Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (77)

Глава 72

Малко след десет часа сутринта влизам с мерцедеса в паркинг в северозападния край на Международното автомобилно изложение — най-голямото в света. Лъскави екзотични коли задръстват паркинга и изведнъж се превръщам в щастлив човек. Обожавам автомобилите. Те са едно от възможно най-добрите прикрития.

В подходящата кола, приятели мои, човек може да е всеки, не сте ли съгласни?

Паркирам и разглеждам снимка на Артур Йегер, свалена от интернет, и си мисля за услужливата секретарка, която ми каза къде да намеря инженера.

Хвърлям поглед към огледалото, за да проверя грима, с който изглеждам плешив и много по-възрастен. Закопчавам синьото си яке и върху него обличам друго с лого на „Астън Мартин“.

Нахлупвам и шапка с козирка в тон.

Спирам за момент и се заставям да дишам дълбоко и бавно.

Знам какъв ужасен риск поемам.

Не ми е присъщо. Предпочитам шансът да е на моя страна. Но нямам друг избор.

Вадя пистолета и заглушителя изпод седалката и плъзвам оръжието в кобура под якето.

Отварям вратата и се правя, че много ме боли, докато излизам. Тазобедрената ми става не е наред и имам артрит, поне днес.

Отправям се към входа на изложбената зала и си мисля, че ако съм толкова хладнокръвен и смъртоносен, колкото ме е учил баща ми, може да изляза от Франкфурт дори по-невидим от преди.