Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (91)

Глава 86

При първия писък аз се извъртам и скачам към противопожарния изход, стигам стълбата тъкмо когато писъците стават истерични. Чувам тропане и викове, примесени с писъците, докато се залюлявам на стълбата и се приземявам в алеята зад сградата, където живее Илона Фрай.

Затичвам се. От прозорците над мен се носят крясъци. Но аз съм с обикновена черна маска за ски. Никой не ме е видял, не е видял мен, истинския, сигурен съм в това.

Към края на уличката, откъдето започва „Туринер Щрасе“, свалям маската, мушвам я в задния си джоб и се заставям да изляза с бавна отмерена крачка и да продължа надолу по тротоара.

Оттам заради натовареното движение изобщо не чувам писъците. Свалям тъмния анорак в движение, под него има яркожълто яке за бягане със светлоотразители.

Сърцето ми препуска лудо и се упреквам, че съм така дързък, така самонадеян след толкова много години внимателни ходове. Изобщо не трябваше да използвам противопожарната стълба, за да стигна до апартамента й.

Трябваше да намаля темпото, да я наблюдавам и да си направя схема на действията й.

Но вече не разполагам с този лукс, времето.

Излязох на разузнавателна мисия, но видях противопожарната стълба, която минава покрай отворения прозорец на предполагаемия й апартамент. Огледах се, не видях никого в уличката и предприех бърз, импровизиран план.

Сложих маската.

Започнах да се изкачвам.

Когато стигнах до площадката, приклекнах там за момент, после се промъкнах до прозореца. Старата ми и скъпа приятелка Илона беше вътре, в коридора на апартамента си, с гръб към мен.

Не можах да се сдържа. Гърлото ми издаде онзи щракащ звук, както всеки път, когато съм доволен.

Сигурно го е чула, защото се обърна, видя ме и изпищя.

Сега започвам да тичам спокойно към парк „Шилер“. Когато го стигам, мятам анорака в първото кошче за отпадъци. Продължавам да бягам, мисля да продължа така около трийсет минути, преди да се върна при мерцедеса.

Запази спокойствие, казвам си. Знаеш къде живее. И е наркоманка. Приятели мои, знаем точно къде ще бъде тя на сутринта, нали? Хмм?