Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (96)

Глава 91

Мати потисна раздразнението си, докато леля Се не заведе Илона Фрай да й покаже къде ще спи, а вратата на Никлас не се затвори.

После скръсти ядосано ръце и се обърна към експерта по антитероризъм.

— Гледам да предпазвам Никлас, доколкото мога, от работата си. Не искам да му разказвам за всички убийства. Ще се уплаши, той е едва на девет години.

Буркхарт посърна.

— Имаш предвид репликата ми за последните двама?

Тя кимна.

— Той е умен, но и много чувствителен.

— Извинявай — гласът на следователя звучеше искрено. — Няма да се повтори. — Замълча за секунда. — Синът ти е добро дете. Възпитаваш го чудесно.

Мати омекна.

— Благодаря ти, Буркхарт. Много мило от твоя страна.

Колегата й се поколеба.

— Баща му в картинката ли е?

Мати не знаеше дали иска да отговори, но каза:

— Не. Баща му беше без значение за мен, просто необмислен флирт, който доведе до това чудо, сина ми. Не искаше да има нищо общо с Никлас, а честно казано, аз също не исках да имам нищо общо с него.

— И си го отгледала сама? — учуди се Буркхарт. — Впечатляващо, предвид обстоятелствата.

— Помагаха ми леля Се и майка, преди да почине. — Мати усети, че заема отбранителна позиция. — И предвид какви обстоятелства?

— Работата ти, разбира се. Знам колко е изтощителна.

Мати посърна.

— Дори не можеш да си представиш.

— Разкажи ми — подкани я Буркхарт.

Тя го гледаше втренчено и се чудеше дали да обясни, или да си замълчи. Нещо в съчувственото му изражение я накара да се реши.

— Загубих мястото си в Криминална полиция, защото отказах да правя компромиси с отглеждането на Никлас. Няма да те отегчавам с подробности, но една нощ, когато трябваше да съм на местопрестъплението за едно убийство, си останах вкъщи с него. Беше много болен, имаше ужасна кашлица и висока температура. Заради това ме преместиха във „Връзки с обществеността“, далеч от разследванията. Заведох дело срещу полицията. Загубих.

Буркхарт повдигна вежда.

— Това ли имаше предвид Дитрих първия път, когато дойде, като каза, че репутацията ти те изпреварва?

Мати се изчерви.

— Предполагам, че да. Като стана въпрос за хаупткомисаря, смятам, че е време да му разкажем за случилото се днес.

Леля Се влезе в дневната с одеяло и възглавници.

— Сигурен ли си, че ще ти е удобно на дивана? Краката ти ще стърчат.

Буркхарт се ухили и взе завивките.

— Ще се оправя.

— Лека нощ, Буркхарт — каза Мати. — И благодаря, че остана.

— Нямаше да приема друг вариант.