Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (24)

Глава 19

— Какво? — попита Катарина.

— Списък със задачи за вършене, почеркът е на Крис — отвърна Мати, взе телефона, листа и бирата и тръгна към спалнята си. — От миналия вторник е и пише, че е имал среща с Херман Крюгер в единайсет часа сутринта същия ден.

— Не със съпругата му?

— Не, пише „Х. Крюгер“, адресът е на „Потсдамер Плац“, сградата на „Сони“, ако не се лъжа.

— Значи какво, среща се с Херман, казва му, че знае за множеството любовници и тълпите проститутки, и…?

— Правиш твърде смели предположения, Кат — прекъсна я Мати. — В списъка просто присъства името на Крюгер. Както и това на Касиано. Трябвало е да се срещнат в три часа същия следобед. Има и трето име — Павел.

— Максим Павел? — внезапно се развълнува Катарина.

— Не пише. Защо?

— Защото Габриел успя да проследи серия телефонни обаждания, които Крис е направил миналия понеделник и вторник, до някой си Максим Павел. Руснак, живее тук. Притежава два-три нощни клуба, включително „Кабаре“.

— Шоуто с травестити?

— Много успешен бизнес според Габриел. Но не е само това. Явно е свързан с руската организирана престъпност.

Мати погледна часовника си.

— Само осем часът е, бихме могли…

— Вече проверихме — прекъсна я Катарина. — Павел е в Италия, връща се чак утре сутрин.

Мати се замисли.

— Ще ни трябват подкрепления.

— Пак те изпреварих. Повиках Брехт от Амстердам, а Джак Морган вече излетя от Лос Анджелис със самолет на „Прайвит“.

— Ще съм на работа в седем — обеща Мати и затвори.

Остави бирата, списъка и телефона на нощното си шкафче и отиде да целуне сина си за лека нощ.

— Моля се за Крис — обяви Никлас, след като загаси лампата.

— И аз, скъпи — каза Мати.

Затвори вратата, пожела лека нощ и на леля си и се прибра в спалнята. След като взе душ и си облече нощницата, си легна и взе бирата. Понечи да включи телевизора, но се отказа и извади лаптопа си.

Влезе в имейла си в „Прайвит“ — имаше писмо от бабата на графиня Фон Мюлен с благодарности за бързите и резултатни действия. Мати написа в отговор, че според нея София е просто мило, объркано дете, и й пожела всичко добро.

Излезе от профила си и реши да провери и личната си поща. Не беше я поглеждала повече от седмица, но така или иначе единственият човек, който й пишеше редовно там, беше…

Сред спама видя имейл от Крис, с дата предишната сряда вечер, около 22 часа. Отвори го, съдържаше само прикрепен MPEG файл. Кликна върху него.

На екрана се появи лицето на Крис. Беше в апартамента си, в нишата с леглото, изглеждаше изтощен и звучеше полупиян. В скута му лежеше Сократ.

„Здравей, Мати. Опитах се да уважа желанието ти и да не ти се обаждам, но…“

Крис спря и отмести поглед от камерата.

Прокашля се, пак погледна в обектива и продължи:

„Мати, натъкнах се на нещо и смятам, че ако го разнищя, ще стане много по-добре — по-добре за мен, както и за вас двамата с Никлас“.

Очите му заблестяха, налети със сълзи.

„От детството си не съм преживявал толкова ужасни седмици, колкото последните няколко. Липсваш ми, Мати. И Никлас ми липсва. И леля Сесилия. Ще ми се обадиш ли? Или да ми пишеш? Както и да решиш да се свържеш с мен, ще чакам. Обичам ви и двамата. Винаги ще ви обичам.“

Клипът свърши и екранът потъмня.

Мати избухна в толкова силни ридания, че леля Сесилия се втурна разтревожена да види какво става.