет дни.