Джеймс Патерсън, Марк Съливан
Детективска агенция „Private“. Берлин (80)

Глава 75

Приятели, съграждани берлинчани, смятам, че ускоряването право към потока коли, идващ от магистрала 661, е най-добрият ход, който някога съм предприемал.

Невероятно колко е лесно да накараш автомобилите да ти правят път, когато се носиш право към тях, съвсем подготвен да умреш.

Една „Ланча“, в панически опит да избяга, завива рязко вдясно, удря се в парапета и се преобръща. Лицето на шофьора е толкова ужасено, че избухвам в смях. Не съм се забавлявал така от години.

Още по-весело ми става, когато виждам в огледалото, че червеното BMW, което ме преследваше, не се реши да направи моята каскада. Действайте неочаквано, приятели. Това винаги се отплаща.

В края на отбивката свалям предавката, правя рязък завой на 180 градуса и натискам газта.

Пътят към Бад Хомбург е неочаквано безлюден. Продължавам да хвърлям по едно око към огледалото за обратно виждане, докато минавам през градчето, но няма и следа от червената кола. Изпуснаха отбивката. Следващият изход е на осем километра оттук. Скоро няма да се появят.

Все пак знам, че мазератито е кола, която бие на очи, и трябва да се отърва от нея възможно най-бързо.

Десет минути по-късно навлизам дълбоко в оградена с дървета алея в природния парк „Хохтаунус“, северозападно от Бад Хомбург. Знаете ли го?

Няма значение.

Знайте само, че нямам време за губене. Скоро тук ще загъмжи от полицаи, а трябва да измина немалък път.

Паркирам в най-тъмното кътче, което намирам, избърсвам волана и вратата, излизам и поемам на северозапад през окъпаната от дъжда гора.

Без да спирам ход, свалям изкуствената кожа от черепа си, изкуствения нос и мустака. Намирам поточе и с кал и студена вода отмивам грима от лицето си. Захвърлям синьото яке и продължавам под дъжда. В главата ми цари пълна бъркотия.

Пред погледа ми непрекъснато изниква лицето на ужасения шофьор, докато колата му се преобръщаше.

Не мога да се сдържа, приятели.

Спирам сам сред гората, размахвам юмруци към ревливото небе и избухвам в смях.

Скоро съм в истерия, паднал на колене.

Успях. Още двама и ще съм готов. Никой никога няма да узнае кой съм и какво съм направил.

Някои може да подозират.

Други може да правят догадки.

Но докато се изправям на крака и продължавам на северозапад, към гарата на селцето Фридрихсдорф, съм по-сигурен от всякога, че човекът, който бях, никога няма да бъде свързан с човека, в когото се превърнах.